Бъдни вечер
24 декември
В началото на новата слънчева година, в навечерието на Коледа, на 24 декември се празнува Бъдни вечер.Вечерта, преди да се роди Христос е първата от трите кадени вечери. Нарича се Бъдни от бдение, а може и от бъдеще, бъднини. И в двата случай символиката е директна – за чудото, което предстои, трябва да бди целия народ. Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Крачун.
Бъдни вечер е последният от дните на родилните мъки на Богородица, които започват от Игнажден (20 декември) и завършват на Коледа, отбелязван от православната църква като Рождество Христово.
Символ на младия Бог, който ще роди, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът – дебело дъбово, буково или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече.
Предвестниците на добрата вест са малките коледари – деца от 8 до 12 години, които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало и дето не ходи!”. Участниците в коледуването са само мъже, предимно ергени и годеници. Своята подготовка започват от Игнажден, когато започват да учат песните под ръководството на по-възрастен, женен мъж, който е водач на групата и се нарича цар, станеник, мармарин. Коледарите са облечени в празнично облекло, с украса на калпаците от китка и нанизи от пуканки, сушени сливи, стафиди. Групата, наричана куда, чета, обикаля домовете от полунощ до сутринта, като всяка група обикаля определена махала. Домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.
Централно място заема обредният хляб – боговица, богова пита, божичник, вечерник. Месят го момиче или млада булка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или червено мушкато. Меси си с мълчана вода (вода, която е донесена при пълно малчание). Брашното се пресява през три сита. Меси се хляб, а за пчелите и за овцете – овчарник. Той се украсява с фигурки от тесто – орач с рало и волове, снопи, кръстци и пр.
Когато всички се наредят около трапезата, най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян, поставен на керемида или на палешника на ралото, а след това обикаля всички помещения и стопански постройки.
Трапезата се реди върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането. Децата се търкалят по сламата, но задължително в една посока, за да полягват житата само на една страна.
След като трапезата се покади, стопанинът – с хляба със свещ върху него и с чаша вино излиза на двора и кано светците, покровители на буриите и градушките през лятото - Илия, Вартоломей и Герман на вечеря, за да ги умилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици.
Питата се разчупва високо над главата, за да са високи и класовете по нивите. Първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството, като най-напред се дава на мъжката челяд.
Бащата и останалите от семейството хвърлят по няколко житни зърна нагоре, „за да се роди и стане толкова голямо житото”.
На трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано, добре е да ходи приведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават заедно, за да узреят житата по едно и също време. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото.
Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гроба.
Бъдникът гори цяла нощ в огнището и огънят се пази да не угасне. Живи въглени от бъдника се слагат във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и предпазва от зли сили особено в дните от Коледа до Водици, които се наричат Мръсни, Погани дни.
На трапезата на Бъдни вечер се слагат храни, които набъбват, също като тях „да набъбне” късметът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Ястията трябва да са нечетен брой – 7,9,11.
Трапезата е „символна”. Всичко, което се поставя, има за цел да донесе изобилие – обреден хляб с пара, царевица, пуканки, боб, ябълка, ошав, дори и да добави бучка пръст от нивата. Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и бръшлянът – за здраве. Медът, пепелта и тамянът са лек за различни болести. На трапезата се нареждат само пости ястия – сърми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз чушки, фасул, зелник, ошав, счукан чесън с орехи, тиквеник, варено жито, върху което се поставя Богородичният хляб, плодове, орехи, мед, грозде, дюли. Приготвя се пита (или баница) с късмети. Слага се сребърна пара, бяло седефено копче за овцете, житен клас за орача, бяло сгънато листче за учение, дрянови пъпки за здраве.
Имен ден празнуват всички с имената: Евгени, Евгения, Жени
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Няма коментари:
Публикуване на коментар