Празници и обичаи - Св.Василий Велики (Василовден)

Св.Василий Велики (Василовден)

1 януари

Известния ни в народния календар Васильовден, Сурваки, Василица, наричан ден Нова година, се отбелязва вечерта на 31 декември срещу 1 януари.

Правослазната църква чрез тържествени богослужения посвещава деня на две събития – Обрезение Господне, и смъртта на един от големите богослови – Св.Василий Велики.

Василий Велики е роден през 330г. в Кесария, Кападокия, в знатно семейство. Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вървали в Бога, правили много добрини на хората. Самият Василий бил невероятно умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си град кръсноречие. На 30 години с приятелството и подкрепата на Св.Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда – цяло селище от влаготворителни заведения за бедни.

Ден преди смъртта му сам Господ дал знак за неговата святост. Разказват, че когато бил много болен, при него дошъл лекарят Йосиф – добър човек, но невярващ, който за нищо не света не искал да се покръсти. Йосиф имал чудната дарба да разпознава от пръв поглед кога пациентът му ще умре и кога ще живее, да усеща смъртта миг преди да е дошла. Точно този миг бил настъпил за Василий Велики, когато при него дошъл Йосиф.

- Пригответе го – казал той на близките на светеца – още днес ще умре.

Същото казал и на болния:

- Повярвай ми, владико, още преди да настъпи залезът, ще умреш.

- А ако това не стане утре до 12:00 часа, ти какво ще сториш?

Обзаложили се, че ако Василий оживее, ще спаси душата на Йосиф, като го кръсти. Но лекарят изключвал всяка възможност това да стане.

Там, където физическите сили не достигат, помага вярата. Помолил се Св.Василий на Господ да удължи, макар и само ден живота му. Не за себе си искал той този ден, а за доктора Йосиф. И чудото станало. На сутринта Йосиф пристъпил за погребение, но насреща му бодро го очаквал Василий, готов да го кръсти в свята вяра, да спаси душата му и целия му род след него. Знаел Йосиф, че никога досега не се бил лъгал, знаел, че и сега само с Божия помощ Василий би могъл да е все още жив. Повярвал, паднал на колене пред него и казал:

-Ще се покръстя.

-Аз ще го сторя.

-Но откъде ще имаш сили за това, като си толкова слаб?

-Господ ще ме подкрепи – рекъл Василий.

Станал от постелята и кръстил Йосиф. А на вечерта се измил, приготвил се и умрял. Било 1 януари. Василий бил 50 години. Народът го изпратил с обич и мъка, защото само добрини видял от него.

Вечерта срещу Нова година се прави втората след Бъдни вечер кадена вечеря. Прекадява се с въглен, поставен на лемежа (палешник, ралник) или на керемида.

Питата се разчупва високо и се раздава на всичко по старшинство. Най-добре е парата да остане за дома, иконата или главата на семейството. Ако това не стане, стопанинът има възможност да я откупи. Така всички се надяват, че сполуката и благополучието ще са за целия дом.

Баницата с късметите се завърта три пъти от майката или бащата и всеки взима парчето, което се пада пред него. Късмети има за всеки от семейството, дори и за тези, които по една или друга причина отсъстват. За домашните животни се наричат дрянови клончета, като се гледа пъпките по тях да съответстват на броя на овците, козите, телетата. Често се подреждат и житни сламки, вързани с конец, за различните селскостопански култури.

Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта, оставя се за праотеца стопанин.

Огънят в огнището се поддържа през цялата нощ и се смята, че не е на хубаво, ако се остави да угасне.

В Родопите майките стават рано и сурвакат с дрянова пръчка децата още докато спят в завивките, а после – и останалите членове на семейството.

На Василовден по къщите тръгват сурвакари – деца от 4-5 до 11-12 години. Те носят сурвачка, наричана още сурва, василичарка, и торбичка, в която слагат даденото им от стопаните.

Сурвачката е направена от плодно дърво, но най-често от дрян, който в народните представи се свързва със здравето, дълголетието и жилавостта като едно от най-рано цъфтящите и с голяма здравина дървета. Бащите помагат на момченцата в избора на кичесто и с много пъпки клонче, което се украсява с нанизи от пуканки, тиквени семки, сушени плодове, малки кравайчета, а в Родопите и с разноцветна вълна. В Източна България сурвачките се правят от лескова пръчка с разцепен край като ветрило и обелена спираловидно кора.

Сурвакарите благославят и наричат за живот и здраве и плодородие: „Пълна къща с дечица, пълна кесия с пари, пълни обори със стока.” С дряновата пръчка удрят по гърбовете поред всеки член от семейството по старшинство.

Имен ден празнуват всички с имената: Васил, Василка, Васко, Васка, Васа, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо и др.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo