Месни заговезни (Неделя Месопустна)
Началото на великденските пости се поставя осем седмици преди Великден, чиято дата е подвижна и е винаги в неделя, наричана Месни заговезни. Името на този ден се определя от традиционната вечеря от месо, след която се заговява – не се яде месо до Великден. Разрешена е млечна храна, яйца и риба до следващата седмица, когато са Сирни заговезни. Седмицата между Местни Заговезни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост, който продължава 40 дни. През цялата седмица всички се веселят. С настъпването на строгите пости от Сирни заговезни се забранени хората, веселбите, и сватбите, защото започват не само хранителни, но и духовни пости.
По християнски обичай през през тази седмица по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тези, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.
Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло, извара), баница с месо.
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Няма коментари:
Публикуване на коментар