Св.Антоний Велики (Антоновден)
17 януари
Свети Антоний Велики е роден около 260г. в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Живописецът му Атанасий Александрийски съобщава, че е прекарал 20 години в пълно усамотение в пустинята. Там на стари години той се отдръпва от света. Макар и толкова далече, мнозина го търсели за съвет, за лек, за разговор. Антоний давал на всеки това, от което се нуждаел.Когато бил на 104 години, влязъл в открит диспут с привъжениците на арийското учение и ги победил. Това било тържество на християнството и хората завинаги свързвали името на светеца с християнската религия. На следващата година Антоний умрял. Погребали го на тайно място. Много по-късно пренесли мощите му във Виена.
Във фолклора Св.Антоний се представя като по-малък брат близнак на Св.Атанас. Братята били ковачи или според различните поверия ножари, железари, налбанти (хора, които подковават коне). Знае се, че в митологичните представи ковачите близнаци заемат видно място като първотворци, ковачи на вселената, оформящи света чрез стихията на огъня – разрушителна, но и божествена. Затова и в образите им се вплитат както представата за тази божественост и съзидание, така и респект пред демоничните сили, които покровителстват.
В митичното време, когато все още не били измислени ковашките клещи, братята изваждали желязото с голи ръце направо от огъня, оформяли го с тежки юмруци. Веднъж Антоний гледал спящо със свити лапи куче и бил озарен от прозрение – техният инструмент можел да изглежда точно така, като кучешки крачета. Народът оценил ума на Антоний и му отредил празник – един ден преди деня на брат му Св.Атанас.
Според друга легенда обаче клещите вече били измислени, но един ден ковачът Атанас загубил най-важния за ковачите инструмент. Желязото започнало да прегаря в пещта, а хората да се сърдят и да хокат виновника. Обиден, ковачът Атанас бръкнал с ръце в огъня и започнал да кове желязото направо с юмруци. Тогава всички се убедили в необикновената му сила и го обявили за светец. Каквато и да е истината, ковачите и железарите и до днес знаят кои са покровителите на техните занаяти и празнуват в чест на двамата светци.
Според друга легенда двата дни (17 и 18 януари) са празник посветен на един светец с две лица. На първия ден светецът влязъл в селската кръчма с бедни дрехи и никой не го поздравил, не го почерпил, не поискал да пие с него вино и ракия. На втория ден Св.Атанас облякъл „знатни дрехи”, влязъл с тях в кръчмата, и както се очаква, всички мигом скочили на крака да го посрещнат с почит и уважение. Затова в Странджа наричат 17 януари Сиромах Атанас. На места денят се смята за тежък, лош празник. Разказва се, че на този ден Св.Антоний преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.
В българския фолклорен календар Антоновден е познат и като лелинден. Този ден е бил посветен на предпазването от заразни болести. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята, т.е. за чумата. На този ден жените не бива да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка.
Имен ден празнуват всички с имената: Антон, Антония, Андон, Донка, Доньо, Дончо, Тончо, Тони
Произходът на името Антон идва от гръцката дума (анто), което значи цвете или "безценен,неоценим,който няма цена".
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Няма коментари:
Публикуване на коментар