Маршрути

В забързаното ни ежедневие рядко ни остава време за почивка или за излети. Искаме да видим колкото се може повече места, но да пътуваме колкото се може по-малко. Трудно организираме свободното си време, така че да остане време да посетим всички забележителности без да се налага да „препускаме” през тях и да пропуснем нещо важно. Много пъти сме били близо до дадена забележителност, но не сме знаели, че наоколо има и други или има кътче от природота, което е останало скрито, а си заслужава да се посети. Има невероятни места, които не се рекламират достатъчно и остават встрани от полезерението си.

Искам да Ви предложа примерни еднодневни маршрути подходящи за семейна почивка или организирано групово посещение.

Крушунски водопади – Деветашка пещера – град Ловеч

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Рупите – Роженски манастир – гр.Мелник

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Дряновски  манастир – пещера „Бачо Киро” – „Царевец”, Велико Търново

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Шипченски  манастир – парк-музей „Шипка” – АЕК „Етър” – гр. Габрово

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Троянски  манастир – Рибарица – Тетевенски водопади – гр.Тетевен

 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

пещера „Снежанка” – гр.Батак – Цигов чарк – гр.Велинград

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Ждрелото на река Ерма (Трънското ждрело) – Скален параклис „Св.Петка” – село Бусинци

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Чудните мостове – Бачковски манастир – Асенова крепост – гр.Асеновград

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Пещера„Леденика” – Черепишки манастир – Манастир „7-те престола” – Лакатнишки скали – Извор „Житолюб” 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Соколски манастир – АЕК„Етър” – гр.Габрово (Музей на хумора и сатирата) – АИР „Боженци” – гр.Трявна

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Български календар

ЯНУАРИ

1 – Нова година; Св.Василий Велики (Василовден)

Васил, Василка, Васко, Васка, Васа, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо и др.

2 – Св.Силвестър, папа Римски

Силвия, Силвестър

6 – Богоявление (Йордановден)

Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Богомил, Борил, Богдан, Богдана, Бончо, Бистра,, Найден, Божан, Божана, Божидар, Боян, Бояна и др.

7 – Св.Йоан Кръстител (Ивановден)

Иван, Йоан, Йоана, Иванка, Ивана, Иво, Ива, Ивайло, Ивайла, Ванко, Ваньо, Ваня, Жан, Жана, Ивелин, Ивелина, Калоян, Йото и др.

12 – Св.мчца Татяна

Таня, Татяна

17 – Преп. Антоний Велики (Антоновден)

Антон, Антония, Андон, Донка, Доньо, Дончо, Тончо, Тони

18 – Св.Атанасий (Атанасовден)

Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Начо, Таньо, Тинка

20 – Преп.Евтимий Велики. Св.Евтимий, патриарх Търновски

Евтим

25 – Св.Григорий Богослов

Григор, Гриша, Григория

ФЕВРУАРИ

1 – Св.мчк Трифон (Трифоновден или Трифон Зарезан)

Лозан, Лоза, Трифон

2 – Сретение Господне

3 – Св.Симеон Богоприемец (Зимен Симеоновден)

Симеон, Симеонка, Симона, Мона, Мончо

4 - Февруари - Св. преп. Исидор Пелусиотски

Жеко, Желязко, Жечка, Жечко, Жечо

6 – Св.Фотий, патриарх Цариградски

Доротея, Огнян, Огняна, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Светла, Светлана, Светозар, Светослав, Светослава, Фотьо, Фотина и др.

10 – Св.свщмчк Харалампий Чудотворец; Св.мчца Валентина;

Валентин, Валентина, Валя, Ламби, Харалампи, Пейо,

11 - Св.Власий, еп.Севастийски

14 - Ден на влюбените (Св.Валентин-катол.)

19 - Месни заговезни

26 - Сирни заговезни (Прошка)

МАРТ

1 - Баба Марта


3 – Ден на Освобождението на България

8 - Международен ден на жената

9 - Св. 40 мъченици (Младенци)

10 – Св.мчца Галина

Галина, Галя, Галин, Геновева, Галена

25 – Благовещение

Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Бончо, Бонка,

АПРИЛ

1- Международен ден на хумора и сатирата

12 – Международен ден на космонавтиката

14 – Св.Мартин, папа Римски

Мартин, Мартина, Марта

МАЙ

1 – Ден на труда

2 – Св.цар Борис-Михаил

Борис, Борислав, Борислава, Боряна, Борко,

5 – Св.вмчца Ирина

Ирина, Ирена, Иринка, Мирослав, Мирослава, Мирчо, Миро, Мира и др.

6 – Св.вмчк Георги (Гергьовден); Ден на храбростта и Българската армия

Георги, Гергана, Гергина, Гинка, Гюро, Ганчо, Ганка, Генчо, Гошо, Жоро, Гана,

11 – Св.Св. Кирил и Методий

Кирил, Кирчо, Киро, Кирилка, Методий, Методийка, Мето,

21 – Св.равноапостолни Константин и Елена

Елена, Ели, Елка, Елин, Константин, Константина, Костадин, Костадина, Коста, Койчо, Ленко, Лена, Станимир, Станимира, Станка, Стоил,

24 – Ден на българската просвета и култура, и на славянската писменост

ЮНИ

2 - Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

24 – Рождение на Св.Йоан Кръстител (Еньовден)

Еньо, Енчо, Янко, Янка, Янчо, Янаки, Яни, Янислав, Яна, Яница, Денислав, Денислава, Деница, Деян, Деяна

29 – Св.първовърховни апостолили Петър и Павел (Петровден)

Петър, Павел, Павлина, Петьо, Петрана, Пепа, Петя, Полина, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо

30 - Събор на Св. 12-те апостоли

ЮЛИ

1 – Св.безсребреници Козма и Дамян

Дамян, Дамяна, Даме, Кузман и др.

11 – Св.равноапостолна княгиня Олга

Олег, Олга, Оля,

17 – Св.вмчца Марина

Марина, Марин, Маринка, Маринела

20 – Св.пророк Илия (Илинден)

Илия, Илияна, Илиян, Илко, Илка и др.

22 – Св.мироносица и равноапостолна Мария Магдалина

Магдалена, Магдалина, Магда, Миглена и др.

АВГУСТ

6 – Преображение Господне

15 – Успение на Пресвета Богородица („Голяма” Богородица)

Мария, Мара, Марийка, Мими, Мима, Мариян, Марияна, Марио, Мариета,

30 – Св. Александър

Александър, Александра, Алекс, Сашо, Сашка

СЕПТЕМВРИ

1 – Св.Симеон Стълпик (Летен Симеоновден)

Симеон, Симона

6 – Ден на Съединението на Княжество България с Източна Румелиа

8 – Рождество на Пресвета Богородица („Малка” Богородица)

14 – Възвдижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден)

Кръстан, Кръстьо, Кръстина, Кристина, Кристиян, Кристияна, Кънчо,

17 – Св мчца София, Вяра, Надежда и Любов

София, Вяра, Надежда, Любов, Вера, Надя, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Любчо,

22 – Ден на Независимостта на България

ОКТОМВРИ

14 – Преп. Параскева-Петка Търновска (Петковден)

Петко, Петка, Петкан, Параскева,, Пенчо, Пеньо и др.

19 – Преп Йоан Рилски Чудотворец

26 – Св.вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден)

Димитър, Димитрина, Димитричка, Митко, Митка, Митра,  Димо, Дима, Драган,

НОЕМВРИ

1 – Ден на народните будители

8 – Събор на Св.Архангел Михаил (Архангеловден)

Ангел, Ангелина, Ангелинка, Михаил, Михаела, Милен, Милена, Емил, Радко, Радка, Радослав, Радослава, Радостина, Райна, Райко, Райчо, Руска, Руслан,

11 – Св.мчцни Мина, Виктор и Викентий

Мина, Минка, Минчо, Виктор, Виктория, Викентий

21 – Въведение Богородично – Ден на православната християнска младеж и семейство

24 – Св.вмчца Екатерина

Екатерина, Катерина, Катя,

25 - Св.Климент Охридски

30 – Св.ап Андрей Първозвани (Андреевден)

Андрей, Андреа,

ДЕКЕМВРИ

4 – Св.вмчца Варвара

Варвара,

5 - Св.Сава Освещени

6 – Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец (Никулден)

Николай, Никола, Николета, Николин, Николина, Кольо,

9 – Зачатие на Св.Анна

Ана, Анна, Анка, Анета, Анелия,

17 – Св.пророк Даниил

Данаил, Даниел, Даниела

20 – Св.свщмчк Игнатий Богоносец (Игнажден)

Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Пламен

22 – Св.вмчца Анастасия

Анастасия

24 – Бъдни вечер

Евгения, Евгени, Женя

25 – Рождество Христово (Коледа)

Божидар, Христо, Христина, Кристиян, Кристияна, Кристина,

26 – Събор на Пресвета Богородица

27 – Св.първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден)

Стефан, Стефка, Стефания, Стефчо, Стоян, Стоянка, Стойчо, Стойко, Стоил, Стоимен, Стамен, Цанка, Цокна, Цонко, Станимир, Станимира, Станчо, Станка, и др.

Подвижните празници се променят взависимост от Великден. Той е винаги в първия неделен ден, непосредствено след първото пролетно пълнолуние.

6 седмици и 1 ден преди Великден  - Св.вмчк Тодор Тирон - Тодоровден

Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Дора, Тодорка, Доротея, Дорина,

8 дни преди Великден – Лазаровден

Лазар, Лазарина, Лазара,

7 дни преди Великден - Цветница

Хора и имена на цветя и растения: Аглика, Божура, Вероника, Виолета, Върбан, Въбринка, Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латинка, Лилия, Лиляна, Лили, Лоза, Малина, Маргарита, Невен, Невена, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Теменужка, Трендафил, Цветан, Цветанка, Цветелина, Цветомир, Цветомира, Цвятко, Явор, Ясен, и др.

Възкресение Господне - Великден

Велико, Велика, Величко, Величка, Велко, Велка, Велин, Велислав, Вили, Витан

7 дни след Великден – Томина неделя

Тома

40 дни след Великден  - Възнесение Господне – Спасовден

Спас, Спаска, Спасена, Спасимира, Спасимир, Спасия,

56 дни след Великден – Неделя на всички светии

63 дни след Великден – Неделя на всички български светии

Крум, Асен, Аспарух, Румен, Румяна, Чавдар,

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Кордопулова къща

Кордопулова къща

 

„Да живееш - значи да се бориш: робът за свобода, свободният - за съвършенство."

Яне Сандански

Кордопуловата къща е построена през 1754 година, е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. В нея са показани венециански стенописи, дърворезби и стъклописи, както и огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино Първоначално сградата е построена за производството и съхранението на вино и е принадлежала на богатото гръцко семейство Кордопулос. Последният представител на семейство Кордопулос - Манолис е загинал по време на Балканската война. През 1912 година той осигурява подслон на Яне Сандански - освободителят на Мелник от турското робство. Манолис бил убит от турците, напускащи града. Днес в Кордопуловата къща може да се види и дори да се влезне в тайникът, където се е крил Яне и други българи, участващи в освобождението.

Известно е и друго име на Кордопулова къща - Цинцаровата къща. Така се нарича, защото след смъртта на Манолис, къщата се наследява от Агнеса, която е била или сестра или прислужница на Кордопулос. Тя се омъжва за Георги Цинцар и заедно с него живеят в къщата. Тъй като семейството на Цинцар нямало деца, те се усиновили племенника си Гавраил. През периода 1974-1980 Кордопуловата къща е възстановена и реставрирана. Днес това е частен музей на Никола Паспалев - син на Гавраил.

Според някои източници Кордопуловата къща е най-голямата запазена къща от XIX век в България. Тя се състои от четири етажа, два от които са изградени от камък, и винарска изба. 150-метровият подземен тунел за съхранение на вино е издълбан в скалата и може да побере до 300 тона вино. В тунела има специални канали и вентилационни системи за правилното съхранение на вино. Туристите могат да се спуснат в лабиринтите и да видят с очите си най-голямата бъчва, която може да побере 12,5 тона вино. Там също можете да опитате и да закупите прочутото мелнишко вино. Подземните коридори са тесни и стените на тунела са покрити със залепени монети. Туристите си намислят желание и се опитват да залепят монетата на стената - ако тя не падне, желанието им ще се изпълни.

Два от четирите етажа на постройката са изградени от камък. Седем вътрешни стълбища свързват различните етажи и мансарди. В залата влиза светлина през 24-те прозорци, подредени в две редици. Горната редица е от цветно венецианско стъкло, което пропуска меко светлината, падаща върху изрисуваните стени, дърворезби и долапи. Дървените етажи са покрити с пъстри черги. Покрай три стени има места за сядане под еркерните прозорци.

На горните етажи на Кордопуловата къща са запазени старинни мебели. Обитателите на къщата също така са разполагали и с зимна и лятна градини.

Къщата е №4 от 100 национални туристически обекта. Намира се в източната част на града.  Посещава  се от 30 000 туристи годишно.

Работно време: лято 8.00 – 20.00

                       зима 8.00 – 17.00 без почивен ден

Вход – 2лв.

Има печат

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

гр. Мелник

гр.Мелник

Скътан в югозападните склонове на Пирин, Мелник е най-малкият град в България. Намира се в Област Благоевград, община Сандански. Обявен е за културно-исторически резерват и за град-музей.

Той е разположен в планински район, на височина 437 м над морското равнище. През него протича малка рекичка, която се казва "Мелнишката река"  и е ляв приток на река Струма. За любителите на разходки има директен маршрут, който минава през живописни места до мелнишките пирамиди. Мелник е изходна точка за хижите Пирин и Малина, а също така и за Роженския манастир.

С население от около 400 жители, Мелник е известен с уникалната си архитектура, многобройните археологически забележителности, Роженският манастир (XVI век) и най-вече с мелнишкото вино  - любимото вино на Чърчил.

 В древността тази местност е била населявана от траките. През VI в. в нея се заселват славяните, които и дават името Мелник, произлизащо от думата “мел” (бяла глина). От 864г. градът е в пределите на българската държава. В началото на XIII век управителят на Западните Родопи Алексий Слав (племенник на царете Асен, Петър и Калоян) се обявява за независим владетел, като откъсва земите си от България и обявява Мелник за своя столица, превръщайки я в непристъпна крепост и в богато и културно средище. За съжаление, поради многобройните войни крепостта на деспот Слав не се запазила, но нейните руини и до днес привличат туристи от различни страни. Сега руините се намират близо до Мелник на хълм Свети Никола южно от града. Разрушени, но все още величествени каменни стени ни напомнят за далечни славни дни на силен и богат град.

В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя. През XIV век за известно време Мелник е включен във владенията на Хрельо войвода (човекът изградил Рилския манастир на сегашното му място), а след неговата смърт през 1342г. в продължение на около 15 години е под властта на сръбския владетел Стефан Душан.

Като център на винопроизводството Мелник става прочут през 14 век. 

След падането на Мелник под турско владичество през 1395г. градът запада, но през епохата на Възраждането отново изживява благоденствие, дължащо се на производството и търговията с прочутото мелнишко вино, което се изнасяло в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия.

През XVII-XVIII век производството на тютюн и силното мелнишко вино превръща Мелник в процъфтяващо търговско средище.

Строителството получава сериозен тласък. Повечето от намиращите се все още жилищни руини датират от това време. Според намерените археологически доказателства градът се е простирал не само по билото на Свети Никола, където се намира и съвременния град Мелник, но е продължавал и по северното било. Особено представителна е била болярската къща, останки от която могат да се видят и днес в източната част на града.

По време на турското робство Мелник е бил голям административен център. В града е съществувала турска казарма, която е извършвала своите административни функции в т.нар. турски конак. “Конак“ в превод от турски, означава или къща на богат турчин - големец, или бивак за спиране и нощуване, или полицейско управление. По онези времена мелнишкият върховен представител на турската власт, се намирал в конак, откъдето управлявал града.

Градът е освободен от османска власт през Балканската война на 17 октомври 1912 година от четата на Яне Сандански. Голяма част от него е опожарена и гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата — Валовища (Сидирокастро). На тяхно място идват българи бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Македония.

През 18-19 век културната и просветната дейност в Мелник процъфтявали. Той се превърнал  в голямо търговско средище с около 1 300 къщи, над 70 църкви, 4 манастира, 3 мъжки училища и едно девическо. Градът имал също много богата библиотека.

Църквата "Света Варвара" се намира в североизточна част на град Мелник под Кордопуловата къща. Света Варвара е покровителка от внезапна смърт. Което в християнството се смята за наказание, защото е смърт без изповед и причастие. Света Варвара е живяла през III век. Нейният баща е бил езичник, и когато научил, че тя е приела християнство, я подлага на жестоки измъчвания и след това я обезглавява. Варвара е обявена за светица, тъй като е била измъчвана и убита в името на Христос и християнската вяра. Не е известно със сигурност, кога е била построена църквата "Света Варвара", но това най-вероятно е било през XIII - XIV век, по времето на разцвет на град Мелник. Тя е била голяма трикорабна едноабсидна сграда.

Градът е архитектурен резерват. За културни паметници са обявени 96 сгради. Къщите са разположени амфитеатрално, по този начин оформяйки многобройни тесни улички с малки магазини и изби.

Сред къщите-паметници могат да се споменат тези, на Сандъкчиев, Ламбов, Янков и Даскалев. Болярската къща е ценен архитектурен паметник от средновековието и най-старата запазена къща в България.
Пашовата къща е построена през 1815г. Понастоящем тя е превърната в градски исторически музей, в който се съхранява богата сбирка, представяща градския живот и бит през Възраждането. Но най-впечатляваща е тази на Кордопулов, изградена през 1758г.

Все така силни са и градските стени. Огрените от слънцето прозорци  както и в миналото, така и сега, отразяват случващото се на улиците.

Кордопуловата, Пашовата и Цинцаровата къща са впечатляващи образци на местната архитектура. Църквата Св. Никола чудодеец (1756 г.) е най-значителна сред петте възрожденски църкви в града.

Мелнишката и Роженската река, заедно с техните притоци, са се врязали дълбоко в слабо споените пясъчници. Дъждовете и изветрянето са завършили останалото, извайвайки своеобразни и причудливи форми - готически храмове, кули, колони, гъби, рибни перки и какво ли още не. Истински рай за човешкото въображение и фантазия.

На името на град Мелник е именуван Мелнишкия хребет (Melnik Ridge) и връх Мелник (Melnik Peak) на остров Ливингстън, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.

Град Мелник е включен в списъка на БТС като част от 100-те национални туристически обекта.

Печатът се намира в Историческия музей

Работно време: 10.00 – 17.00 без почивен ден

Забележителности:

Кордопулова къща

Роженски манастир

Рупите и храм-паметника „Св.Петка Българска”

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Архитектурно-исторически резерват „Вароша“- гр. Ловеч

Архитектурно-исторически резерват „Вароша“

През 1969 г. квартал “Вароша” в Ловеч е обявен за архитектурно-исторически резерват. Характеризира се със самобитната си народна архитектура от възрожденската епоха.

По-голяма част от архитектурното наследство на Вароша е възрожденското строителство, обхващащо периода от началото до 70-те години на XIX в. Именно то създава характерния неповторим облик на резервата. Лицето на повечето къщи е към двора. На фасадите им са чардаците и кьошковете. Към улицата е гърбът им. Приземният етаж е изграден от каменен зид, на който в някои къщи са включени пезули, имащи двойно предназначение - за проветряване или за отбрана. Ловешката възрожденска къща по традиция е на два етажа. Влизането става откъм двора, а в двора - през масивна обикновено дъбова порта. Останалото място до съседната къща е продължено с високи над 2 м каменни зидове огради. Характерна за ловешката възрожденска къща е липсата на работилници и дюкяни в приземните етажи. Тази дейност е била на чаршийската улица, а по-късно и на Покрития мост. Много рядко приземните етажи са използвани за жилищни помещения. В тях обикновено собствениците са съхранявали зимнината си или пък са ги използвали за обори. Само някои от къщите са взети за обществени нужди, а всички останали сгради, реставрирани или предвидени за реставриране, се ползват от техните собственици.

Етнографски комплекс „Вароша”

В етнографският комплекс се намират експозицията “Драсова къща” - открита през 1973 г., тя представя бита на богато търговско семейство от края на ХІХ - началото на ХХ век. Повлиян е от западноевропейско влияние от края на ХIХ и началото на ХХ в. В отделните стаи на жилищния етаж са показани всички характерни за ловешката къща битови елементи. Може да се види характерната печка „джамал”. Направена така, че да се пали от едната стая, а да топли две. В хола се вижда същата смесица между европейски и ориенталски стил - до миндера, покрит с шарени черги, са разположени виенските столове и мебели и руски самовар.

 експозицията “Рашова къща” - открита през 1983 г., тя представя уредбата на дом на ловешки интелигент от 30-те и 40-те години на ХХ век. Завещана на Регионален исторически музей, Ловеч от собственика и Ненчо Рашев, известен културен деец, музикант и събирач на народно творчество.

Работно време:

Зимно време: 8.00 - 12.00 / 13.00 - 17.00

Лятно време: 8.00 - 12.00 / 14.00 - 18.00

Без почивен ден

Входна такса-2лв

Има печат

Музей „Васил Левски”

Музей „Васил Левски“ е част от Регионален исторически музей, Ловеч и e сред най-посещаваните обекти, свързан с Апостола на свободата, направил Ловеч център Вътрешната революционна организация. Намира се в кв. „Вароша“, който е архитектурно-исторически резерват, а къщите в него са с характерна народна архитектура от възрожденската епоха. Включен е в Стоте национални туристически обекта.

Музеят „Васил Левски“ при създаването си през 1954 г. е настанен в къщата на Иван Крачула, баща на известния български националреволюционер Христо Иванов-Големия, в махала „Дръстене“. Първата експозиция отразява живота и бурната дейност на Апостола през периода, когато е в Ловеч.

На 17 юли 1982 г. в преустроената сграда е открита третата експозиция. Оформена е със своята специфика в една основна тема: „Революционната дейност на Васил Левски в Ловешкия край и издигането на Ловеч за център на Вътрешната революционна организация“.

През 2008 г. е открита изцяло обновена със съвременни информационни технологии експозиция . Разположена е на две нива и отразява борбите на българския народ за национално освобождение, както и разнообразната революционна дейност на Васил Левски. Сред най-ценните предмети на експозицията е най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски. В музея се съхраняват неговата сабя, кама, малка печатничка, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 г.

Други важни музейни единици са изложените вещи на съмишлениците и сподвижниците на Апостола в Ловеч, както и на участниците в Априлското въстание и Руско-турската война (1877-1878). Тук се пази пушката на Филип Тотю, револвера на Васил Йонков (Гложенеца), сабята на Христо Иванов-Големия и др..

В музея може да се види фотокопие от личното тефтерче на Левски. За първи път в новата експозиция са включени макет на Покрития мост в Ловеч, сребърни съдове от ХIХ век, които са принадлежали на семейството на Иван Драсов.

Работно време:

Зимно време 8.00 - 12.00 / 13.00 - 17.00

Лятно време 8.00 - 12.00 / 14.00 - 18.00

Без почивен ден

Входна такса-2лв

Има печат

Паметникът на Васил Левски

Паметникът на Васил Левски в Ловеч е открит на 27 май 1964 г. и е най-големия и внушителен паметник на Васил Левски. Един от символите на града и е част от герба му в продължение на 40 години. Намира се на мястото Старо хоро в квартал Вароша, в непосредствена близост до руините на средновековната крепост. Фундаментът е от гранит, а фигурата - от бронз. Засега той е най-високият паметник на Апостола в България. Общата му височина е 14 м, а самата фигура - 9 м. Изкачването до паметника става по 233 стъпала.

Паметникът на Тодор Кирков

Паметникът на Тодор Кирков  се намира на едноименния площад в старинния квартал „Вароша“ в непосредствена близост до Покрития мост.

Издигнат е от признателните граждани в памет на ловчалията Тодор Кирков-националреволюционер, участник в Априлското въстание (1876). Намира се на точното място на тогавашния площад „Табашки“, където Тодор Кирков е обесен от турските власти на 24 юни 1876 г.

Църквата “Св. Богородица”

Църквата “Св. Богородица” -  в която е служил набеденият за предател на Левски поп Кръстю. Преди време на входа бе поставена гранитна плоча, на която със златни букви е написано, че той е “борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.”. Така група ловешки интелектуалци подеха инициатива за изчистване на името на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров. Според ловешкия писател Марин Колев, който оглавява местното културно дружество "Поп Кръстю Никифоров", свещеникът е бил изключително честен и кадърен човек. Историята отдавна е реабилитирала отеца, но това е известно на малцина. Веднага след Освобождението поп Кръстьо е изпаднал в немилост. Хора, които били гузни пред него, са се наместили във властта. Самите те са го предали след обира на пощата на Арабаконак, твърди Марин Колев. Попът е арестуван през 1872 г., но пуснат по силата на тогавашното право, че свещеник не може да бъде задържан в конак повече от денонощие. А причината за всичко е завистта на стария духовник в храма, поп Лукан Лилов към младия отец Кръстю. Кръстю бил образован и обаятелен, възпитаник на духовната семинария в Белград. Там станал близък приятел с Георги Раковски и Васил Левски и се ползвал с доверието им. От сина на поп Лукан - Марин поп Луканов, след залавянето на Дякона тръгнала мълвата, че младият поп Кръстьо откраднал общи пари. След Освобождението поп Кръстю сам е искал да се изправи на съд заради гнусотиите, които му приписвали. Ако се докаже, че е виновен, да бъде разстрелян и низвергнат, настоявал той. "И когато умрял на 21 септември 1883 г., вече нямало кой да го спаси". Ето това е каузата, в името на която в предверието на храма “Св. Богородица” е направен и малък музей, посветен на делото на поп Кръстю. 

Днес църквата “Св. Богородица” се радва предимно на интереса на туристите.  Храмът е обявен за паметник на културата през 1976г. Само пет църкви в България се гордеят с ажурна дърворезба като тази на иконостаса в църквата, дело на майстори от тревненската школа.В този си вид църквата е построена през 1834 година.

Художествената галерия

Художествената галерия – Открита е през 1964г. като отдел на Регионален исторически музей, Ловеч. Наследява картините от колекцията на Ловчанското читалище „Наука“. В началото се състои от дарени и откупени картини на ловешки художници. Започва системното и обогатяване с творби и на художници с национално значение.Галерията съхранява 2377 творби - живопис, графика,скулптура и приложни изкуства. Притежава творби от 30-те години до края на ХХ век от Атанас Михов, Иван Христов, Златю Бояджиев, Елисавета Консулова-Вазова, Илия Петров, Дечко Узунов, Светлин Русев, Атанас Яранов, Сули Сеферов, Теофан Сокеров, Цвятко Дочев, Петър Дочев, Греди Асса, Вежди Рашидов, Ангел Станев, Валентин Старчев,Емил Попов, Петър Чуклев и др.

Къкринско ханче

Музеят „Къкринското ханче" се намира в село Къкрина, на 17 км източно от Ловеч. Там са се провеждали заседания на местния революционен комитет и са намирали подслон някои комитетски хора. На 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче е заловен Апостола на свободата Васил Левски. Апостолът е обесен в гр. София на 19 февруари 1873 г.
След залавянето на Левски ханчето е изоставено, постройката започва да се руши, а в края на XIX век пожар я доунищожава, като остават само основите. Възстановяването започва през 1926 г. и на 10 май 1931 г. музеят е открит тържествено. Днес в Къкринското ханче идват посетители, за да почувстват атмосферата на онези тежки години и да се поклонят пред подвига на безсмъртния Апостол на българската свобода.
Работно време:

Зимно време 8.00 - 12.00 / 13.00 -17.00

Лятно време 8.00 - 12.00 / 14.00 - 18.00

Без почивен ден

Входна такса-2лв

Има печат

 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo