Празнци и обичаи - Баба Марта

Баба Марта

 1 март

В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, може изведнъж да заплаче. Често през Март, когато има хубаво време, хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта набързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги.

Раждането на света през Март е отбелязано както в астрономическия календар с настъпването на пролетното равноденствие на 22 март, така и в празничния народен календар с цели три празника: 1 март (единствен по рода си в целия свят български празник), 9 март – Младенци, и 25 март – Благовещение.

Защо Баба Марта ту плаче, ту се смее – легендата

Голям Сечко(Януари) и Малък Сечко(Февруари) били двама братя. Те си имали една сестра – Баба Марта. Тримата си имали едно лозе и цяла година го гледали. Дошло време, обрали гроздето и се направили три бъчви вино. Чашка по чашка, пийвали си всяка вечер двамата братя и изпили своето вино. Баба Марта нищо не знаела, а те започнали да пият и от нейното вино. Така, докато го изпият до капка.

Дошло време и за месеца на Баба Марта. Поискала и тя да се почерпи. Отишла и потърсила виното. Разфучала се Баба Марта, разлютила се, разсърдила се на братята си, че изпили виното й. Сърдила се, пък туко се засмяла и спряла да плаче за виното. Най-накрая казала: „ Какво пък, нали моите братя са го изпили, не са чужди.”

Известно е, че Марта може лесно да се разсмее, но и да се разплаче. Наричат я „единствения женски месец в календара”, но според една приказка Март бил мъж. Той си имал две жени – едната-грозна и стара, а другата – хубава и млада. Когато Март гледал първата, времето ставало студено и мъгливо, а когато погледнел втората – слънцето грейвало и се стопляло.

 Мартеницата

Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Бялото е символ на чистота и невинност, на радост. За българина бялото е знак за красота. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любов.

Конецът на мартеницата се усуква задържително наляво. Традиционната българска мартеница включва различни елементи и символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилитка чесън (за предпазване от зли сили), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).

Легендата разказва, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух. През първата половина на далечния VIIв. Аспарух вече бил преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим, накрая завързала на крачето на лястовичка един усукан в бяло и червено конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

По мартеницата девойките могат да познаят и какъв ще бъде момъкът, за когото ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или щъркел, или първото цъфнало дърво, я оставят под камък. Поглеждат под него едва когато слънцето се завърти отново към есен и зима, т.е.точно след половин година. Ако тогава по мартеницата има полепнали мравки, не е на добре, ще се омъжат са сиромах.

Ако закачат мартеницата си на цъфнало дърво, ще са румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в реката, злото ще се оттече и всичко ще върви по вода.

Пижо и Пенда

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo