Деветашка пещера

Другата пътека е малко по нагоре от моста, след завоя. Там отново можете да си оставите автомобила и да слезете в посоката, която ви показва дървената стрелка. Тази пътека е доста по-стръмна, но на места има дървени стълби и парапети. Не е подходяща, когато е мокро, защото е изключително хлъзгаво.
Няма охрана, няма и такса-вход.
Предпазен парапет с дължина 480 м е монтиран в Деветашката пещера,
съобщават от пресцентъра на Община Ловеч, цитирани от Дарик.
Изграждането на парапета е осъществено по проект по ПУДООС „Подобряване и
регламентиране на достъпа в природната забележителност „Деветашка
пещера".
Освен парапета са издигнати и прегради от моста на пещерата до входа й
в двете галерии. Целта е социализиране на пещерата, както и
предотвратяване преминаването в реката, извираща от мократа галерия, и
ограничаване на достъпа до културните пластове. Постоянните прегради във
водната и в сухата галерия целят спиране навлизането на хора, за да не
се смущава покоят на прилепите, и способстват за осигуряване на
безопасността на туристите. За предпазване от падане в дерето е
преградата от моста до входа на пещерата.
Размерите на пещерата са огромни. Входът е широк 35 и висок 30 метра. Отвежда към просторна зала с площ 2400 кв. м – най-голямото пещерно фоайе в Европа. Височината на залата на места достига 100 метра. Дълга е приблизително 400м. и широка 130м. Пещерата е открита през 1921 г. В нея са направени открития на някои от най–интересните останки от времето на неолита по българските земи.
В миналото пещерата е била засекретен военен обект. През 1950-те години е била използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни. Според някои сведения, поради големината си тя е използвана за съхранение и на храни от държавния резерв и за разполагане на ракетни установки. В момента това е абсолютно невъзможно, мостът, водещ до пещерата е разрушен, разрушена е и ж.п. линията към нея. Махането на релсите е започнало още през 2001.
Пещерата е природна забележителност със статут на защитен обект от 1996г., с международно значение.
Когато влезете вътре се чувствате нищожно малки. Пред вас се открива грандиозна гледка. Първоначално няма да се почувствате като в пещера. Сякаш се изправяте пред големи скали. Постепенно навлизайки навътре дъхът се затаява. Всичко е толкова голямо и красиво. За съжаление си личи и човешката намеса. Някога там е кипяло голямо оживление. Сега е спокойно и тихо. Не очаквайте тълпи от туристи. Ако искате да разгледате едно от чудесата на природата на спокойствие, това е мястото.
Изключително интересни са седемте отвора на тавана, наречени „окна”, през които прониква слънчевата светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Сякаш сте в църква, чийто купол е прорязан от лъчите на Слънцето. Най-големият от отворите е известен под името „Килика”. Има 2 галерии, 11 езера и 14 извора.
Част от красивите сталактити и сталагмити са били повредени. Парчета от тях се намират в музеи в Ловеч , след като били огледани още при намирането им от специалисти от столичния Музей "Земята и хората".
След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади. Рекичката пресича централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон на пещерата е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името „Олтара”.
Пещерата предлага забележително добри условия за живот – има големи размери и естествено осветление, чиста речна вода. Вероятно заради тези предимства тя е била обитавана през седем различни епохи. Изследвана е през годините 1927, 1950 и 1952. Около входа на централната зала и началото на двата клона са разкрити 8 м. дебели културни наноси с находки от доста исторически епохи - палеолит, неолит, халколит, бронзова, ранножелязна и късножелязна епохи. В пещерата е открито голямо праисторическо находище и първото пещерно поселище у нас Разкрити са различни културни останки, кости на животни, оръдия на труда и други. През II-IV в. е служела за тракийско светилище.
Под „Деветашката пещера” по течението на реката е оформен уникален каньон. Напролет речните води предизвикват любителите на силни усещания. Там естествената природа предлага идеални условията за рафтинг. Ако се спускате с лодка по реката, ще срещнете водни костенурки, риби, птици рибари и чапли.
Местността се обитава от специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони. Тук се срещат редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти, както и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Има диви прасета, сърни и елени лопатари. От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци. Все още са запазени бухалът, скалният бял орел (змияр), големият ястреб.
Днес Деветашката пещера е част от "НАТУРА 2000", попадайки в две защитени зони по директивите за птиците и местообитанията - "Деветашко плато".
Според Закона за защитените територии, за да се провеждат в защитена територия като Деветашката пещера състезания, лагери или други свързани с екстремни спортове надпревари, заснемане на видеоклипове и филми е необходимо съгласуване с Министерството на околната среда и водите. Експертите от министерството определят режим при какви условия може да се проведе лагер, надпревара или друга дейност в защитената територия, с цел да се гарантира нейното опазването и съхраняване на защитените видове в нея.
Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. РИОСВ - Плевен информира гражданите, че от 01 юни до 31 юли е забранено влизането в Деветашката пещера! Мярката се налага заради нормалното възпроизводство на многобройните прилепни колонии в пещерата. Забраната за влизане през двата летни месеца е посочена в заповедта за обявяване на Деветашка пещера като защитена територия.
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Няма коментари:
Публикуване на коментар