Възнесение Господне (Спасовден)
40-ти ден след Възкресение Христово
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя.
Възнесението е един от дванадесетте големи празника и се празнува винаги 40 дни след Великден, в четвъртък. През тези 40 дни Христос останал на земята и проповядвал учението си, подготвял учениците си за апостолската дейност, която им предстои, за разпространението на вярата в трудности и неволи по всичките посоки на света. На 40-ия ден ги събрал при себе си и пред очите на много свои последователи се въздигнал от Елеонската планина към небето. „А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Отца. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяше словото с личби, от каквито то се придружаваше” е записано в евангелието на Марка (16:19-20).
В „Дела на светите апостоли на св.апостол Лука” се разказва как Иисус събрал апостолите си и им рекъл: „...да не напускат Йерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия дух не след много дни.” (Деянията на апостолите, 1:4-5). Така обявил слизането на Светия дух и предсказал всичко, което ще се случи: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светия дух, и ще бъдете свидетели за Мен в Йерусалим, тъй и в Юдея и Самария, и да края на земята. И като рече това, е те Го гледаха, Той се възнесе и облък го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях; които им рекоха: Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Иисус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива към небето.” (Деянията на апостолите 1:8-11)
Мястото, от което Иисус се възнесъл, мигом се превърнало в свещено. По него дълго се виждали отпечатъци от стъпките на Спасителя. Царица Елена заповядала на мястото да се изгради храм, който по-късно бил разрушен от сарацинците.
Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък.
На Спасовден почти навсякъде се прави голямо хоро. Повсеместно е вярването, че на този ден идват русалиите. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява лековитото цвете росен. Затова болни хора преспиват на росенова поляна, като до главата си слагат зелена глинена паница, вино и пита. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване. Сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дена.
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица.
Имен ден празнуват всички с имената: Спас, Спаска, Спасена, Спасимира, Спасимир, Спасия,
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Няма коментари:
Публикуване на коментар