Показват се публикациите с етикет Роженски манастир. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Роженски манастир. Показване на всички публикации

Мелнишки пирамиди

Мелнишки пирамиди


Разположени са в подножието на югозападната част на планината Пирин в околностите на Мелник. Намират се  на надморска височина от 350 до 850 m.
Самите  пирамиди са започнали да се  образуват преди повече от 4-5 милиона години. На тяхното място днес, тогава е имало голямо и плитко езеро, на чието дъно  с времето лека по-лека се  утаили  глинести и песъчливи  материали. В продължение на хиляди години върху тях се натрупала дебела прослойка, състояща се  от червеникави конгломерати.  С течение на времето течащата вода минаваща през тези скални маси, изваяла  причудливите и интересни  форми, наречени  днес  Мелнишки пирамиди. На височина достигат до 100 м. Характерно за външния им вид е, че склоновете им са пясъчни и на места почти напълно отвесни. На върховете им растат широколистни растения и треви.
Най- известната и посещавана  е групата пирамиди, които се намират до Роженският манастир. От там се открива една невероятна и  чудна гледка към тези внушаващи по своите размери  и форми пирамиди.

Изглед от Роженския манастир

По данни на Българското дружество за защита на птиците мястото осигурява подходящи местообитания за 32 вида птици, включени в Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Затова Мелнишките пирамиди са от световно значение като представителен район за Средиземноморската биогеографска зона.
През 1960 година те са обявени за защитена  природна забележителност.









« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Роженски манастир "Свето Рождество Богородично"

         Роженски манастир          "Свето Рождество Богородично"


Роженският манастир е втората по големина обител в Пиринска Македония след Рилския манастир и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. Според източници, пазени в Атон, Гърция, той е създаден през 890 г. Намира се на 6 км от град Мелник.
На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто хребет минава днес границата между България и Гърция. На североизток се открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали (плиоценски езерни образувания), които оформят предпланинското понижение към долината на река Струма. А зад тях в долината издига величествените си заснежени масиви Пирин планина.
Манастирският комплекс се състои от черква, параклис-костница, жилищни и стопански сгради. Роженският манастир е един от големите манастири в България.


Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са най-стари, още отпреди опожаряването през 17-ти век. Главната църква, посветена на Богородица е трикорабна сграда с притвор, която, според особеностите на градежа в долната част на стените и на стенописите в притвора, се датира от 16-ти век. Едно потвърждение на тази датировка намираме отвън на западната фасада, където в ниша над входа е запазен образът на Христос на трон, заобиколен от апостолите, с изписана 1597 година. При по-късното възстановяване на сградата първоначалният цилиндричен свод е бил заменен с втори покрив, свален по-ниско така, че днес закрива горната част на някои изписани върху стените изображения.
Жилищните корпуси в Роженския манастир датират от два периода. Монашеското крило, което обгражда църквата от изток, юг и запад, е било построено през 16в. То представлява двуетажна сграда с чардаци, в която се намират хранителния блок, избите, игуменарницата и монашеските килии. Там се на намира и манастирската трапезария, в която има стенописни композиции и фрагменти от "Тайната вечеря", сцената "Св. Пахомий и ангела", цикъла "Богородичния акатист" и др., типични за украсата на светогорските манастирски трапезарии от 16-ти и 17-ти век.
Освен с добре запазените стенописи, манастирът е известен и със своите стъклописи и уникални дърворезби.
Както и други манастири, така и Роженския си има своя чудотворна икона-защитничка (на Дева Мария), която се пази в кивот в параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. Според преданието, иконата е едно от малкото копия от светено желязо, собственост на вдовица от Никея (Гърция). При управлението на Импреатор Теофилус, известен по византийско време със своето преследване на иконопоклоничеството, вдовицата хвърля иконата във водите за да избегне нейното унищожение от императора. Тя не потънала и плавала години преди да достигне портите на манастира Ивирон в Гърция през 999 г. Иконата е изографисана от монах Яков. От двете страни на майката Божията майка са добавени десет малки сцени, които показват чудното пристигане на иконата в Света Гора – Атон и първите чудеса в Иверския манастир. Вярва се, че вудодейната икона в Роженския манастир помага при различни трудности, като безплодие, различни болести и тежки душевни състояние. През годините е имало няколко опита иконата да бъде изнесена от Роженския манастир , но тя винаги се е връщала в него.




Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен.
По време на Деспот Алексий Слав, местен владетел при царуването на Цар Калоян (1197-1207) и неговия племенник, манастирът е обогатен с няколко нови сгради. През 17-ти век бива опожарен, но е възстановен в началото на 18-ти век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19-ти век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.

До манастира е двуетажният параклис-костница "Рождество на Св. Йоан Кръстител" с апсида в самата източна стена, построен през 1597 г., а стенописан през 1662 г. На около 200 м източно е черквата "Св. Св. Кирил и Методий", построена през 1914 г., за да обслужва българите, които гърците не пускали в манастира. Инициативата за построяването и е на легендарния български воевода Яне Сандански. Той със свои съратници участва в освобождението на българска Македония. Край манастира е и гробът му.



Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова, Александър Пенев и други.
В манастира живеят над 20 монаси. Храмовият празник е на 8-ми септември , в чест на раждането на Св. Богородица, когато хора от целия регион се събират да участват в празненствата. 
До вратите на манастира води асфалтиран път. Има и малък паркинг-безплатен. Отворен е за посещение през цялата година. Част е от 100-те национални туристически обекта. Има печат.



« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »


Местност "Рупите" и храм-паметника "Св.Петка Българска"

Местност "Рупите" и храм-паметника "Св.Петка Българска"



Рупите е малко планинско селце разположено в югоизточната част на Благоевградска област, на около 10-12 км разстояние от Петрич, на десния бряг на река Струма и на 15 км западно от град Мелник.
Местността представлява кратер на изгаснал вулкан, а обликът й се оформя от вулканичния хълм Кожух, термалните извори и хълма Пчелина.

Името "Кожух" произлиза от формата на възвишението, наподобяваща наметнат кожух. Връхната му точка е на 281 м над морето, но поради малката надморска височина на Петричкото поле, се извисява като истинска планина.
Възвишението представлява остатък от стар вулканичен конус, който не е активен от близо 1 милион години. Климатът в местността е преходносредиземноморски, което способства за разпространението на преходносредиземноморска и средиземноморска тревна растителност и на някои топлолюбиви животински видове. Кожух е местообитание на различни видове змии. Тук се среща считаната за рядък вид котешка змия.
На 27 юли 1955 година на Кожух е свален израелски пътнически самолет, нарушил въздушното пространство на България. При инцидента загиват всички 58 пътника – 51 пасажери и 7–членен екипаж. През 1958 година България е осъдена от Международния съд в Хага да заплати обезщетение на роднините на жертвите.
Кожух планина е обявена за природна забележителност през 1962 г., заради интересния й произход и разпространените тук редки представители на флората и фауната.


Рупите отдавна е придобила широка известност като мястото, в което се е зареждала с енергия и е приемала посетители най-популярната българска  пророчица Вангелия Гущерова, наричана от народа - "баба Ванга" (3.Х.1911-11.VІІІ.1996 г.).
Според легендата, когато Ванга е била на 6 години и се е явил ангел, който и предложил да избере между зрението и ясновидството и тя е избрала второто. Придобитите впоследствие прорицателски и лечителски способности и печелят голям брой поклонници и последователи, а видението ,което получава за град Варна залят от вода води до откриването на голямо подпочвено езеро намиращо се под града.

Попитали Ванга защо стои на това място. А тя отговорила:
“- Имам определено време колко да стоя тук. Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна.”


През 1992 г. пророчицата построява черквата "Св. Петка Българска", превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора. Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник проф. Светлин Русев, като образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Повечето от обикновените хора, обаче, ги харесват, за което свидетелства и нескончаемият поток от посетители. В близост може да се види и къщичката на леля Ванга.
Храмът „Света Петка Българска“ приютява стотици миряни всеки ден, които искат да се поклонят пред Ванга и да запалят свещи в църквата. Жителите на петричките села твърдят, че пророчицата им помага от небето. Енергията на Ванга се усеща от вярващите и те се зареждат позитивно, стават по-добри,категорични са местните хора.


На 14.10.1994 година храмът е тържествено осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, в съслужение с десетки свещеници. Заветът на Пророчицата е това да бъде място за духовно и физическо изцеление и дом на всички вярващи, независимо от тяхната народност и вероизповедание.


Храмът е построен по проект на арх. Богдан Томалевски и арх. Лозан Лозанов, стенописа и иконите са дело на худ. Светлин Русев, иконостаса е изработен от Григор Паунов.

Племенницата й Красимира Стоянова твърди, че ракът, който покоси петричката Пития, бил отключен от стрес и тревоги именно по градежа на параклиса „Света Петка“ на Рупите, изографисан от Светлин Русев. Той бил злополучният „главен зограф“ на църквата, която Ванга цял живот лелеяла да вдигне на Рупите. Маестрото обаче настоял да изберат друго място за строежа, защото онова, посочено от феномена, не му харесвало.

„На новия строеж му тръгна зле още в началото – доверява племенницата на Ванга. – В направения изкоп бликна вода и се наложи вътре да изсипят 62 самосвала чакъл."




Най-голям скандал обаче предизвикват самите икони. Вместо каноничните образи на светците Светлин Русев изографисал съсухрени и мрачни фигури, които плашели и отвращавали миряните, вместо да им носят покой и благодат.
Говори се, че гробът на пророчицата бил бетониран, за да е сигурно, че няма да мърда оттам. Прави се връзката с езическия ритуал, при който ако има дори най-малко съмнение, че даден човек може да вампиряса след смъртта си, то той трябва да бъде старателно зазидан, за да не може да напуска отвъдния свят. Твърди се, че преди да бъде излят бетонът, върху ковчега е била поставена и дебела метална решетка.


Спорът за наследството на Ванга – както духовното, така и материалното, продължава да е актуален. Днес из страната шетат над 200 „духовни чада“ и „наследници“ на петричката Касандра, като 99 на сто от тях са самозванци. Очевидци разказват как година преди смъртта си ясновидката прогонила млад „екстрасенс“, който по-късно се самообяви в медиите за „най-големия продължител на делото й“. Докато истината е, че той бил с психически отклонения и „церял“ пациентките си, като ги шамаросвал на голо.
Според изследователи на Ванга тя просто е нямало как да остави следовници, защото ясновидството й е дар от природата. И може само да се култивира, но не и да бъде предмет на обучение. По-интересен е въпросът, дали феноменът от Рупите щеше да предаде по наследство дарбата си на своите деца, но тя не остави потомство.




В резултат от изригване на вулкана в Рупите има магмени скали. От тях извира минерална вода с температура 75 градуса по Целзий. Минералната вода има лечебни свойства и помага при заболявания на храносмилателната система, ендокринно-обменни заболявания, а също и заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и кожни заболявания. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до град Петрич.


Пред 2002 година в изпълнение на заръката на Ванга учредената от нея фондация започва изграждането на манастирски комплекс около храма. Той включва изложбена зала, зала за кръщение, 2 камбанарии и 12 стаи с 30 легла.
Почти завършени са и петте къщички на манастирския комплекс. Те обаче няма да са туристическа база. Ще се пренощува само за вечер, най-много за две, а вътре ще се допускат вярващи хора.

Скулпторът проф. Емил Попов е изваял паметник на Ванга, по повод 100 годишнината от рождението й. Височината на скулптурата е 1,80 м, а самия макет професорът го е дарил безплатно. Паметникът, който тежи над половин тон, е монтиран върху специална основа вляво преди мостчето, което води към църквата. Ванга е седнала на стол, ръцете й са отпред.


На 2 км. източно от с. Рупите в месността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от ІV в. пр. Хр. до VІ в. сл. Хр. В досегашната исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 г. латински надпис от 309 г. сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица.






Всяка година в Рупите на 15 август, (Успение Богородично) се провежда традиционен събор. Предлагат се лакомства, играчки и дрехи. Свири се традиционна музика от Югозападнa България и се танцуват местни хора. Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.


Част от 100-те национални туристически обекта на БТС, под номер 5. Има печат.

Работно време: 8.00 - 19.00ч. без почивен ден
Има паркинг.

Забележителности в района:


Роженски манастир

Самуиловата крепост

гр.Мелник





« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »


Кордопулова къща

Кордопулова къща

 
„Да живееш - значи да се бориш: робът за свобода, свободният - за съвършенство."
Яне Сандански

Кордопуловата къща е построена през 1754 година, е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. В нея са показани венециански стенописи, дърворезби и стъклописи, както и огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино Първоначално сградата е построена за производството и съхранението на вино и е принадлежала на богатото гръцко семейство Кордопулос. Последният представител на семейство Кордопулос - Манолис е загинал по време на Балканската война. През 1912 година той осигурява подслон на Яне Сандански - освободителят на Мелник от турското робство. Манолис бил убит от турците, напускащи града. Днес в Кордопуловата къща може да се види и дори да се влезне в тайникът, където се е крил Яне и други българи, участващи в освобождението.


Известно е и друго име на Кордопулова къща - Цинцаровата къща. Така се нарича, защото след смъртта на Манолис, къщата се наследява от Агнеса, която е била или сестра или прислужница на Кордопулос. Тя се омъжва за Георги Цинцар и заедно с него живеят в къщата. Тъй като семейството на Цинцар нямало деца, те се усиновили племенника си Гавраил. През периода 1974-1980 Кордопуловата къща е възстановена и реставрирана. Днес това е частен музей на Никола Паспалев - син на Гавраил.


Според някои източници Кордопуловата къща е най-голямата запазена къща от XIX век в България. Тя се състои от четири етажа, два от които са изградени от камък, и винарска изба. 150-метровият подземен тунел за съхранение на вино е издълбан в скалата и може да побере до 300 тона вино. В тунела има специални канали и вентилационни системи за правилното съхранение на вино. Туристите могат да се спуснат в лабиринтите и да видят с очите си най-голямата бъчва, която може да побере 12,5 тона вино. Там също можете да опитате и да закупите прочутото мелнишко вино. Подземните коридори са тесни и стените на тунела са покрити със залепени монети. Туристите си намислят желание и се опитват да залепят монетата на стената - ако тя не падне, желанието им ще се изпълни.


Два от четирите етажа на постройката са изградени от камък. Седем вътрешни стълбища свързват различните етажи и мансарди. В залата влиза светлина през 24-те прозорци, подредени в две редици. Горната редица е от цветно венецианско стъкло, което пропуска меко светлината, падаща върху изрисуваните стени, дърворезби и долапи. Дървените етажи са покрити с пъстри черги. Покрай три стени има места за сядане под еркерните прозорци.
На горните етажи на Кордопуловата къща са запазени старинни мебели. Обитателите на къщата също така са разполагали и с зимна и лятна градини.


Къщата е №4 от 100 национални туристически обекта. Намира се в източната част на града.  Посещава  се от 30 000 туристи годишно.

Работно време: лято 8.00 – 20.00
                       зима 8.00 – 17.00 без почивен ден
Вход – 2лв.
Има печат



« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »