Сирни заговезни (Прошка)
Датата на празника е подвижна – определя се от деня, в който се пада през текущата година Великден (отбелязва се седем седмици преди него). Известен е с имената Прошка, Поклади, Неделя Сиропустна.
Великденските заговезни е един от най-големите християнски празинци. Той стои на границата на зимния и пролетния празничен цикъл, дава началото на Младенци (9 март), Благовещение (25 март), Тодоровден, Лазаровден, Цветница.
Това е време на подготовка на празника за Възкресението, време на покаяние, на пречистване. И на прощаване – така както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им. Христос е казал още: „Ако ли не простите на човеците прегрешенията им, и Вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.”
През цялата изминала седмица и на самия ден на Сирни заговезни по-младите обикалят по-старите роднини и близки – свекър, свекърва, тъст, тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, за да искат прошка. Целуват им ръка, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате...” – „Простено да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор.
На сирнишката трапеза за последно се яде млечна храна. Същинските пости започват с поднасяне на халва, за да изчисти всеки зъбите си от месото. Вечерта след празничната трапеза на конец се връзва халва (някога са връзвали въглен, яйце или сирене) и се „хамка”. Това е последното, ритуално хапване на блажна храна. Вярвало се е, че човек дори само със зъби да допре халвата, те ще бъдат бели и здрави. След празника халвата или яйцето от конеца се прибират и служат за лек през годината. Черупките от яйцата, изядени на Сирни заговезни, се хвърлят на пътя, за да носят кокошките повече. Конецът, на който е била вързана халвата се пали и по него се гадае за здраве и живот, за плодородие и късмет на хората в къщата, на стопанските култури, на домашните животни. Ако конецът се нарече за мома и момък и гори бързо, се вярва, че двамата ще се оженят есента.
Характерни са обичаите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Прескача се запалена слама за здраве. Вярва се, че прескачането на огъня пречиства от бълхи, паразити и демони, но също така и от грехове. Палят се „оруглици” (кош или кошерище, намазано с катран), „оратници” (дърво, разцепено и набъркано със слама, която се пали и върти), „олелии” (въртящо се запалено каче с катран). Вместо любовни обяснения в двора на любимите се хвърлят запалени стрели от див дрян („чавги”, „перници”, „лугачки”). Всяка мома се радва да получи повече светещи признания. Гърми се, за да се роят кошерите. Мъжете гърмят вечер, след вечеря, за да известят началото на великденския пост.
Младите, които не са могли да се оженят през зимата, се разделят край специален разделен огън – „орлата” – и си дават свобода. Идва време за труд, не за венчило. Старите клетви отпадат, всеки може да си избере нова любов.
На Сирни заговезни в домовете на християните на трапезата се слагат баница, питка, млин със сирене, мляко с ориз, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Няма коментари:
Публикуване на коментар