Празници и обичаи - Благовещение

Благовещение

25 март

Свето Благовещение. Икона от XVI в. от неизвестен автор, от църквата ”Св. Йоан Морски” в Несебър. Днес в Градската художествена галерия в Пловдив.

Благовещение е голям църковнохристиянски празник, утвърден през VII век. Част от Великдeнския празничен цикъл, Благовещение винаги се празнува на 25 март. Според Светото писание на този ден, девет месеца преди раждането на Исус Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той и съобщава, че ще стане майка на Божия син. Тази блага вест дава и наименованието на празника.

"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените." Лука 1:26-28 

Благовещение се почита от всички християни - православни, католици, протестанти.

Българите наричат празника още "Благовец" или "половин Великден".

Старите хора вярват, че на Благовец излизат змиите и гущерите, идват прелетните птици и самодивите, мечките се събуждат от сън, а кукувицата кука за първи път. Вярва се, че на този "благ ден" всяка рана зараства много бързо. Затова на Благовец се дупчат ушите на малките момиченца. Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година.

В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Също така е традиция на този ден на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник — риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.

Имен ден празнуват всички с имената: Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Бончо, Бонка.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo