Пещера „Леденика”

Пещера „Леденика”

Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на природен парк „Врачански Балкан”. Пещерата се намира на 830 м надморска височина в Северозападния - Стрешерски дял на Врачанската планина.

Леденика отваря врати за посетители през 1961 г., а през 2005 г. инфраструктурата й е изцяло обновена. В нея живеят 53 животински вида, сред които и насекомото Светломразец, което се е адаптирало толкова добре към тъмнината, че ако излезе на светлина, умира. От растителният свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити.

Името си Леденика носи от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата в началото близо до входа. В пещерата има малко, немного дълбоко синтрово езеро, което според едно поверие изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

Туристическата обиколка на пещерата трае час, а маршрутът обхваща 350 м от пещерните галерии. Разходката започва със залата „Преддверие” - това е и най-ниската част на пещерата, в която се образуват ледените скулптури, откъдето идва името й. От „Предверието” посетителите преминават през ниския проход “Плъзнята” и стигат до малка кръгла зала. След нея следва още едно стеснение, за да се достигне до „Голямата концертна зала”. В нея всяка година по време на „Ботевите дни” се провежда концерт. „Ботевите дни” се провеждат всяка година от 24 май до 2 юни във Враца и са посветени на революционера-поет Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.) и неговата чета, които дават живота си в борбата за освобождение от османско владичество. В тази зала посетителите могат да видят интересни образувания като „Дядо Коледа”, „Главата на Великана”, „Къщичката на Баба Яга” и др.

След Концертната зала през т.нар. железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропасти, през коридора „Завеските”, който води до вдъхновяващата „Бяла зала” на пещерата Леденика. Сред пещерните образувания, които могат да се видят тук са т.нар. Къпещата се девойка, Свекървиният език, Жената на великана, Слонът.

Влажността на въздуха е 92%. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността.

Пещерата е била известна още по времето на османското робство. Овчарите са я използвали за да съхраняват вътре овчето мляко.

С Постановление на Министерския съвет No.2057 от 28.11.1960 г. пещерата „Леденика” е обявена за природна забележителност и е вписана в Списъка на защитените територии и защитени зони в България. Считано от 6 март 2010 пещера Леденика се стопанисва от Община Враца.

Включена е в списъка със 100-те национални туристически обекта на БТС.

Работно време:   лято 8,30-18,00ч.

                          зима 8,30-16,00ч. Влизането става на всеки час.

Вход: гражданин - 4лв.

         учащи и пенсионери – 2лв.

За групи над 10 човека има 20% отстъпка, но трябва да представите списък с посетителите, заверен с подпис и печат на туроператор.

Пътят до пещерата е сравнително добър. На места е тесен и с много завои, но на места се открива невероятна гледка към врачанските красоти. Когато стигнете до пещерата ще видите голям паркинг. Той е безплатен. Много ни хареса природата. Има обширни поляни, на които са построени катерушки и люлки за децата, има голяма хижа и заведения за хранене. На самите поляни има и маси, които са много удобни за пикник. Предлага се почасова езда.

Когато ние отидохме се оказа, че има авария в пещерата и няма ток. Наложи се да почакаме около половин час да отстранят аварията и още един час да излезе глупата, която се беше оформила преди нас. Екскурзоводите са изключително отзивчиви и любезни. Те са много прецизни по отношение на правилата, които трябва да се спазват в пещерата. Вътре не е разрешено снимането със светкавица, затова и голяма част от снимките ми са размазани. Бяхме предупредени, че ако дори и една снимка бъде направена със светкавица, цялата група ще трябва да напусне пещерата преждевременно.

Цялата обиколко трае около час. Предупреждавам Ви, че в пещерата е много хладно. Ако ходите в топлите месеци си вземете топли якета (това е сериозно), не напразно пещерата се казва „Леденика”.

Вътре е хлъзгаво и на места изключително трудно за преминаване. Някъде даже се практикува „патешко ходене”. Прожекторите заслепяват на места и е трудно да си гледате даже в краката.  Преминава се по стълби, мостове, дупки, пътеки. Изживяването обаче е неповторимо. Пещерата е невероятно красива. Определено си заслужава да бъде посетена. С подходящи обувки и облекло, няма да имате проблеми.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Троянски манастир „Успение Богородично”

Троянски манастир 
„Успение Богородично”

Троянският манастир се намира на 10 км от гр.Троян, в китното село Орешак. Разположен е на 400 м. надморска височина, на левия бряг на река Черни Осъм, под живописния горист склон "Чукарка".

За неговата ранна история няма достатъчно данни. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Според манастирските хроники, пазени от незнаен монах, Троянският манастир е основан от отшелник, който идва на това място и си построява малка хижа няколко години след падането на Втората българска държава. Отшелникът бързо печели уважението на местните хора, които започват да го посещават за молитви и съвети.

Той е третият по големина манастир в България след Рилския и Бачковския.

По подобие и на други български манастири този също си има своя чудотворна икона, която пристига в светата обител по времето на нейното създаване и се нарича “Св. Богородица Троеручица”. Според преданието, йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи.

Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.

Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.

През първата половина на XVIII век манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765 г., когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време, игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в 1771 г. изградил и водоснабдяването му. Около 1780 г. един друг сопотчанин - игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква. Според една стара гравюра, изработена от монаха Леонтий Рус в 1817г., това е било триконхален трикуполен храм.

 

Между времето на създаването си и 1830-та година, манастирът преживява трудни времена, през които често е нападан и унищожаван, а монасите – избивани. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът "Св. Никола", а около 1830 г. - скитът "Св. Йоан Предтеча" в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината.

Зависимостта на Троянския манастир от гръцките епископи в Ловешката епархия, които използвали земите и горите й за свое лично забогатяване, също създава неприятности за светата обител. Това е решено през 1830 г., когато делегация от монаси посещава Константинопол (днешен Истанбул), за да представи искане за духовна, административна и икономическа независимост на манастира. С помощта на придружаващото писмо от Търновския митрополит Иларион монасите постигат целта си. Специална грамота, издадена на 4-ти декември 1830 г. и подписана от Вселенския патриарх Костандий, дава на Троянския манастир желаната автономия с обявяването му за “ставропигиален” - това значи, че той бива освободен от пълномощията на ловешкия епарх и става подчинен директно на Патриархата в Константинопол. Оттук нататък, манастирът се разширява и се превръща в духовен и културен център.

Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстора Константин от с. Пещера. На 6 август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на "Успение Пресветая Богородици".

Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

Стенописите по манастира и църквата са дело на известния майстор Захари Зограф от самоковското училище за изкуство и иконография. Иконите в храма основно са направени от други майстори от самоковската школа, сред които и брата на Захари – Димитър Зограф. На външната стена на сграда от комплекса също има интересна рисунка, която обаче не се вписва в стила на манастирските стенописи. На нея Захари Зограф изобразява лъв и слон, които да символизират българската сила и спокойствие по време на дългото османско владичество.

Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита. Най-стара е полихромираната резба на иконостаса в скита "Св. Никола". Тя носи стиловите елементи на ранната тревненска дърворезба.

На 20 януари 1872г. Васил Левски организирал тук таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. При избухването на Априлското въстание в манастира е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.

Там е погребан Негово Светейшество Патриарх Максим.

Храмовият празник на манастира е 15 август - Успение на Пресвета Богородица. Тогава се организира и големият панаир, възникнал още през Възраждането.

Има безплатен паркинг

Работно време: лято  8.00-21.00 без почивен ден

                      зима  8.00-18.00 без почивен ден

Манастирът е част от списъка на БТС със 100-те национални туристически обекта под номер 31. Печатът се намира в музея на Васил Левски на третия етаж на манастира.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Шипченски манастир

Храм-паметник "Рождество Христово", Шипченски манастир

Храмът-паметник "Рождество Христово" – известен още като Шипченския манастир се намира в южното подножие на Шипченската планина, в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 километра северозападно от гр. Казанлък.

Манастирът е построен в периода 1885 – 1902 г. върху земя подарена от жителите на близкото селище Шипка, в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България руско-турска война.

Средствата за построяването му са събрани чрез дарения в Русия, но и в България, по инициатива на Олга Скобелева, майка на руския пълководец генерал Скобелев. Инициаторите отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли. Строежът се осъществява от майстори зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия и местни майстори.

Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата.

Манастирският комплекс включва църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.

Възпоменателната църква на манастира е построена в стила на Ярославлската църковна архитектура от ХVІІ в., наричан "руската древност" и много популярен през 80-те години на ХІХ в. в Русия. Той е известен с характерните арки, фризове, фронтони, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи на външните стени. 

На 15 септември 1902 г. храмът е осветен от Старозагорския митрополит Методий. Манастирът открива официално с прочувствена реч на 27 септември  1902 г. граф Николай Павлович Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална имперска делегация от Русия.

Храмът е кръстокуполен, с квадратен наос и три апсиди. Главният вход е оформен с три арки, намира се на западната фасада, до която е долепена внушителна кула-камбанария, висока 53.35 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи 11 643 кг и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките. Дърворезбованият иконостас е от липово дърво с позлатена дърворезба. Иконите са дар от монасите на руския манастир "Св. Пантелеймон" в Света гора Атон.

В черквата посетителите могат да видят 24 мраморни плочи с имената на 18,491 руски воини и български опълченци, дали живота си при боевете на връх Шипка и край гр. Казанлък.

Манастирът е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на БТС под номер 92.

Работно време: 8:30 – 17:30 часа

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Хисаря

град Хисаря

Град Хисаря е разположен в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора на 360м н.в. Намира се на 45км северно от град Пловдив. Общата площ на община Хисаря е 549 кв.км, от които 206 кв.км. са горски фонд и 13 кв.км. населено място. Населението е 7 128 жители.

 

 

Хисар или Хисаря

Хисар на турски означава крепост, цитадела — централната част на града, включваща административните сгради, казармите, джамията, главния пазар и работилниците на основните занаяти. Тя е отделена със стена от прилежащите крайградски и селски райони.

От малко селце, известно като Хисар, Хисар-Кюселере и Хисар-Момина баня, през 1964 година курортното селище Хисар-Момина баня, съединено от с.Хисар /сегашния археологически резерват/ и някогашното голямо село Хисар-Момина баня /Хисар-Кюселери/, е обявено за град с името Хисаря.

 

 

Минерална вода

Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Минералните води от гр.Хисаря, с.Старо Железаре и с.Красново се използват за пиене и за лечението на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни, чернодробни заболявания, на опорно-двигателния апарат. Хидроминералните ресурси на минералните извори в общината са 62.10 л./сек , а в качествено отношение са еднородни. Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води. Температурата на водата варира от 41 до 52°С.

 

История

Първите данни за Хисар датират от IV-III век преди новата ера. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел. След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори. В началото на римския период,според преданията и легендите , името му било Аугуста.

Римския император Диоклециан се установил тук заради безценните минерални води. През годините заселници са Траки, Римляни, Славяни, Българи - привлечени от уникалното съчетание на минерални извори, климат, природни дадености, местна флора и фауна. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения.

Крепостната стената е разположена в централната част на града и представлява крепост с неправилна четириъгълна форма с 4 входа и 44 кули. Общата дължина на стената е 2315 метра. Височината на стената е 10 метра, а ширината 2-3 метра, като от северната страна ширината е двойна, а от юг е заградена от ров с дълбочина 4 метра. Главния вход е от южната страна и се нарича Камилите. Нарича се така, защото до началото на ХХ век вратата е била разделена и приличала на две застанали една срещу друга едногърби камили.  Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор “Момина сълза”. Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция).

След падането на Западната Римска империя древният град Диоклециан е част от Византия и се превръща в духовен християнски център. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

През османското владичество в Хисар и селата Синджирлий и Кюсилери, вземат участие в борбата против османлиите, където през 1868 г. Левски създава революционен комитет.

 

Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 Емана) и температура 47 градуса. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Първият химичен анализ на минерална вода в България е направен още през 1882 година, именно на извор Момина баня.

 

Колонадата в центъра на града е построена през 1960 г и е точно копие на римска колонада. Върху свода над чешмата са изобразени осемте антични божества на здравето, а на колонадата – основните кристали на минералната вода.

Археологически музей
Oснован е през 1953 г. с цел събиране, опазване, консервация и популяризиране на богатото археологическо наследство на града. Фондът на музея наброява 2377 експоната.

Работно време:9.00-12.00ч. и 13.00-18.00; без почивен ден.

Билети: възрастни: 1лв; 

            деца: 0,5лв.; 

            беседа: 6лв.; обиколка на археологическият резерват: 10лв.

Град Хисаря и Тракийския култов комплекс край село Старосел се намират под номер 67 в списъка на 100-те туристически обекта на БТС.

Печати има в археологическия музей и в туристическият информационен център.

 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo