Местност "Рупите" и храм-паметника "Св.Петка Българска"

Местност "Рупите" и храм-паметника "Св.Петка Българска"

Рупите е малко планинско селце разположено в югоизточната част на Благоевградска област, на около 10-12 км разстояние от Петрич, на десния бряг на река Струма и на 15 км западно от град Мелник.

Местността представлява кратер на изгаснал вулкан, а обликът й се оформя от вулканичния хълм Кожух, термалните извори и хълма Пчелина.

Името "Кожух" произлиза от формата на възвишението, наподобяваща наметнат кожух. Връхната му точка е на 281 м над морето, но поради малката надморска височина на Петричкото поле, се извисява като истинска планина.

Възвишението представлява остатък от стар вулканичен конус, който не е активен от близо 1 милион години. Климатът в местността е преходносредиземноморски, което способства за разпространението на преходносредиземноморска и средиземноморска тревна растителност и на някои топлолюбиви животински видове. Кожух е местообитание на различни видове змии. Тук се среща считаната за рядък вид котешка змия.

На 27 юли 1955 година на Кожух е свален израелски пътнически самолет, нарушил въздушното пространство на България. При инцидента загиват всички 58 пътника – 51 пасажери и 7–членен екипаж. През 1958 година България е осъдена от Международния съд в Хага да заплати обезщетение на роднините на жертвите.

Кожух планина е обявена за природна забележителност през 1962 г., заради интересния й произход и разпространените тук редки представители на флората и фауната.

Рупите отдавна е придобила широка известност като мястото, в което се е зареждала с енергия и е приемала посетители най-популярната българска  пророчица Вангелия Гущерова, наричана от народа - "баба Ванга" (3.Х.1911-11.VІІІ.1996 г.).

Според легендата, когато Ванга е била на 6 години и се е явил ангел, който и предложил да избере между зрението и ясновидството и тя е избрала второто. Придобитите впоследствие прорицателски и лечителски способности и печелят голям брой поклонници и последователи, а видението ,което получава за град Варна залят от вода води до откриването на голямо подпочвено езеро намиращо се под града.

Попитали Ванга защо стои на това място. А тя отговорила:

“- Имам определено време колко да стоя тук. Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна.”

През 1992 г. пророчицата построява черквата "Св. Петка Българска", превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора. Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник проф. Светлин Русев, като образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Повечето от обикновените хора, обаче, ги харесват, за което свидетелства и нескончаемият поток от посетители. В близост може да се види и къщичката на леля Ванга.

Храмът „Света Петка Българска“ приютява стотици миряни всеки ден, които искат да се поклонят пред Ванга и да запалят свещи в църквата. Жителите на петричките села твърдят, че пророчицата им помага от небето. Енергията на Ванга се усеща от вярващите и те се зареждат позитивно, стават по-добри,категорични са местните хора.

На 14.10.1994 година храмът е тържествено осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, в съслужение с десетки свещеници. Заветът на Пророчицата е това да бъде място за духовно и физическо изцеление и дом на всички вярващи, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

Храмът е построен по проект на арх. Богдан Томалевски и арх. Лозан Лозанов, стенописа и иконите са дело на худ. Светлин Русев, иконостаса е изработен от Григор Паунов.

Племенницата й Красимира Стоянова твърди, че ракът, който покоси петричката Пития, бил отключен от стрес и тревоги именно по градежа на параклиса „Света Петка“ на Рупите, изографисан от Светлин Русев. Той бил злополучният „главен зограф“ на църквата, която Ванга цял живот лелеяла да вдигне на Рупите. Маестрото обаче настоял да изберат друго място за строежа, защото онова, посочено от феномена, не му харесвало.

„На новия строеж му тръгна зле още в началото – доверява племенницата на Ванга. – В направения изкоп бликна вода и се наложи вътре да изсипят 62 самосвала чакъл."

Най-голям скандал обаче предизвикват самите икони. Вместо каноничните образи на светците Светлин Русев изографисал съсухрени и мрачни фигури, които плашели и отвращавали миряните, вместо да им носят покой и благодат.

Говори се, че гробът на пророчицата бил бетониран, за да е сигурно, че няма да мърда оттам. Прави се връзката с езическия ритуал, при който ако има дори най-малко съмнение, че даден човек може да вампиряса след смъртта си, то той трябва да бъде старателно зазидан, за да не може да напуска отвъдния свят. Твърди се, че преди да бъде излят бетонът, върху ковчега е била поставена и дебела метална решетка.

Спорът за наследството на Ванга – както духовното, така и материалното, продължава да е актуален. Днес из страната шетат над 200 „духовни чада“ и „наследници“ на петричката Касандра, като 99 на сто от тях са самозванци. Очевидци разказват как година преди смъртта си ясновидката прогонила млад „екстрасенс“, който по-късно се самообяви в медиите за „най-големия продължител на делото й“. Докато истината е, че той бил с психически отклонения и „церял“ пациентките си, като ги шамаросвал на голо.
Според изследователи на Ванга тя просто е нямало как да остави следовници, защото ясновидството й е дар от природата. И може само да се култивира, но не и да бъде предмет на обучение. По-интересен е въпросът, дали феноменът от Рупите щеше да предаде по наследство дарбата си на своите деца, но тя не остави потомство.

В резултат от изригване на вулкана в Рупите има магмени скали. От тях извира минерална вода с температура 75 градуса по Целзий. Минералната вода има лечебни свойства и помага при заболявания на храносмилателната система, ендокринно-обменни заболявания, а също и заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и кожни заболявания. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до град Петрич.

Пред 2002 година в изпълнение на заръката на Ванга учредената от нея фондация започва изграждането на манастирски комплекс около храма. Той включва изложбена зала, зала за кръщение, 2 камбанарии и 12 стаи с 30 легла.

Почти завършени са и петте къщички на манастирския комплекс. Те обаче няма да са туристическа база. Ще се пренощува само за вечер, най-много за две, а вътре ще се допускат вярващи хора.

Скулпторът проф. Емил Попов е изваял паметник на Ванга, по повод 100 годишнината от рождението й. Височината на скулптурата е 1,80 м, а самия макет професорът го е дарил безплатно. Паметникът, който тежи над половин тон, е монтиран върху специална основа вляво преди мостчето, което води към църквата. Ванга е седнала на стол, ръцете й са отпред.

На 2 км. източно от с. Рупите в месността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от ІV в. пр. Хр. до VІ в. сл. Хр. В досегашната исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 г. латински надпис от 309 г. сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица.

Всяка година в Рупите на 15 август, (Успение Богородично) се провежда традиционен събор. Предлагат се лакомства, играчки и дрехи. Свири се традиционна музика от Югозападнa България и се танцуват местни хора. Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.

Част от 100-те национални туристически обекта на БТС, под номер 5. Има печат.

Работно време: 8.00 - 19.00ч. без почивен ден

Има паркинг.

Забележителности в района:


Роженски манастир

Самуиловата крепост

гр.Мелник

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Кордопулова къща

Кордопулова къща

 

„Да живееш - значи да се бориш: робът за свобода, свободният - за съвършенство."

Яне Сандански

Кордопуловата къща е построена през 1754 година, е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. В нея са показани венециански стенописи, дърворезби и стъклописи, както и огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино Първоначално сградата е построена за производството и съхранението на вино и е принадлежала на богатото гръцко семейство Кордопулос. Последният представител на семейство Кордопулос - Манолис е загинал по време на Балканската война. През 1912 година той осигурява подслон на Яне Сандански - освободителят на Мелник от турското робство. Манолис бил убит от турците, напускащи града. Днес в Кордопуловата къща може да се види и дори да се влезне в тайникът, където се е крил Яне и други българи, участващи в освобождението.

Известно е и друго име на Кордопулова къща - Цинцаровата къща. Така се нарича, защото след смъртта на Манолис, къщата се наследява от Агнеса, която е била или сестра или прислужница на Кордопулос. Тя се омъжва за Георги Цинцар и заедно с него живеят в къщата. Тъй като семейството на Цинцар нямало деца, те се усиновили племенника си Гавраил. През периода 1974-1980 Кордопуловата къща е възстановена и реставрирана. Днес това е частен музей на Никола Паспалев - син на Гавраил.

Според някои източници Кордопуловата къща е най-голямата запазена къща от XIX век в България. Тя се състои от четири етажа, два от които са изградени от камък, и винарска изба. 150-метровият подземен тунел за съхранение на вино е издълбан в скалата и може да побере до 300 тона вино. В тунела има специални канали и вентилационни системи за правилното съхранение на вино. Туристите могат да се спуснат в лабиринтите и да видят с очите си най-голямата бъчва, която може да побере 12,5 тона вино. Там също можете да опитате и да закупите прочутото мелнишко вино. Подземните коридори са тесни и стените на тунела са покрити със залепени монети. Туристите си намислят желание и се опитват да залепят монетата на стената - ако тя не падне, желанието им ще се изпълни.

Два от четирите етажа на постройката са изградени от камък. Седем вътрешни стълбища свързват различните етажи и мансарди. В залата влиза светлина през 24-те прозорци, подредени в две редици. Горната редица е от цветно венецианско стъкло, което пропуска меко светлината, падаща върху изрисуваните стени, дърворезби и долапи. Дървените етажи са покрити с пъстри черги. Покрай три стени има места за сядане под еркерните прозорци.

На горните етажи на Кордопуловата къща са запазени старинни мебели. Обитателите на къщата също така са разполагали и с зимна и лятна градини.

Къщата е №4 от 100 национални туристически обекта. Намира се в източната част на града.  Посещава  се от 30 000 туристи годишно.

Работно време: лято 8.00 – 20.00

                       зима 8.00 – 17.00 без почивен ден

Вход – 2лв.

Има печат

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

гр. Мелник

гр.Мелник

Скътан в югозападните склонове на Пирин, Мелник е най-малкият град в България. Намира се в Област Благоевград, община Сандански. Обявен е за културно-исторически резерват и за град-музей.

Той е разположен в планински район, на височина 437 м над морското равнище. През него протича малка рекичка, която се казва "Мелнишката река"  и е ляв приток на река Струма. За любителите на разходки има директен маршрут, който минава през живописни места до мелнишките пирамиди. Мелник е изходна точка за хижите Пирин и Малина, а също така и за Роженския манастир.

С население от около 400 жители, Мелник е известен с уникалната си архитектура, многобройните археологически забележителности, Роженският манастир (XVI век) и най-вече с мелнишкото вино  - любимото вино на Чърчил.

 В древността тази местност е била населявана от траките. През VI в. в нея се заселват славяните, които и дават името Мелник, произлизащо от думата “мел” (бяла глина). От 864г. градът е в пределите на българската държава. В началото на XIII век управителят на Западните Родопи Алексий Слав (племенник на царете Асен, Петър и Калоян) се обявява за независим владетел, като откъсва земите си от България и обявява Мелник за своя столица, превръщайки я в непристъпна крепост и в богато и културно средище. За съжаление, поради многобройните войни крепостта на деспот Слав не се запазила, но нейните руини и до днес привличат туристи от различни страни. Сега руините се намират близо до Мелник на хълм Свети Никола южно от града. Разрушени, но все още величествени каменни стени ни напомнят за далечни славни дни на силен и богат град.

В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя. През XIV век за известно време Мелник е включен във владенията на Хрельо войвода (човекът изградил Рилския манастир на сегашното му място), а след неговата смърт през 1342г. в продължение на около 15 години е под властта на сръбския владетел Стефан Душан.

Като център на винопроизводството Мелник става прочут през 14 век. 

След падането на Мелник под турско владичество през 1395г. градът запада, но през епохата на Възраждането отново изживява благоденствие, дължащо се на производството и търговията с прочутото мелнишко вино, което се изнасяло в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия.

През XVII-XVIII век производството на тютюн и силното мелнишко вино превръща Мелник в процъфтяващо търговско средище.

Строителството получава сериозен тласък. Повечето от намиращите се все още жилищни руини датират от това време. Според намерените археологически доказателства градът се е простирал не само по билото на Свети Никола, където се намира и съвременния град Мелник, но е продължавал и по северното било. Особено представителна е била болярската къща, останки от която могат да се видят и днес в източната част на града.

По време на турското робство Мелник е бил голям административен център. В града е съществувала турска казарма, която е извършвала своите административни функции в т.нар. турски конак. “Конак“ в превод от турски, означава или къща на богат турчин - големец, или бивак за спиране и нощуване, или полицейско управление. По онези времена мелнишкият върховен представител на турската власт, се намирал в конак, откъдето управлявал града.

Градът е освободен от османска власт през Балканската война на 17 октомври 1912 година от четата на Яне Сандански. Голяма част от него е опожарена и гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата — Валовища (Сидирокастро). На тяхно място идват българи бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Македония.

През 18-19 век културната и просветната дейност в Мелник процъфтявали. Той се превърнал  в голямо търговско средище с около 1 300 къщи, над 70 църкви, 4 манастира, 3 мъжки училища и едно девическо. Градът имал също много богата библиотека.

Църквата "Света Варвара" се намира в североизточна част на град Мелник под Кордопуловата къща. Света Варвара е покровителка от внезапна смърт. Което в християнството се смята за наказание, защото е смърт без изповед и причастие. Света Варвара е живяла през III век. Нейният баща е бил езичник, и когато научил, че тя е приела християнство, я подлага на жестоки измъчвания и след това я обезглавява. Варвара е обявена за светица, тъй като е била измъчвана и убита в името на Христос и християнската вяра. Не е известно със сигурност, кога е била построена църквата "Света Варвара", но това най-вероятно е било през XIII - XIV век, по времето на разцвет на град Мелник. Тя е била голяма трикорабна едноабсидна сграда.

Градът е архитектурен резерват. За културни паметници са обявени 96 сгради. Къщите са разположени амфитеатрално, по този начин оформяйки многобройни тесни улички с малки магазини и изби.

Сред къщите-паметници могат да се споменат тези, на Сандъкчиев, Ламбов, Янков и Даскалев. Болярската къща е ценен архитектурен паметник от средновековието и най-старата запазена къща в България.
Пашовата къща е построена през 1815г. Понастоящем тя е превърната в градски исторически музей, в който се съхранява богата сбирка, представяща градския живот и бит през Възраждането. Но най-впечатляваща е тази на Кордопулов, изградена през 1758г.

Все така силни са и градските стени. Огрените от слънцето прозорци  както и в миналото, така и сега, отразяват случващото се на улиците.

Кордопуловата, Пашовата и Цинцаровата къща са впечатляващи образци на местната архитектура. Църквата Св. Никола чудодеец (1756 г.) е най-значителна сред петте възрожденски църкви в града.

Мелнишката и Роженската река, заедно с техните притоци, са се врязали дълбоко в слабо споените пясъчници. Дъждовете и изветрянето са завършили останалото, извайвайки своеобразни и причудливи форми - готически храмове, кули, колони, гъби, рибни перки и какво ли още не. Истински рай за човешкото въображение и фантазия.

На името на град Мелник е именуван Мелнишкия хребет (Melnik Ridge) и връх Мелник (Melnik Peak) на остров Ливингстън, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.

Град Мелник е включен в списъка на БТС като част от 100-те национални туристически обекта.

Печатът се намира в Историческия музей

Работно време: 10.00 – 17.00 без почивен ден

Забележителности:

Кордопулова къща

Роженски манастир

Рупите и храм-паметника „Св.Петка Българска”

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo