Показват се публикациите с етикет Деветашка пещера. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Деветашка пещера. Показване на всички публикации

Архитектурно-исторически резерват „Вароша“- гр. Ловеч

Архитектурно-исторически резерват „Вароша“


През 1969 г. квартал “Вароша” в Ловеч е обявен за архитектурно-исторически резерват. Характеризира се със самобитната си народна архитектура от възрожденската епоха.
По-голяма част от архитектурното наследство на Вароша е възрожденското строителство, обхващащо периода от началото до 70-те години на XIX в. Именно то създава характерния неповторим облик на резервата. Лицето на повечето къщи е към двора. На фасадите им са чардаците и кьошковете. Към улицата е гърбът им. Приземният етаж е изграден от каменен зид, на който в някои къщи са включени пезули, имащи двойно предназначение - за проветряване или за отбрана. Ловешката възрожденска къща по традиция е на два етажа. Влизането става откъм двора, а в двора - през масивна обикновено дъбова порта. Останалото място до съседната къща е продължено с високи над 2 м каменни зидове огради. Характерна за ловешката възрожденска къща е липсата на работилници и дюкяни в приземните етажи. Тази дейност е била на чаршийската улица, а по-късно и на Покрития мост. Много рядко приземните етажи са използвани за жилищни помещения. В тях обикновено собствениците са съхранявали зимнината си или пък са ги използвали за обори. Само някои от къщите са взети за обществени нужди, а всички останали сгради, реставрирани или предвидени за реставриране, се ползват от техните собственици.

Етнографски комплекс „Вароша”


В етнографският комплекс се намират експозицията “Драсова къща” - открита през 1973 г., тя представя бита на богато търговско семейство от края на ХІХ - началото на ХХ век. Повлиян е от западноевропейско влияние от края на ХIХ и началото на ХХ в. В отделните стаи на жилищния етаж са показани всички характерни за ловешката къща битови елементи. Може да се види характерната печка „джамал”. Направена така, че да се пали от едната стая, а да топли две. В хола се вижда същата смесица между европейски и ориенталски стил - до миндера, покрит с шарени черги, са разположени виенските столове и мебели и руски самовар.
 експозицията “Рашова къща” - открита през 1983 г., тя представя уредбата на дом на ловешки интелигент от 30-те и 40-те години на ХХ век. Завещана на Регионален исторически музей, Ловеч от собственика и Ненчо Рашев, известен културен деец, музикант и събирач на народно творчество.


Работно време:
Зимно време: 8.00 - 12.00 / 13.00 - 17.00
Лятно време: 8.00 - 12.00 / 14.00 - 18.00
Без почивен ден
Входна такса-2лв
Има печат

Музей „Васил Левски”


Музей „Васил Левски“ е част от Регионален исторически музей, Ловеч и e сред най-посещаваните обекти, свързан с Апостола на свободата, направил Ловеч център Вътрешната революционна организация. Намира се в кв. „Вароша“, който е архитектурно-исторически резерват, а къщите в него са с характерна народна архитектура от възрожденската епоха. Включен е в Стоте национални туристически обекта.
Музеят „Васил Левски“ при създаването си през 1954 г. е настанен в къщата на Иван Крачула, баща на известния български националреволюционер Христо Иванов-Големия, в махала „Дръстене“. Първата експозиция отразява живота и бурната дейност на Апостола през периода, когато е в Ловеч.

На 17 юли 1982 г. в преустроената сграда е открита третата експозиция. Оформена е със своята специфика в една основна тема: „Революционната дейност на Васил Левски в Ловешкия край и издигането на Ловеч за център на Вътрешната революционна организация“.
През 2008 г. е открита изцяло обновена със съвременни информационни технологии експозиция . Разположена е на две нива и отразява борбите на българския народ за национално освобождение, както и разнообразната революционна дейност на Васил Левски. Сред най-ценните предмети на експозицията е най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски. В музея се съхраняват неговата сабя, кама, малка печатничка, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 г.
Други важни музейни единици са изложените вещи на съмишлениците и сподвижниците на Апостола в Ловеч, както и на участниците в Априлското въстание и Руско-турската война (1877-1878). Тук се пази пушката на Филип Тотю, револвера на Васил Йонков (Гложенеца), сабята на Христо Иванов-Големия и др..
В музея може да се види фотокопие от личното тефтерче на Левски. За първи път в новата експозиция са включени макет на Покрития мост в Ловеч, сребърни съдове от ХIХ век, които са принадлежали на семейството на Иван Драсов.


Работно време:
Зимно време 8.00 - 12.00 / 13.00 - 17.00
Лятно време 8.00 - 12.00 / 14.00 - 18.00
Без почивен ден
Входна такса-2лв
Има печат

Паметникът на Васил Левски

Паметникът на Васил Левски в Ловеч е открит на 27 май 1964 г. и е най-големия и внушителен паметник на Васил Левски. Един от символите на града и е част от герба му в продължение на 40 години. Намира се на мястото Старо хоро в квартал Вароша, в непосредствена близост до руините на средновековната крепост. Фундаментът е от гранит, а фигурата - от бронз. Засега той е най-високият паметник на Апостола в България. Общата му височина е 14 м, а самата фигура - 9 м. Изкачването до паметника става по 233 стъпала.




Паметникът на Тодор Кирков

Паметникът на Тодор Кирков  се намира на едноименния площад в старинния квартал „Вароша“ в непосредствена близост до Покрития мост.
Издигнат е от признателните граждани в памет на ловчалията Тодор Кирков-националреволюционер, участник в Априлското въстание (1876). Намира се на точното място на тогавашния площад „Табашки“, където Тодор Кирков е обесен от турските власти на 24 юни 1876 г.


Църквата “Св. Богородица”

Църквата “Св. Богородица-  в която е служил набеденият за предател на Левски поп Кръстю. Преди време на входа бе поставена гранитна плоча, на която със златни букви е написано, че той е “борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.”. Така група ловешки интелектуалци подеха инициатива за изчистване на името на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров. Според ловешкия писател Марин Колев, който оглавява местното културно дружество "Поп Кръстю Никифоров", свещеникът е бил изключително честен и кадърен човек. Историята отдавна е реабилитирала отеца, но това е известно на малцина. Веднага след Освобождението поп Кръстьо е изпаднал в немилост. Хора, които били гузни пред него, са се наместили във властта. Самите те са го предали след обира на пощата на Арабаконак, твърди Марин Колев. Попът е арестуван през 1872 г., но пуснат по силата на тогавашното право, че свещеник не може да бъде задържан в конак повече от денонощие. А причината за всичко е завистта на стария духовник в храма, поп Лукан Лилов към младия отец Кръстю. Кръстю бил образован и обаятелен, възпитаник на духовната семинария в Белград. Там станал близък приятел с Георги Раковски и Васил Левски и се ползвал с доверието им. От сина на поп Лукан - Марин поп Луканов, след залавянето на Дякона тръгнала мълвата, че младият поп Кръстьо откраднал общи пари. След Освобождението поп Кръстю сам е искал да се изправи на съд заради гнусотиите, които му приписвали. Ако се докаже, че е виновен, да бъде разстрелян и низвергнат, настоявал той. "И когато умрял на 21 септември 1883 г., вече нямало кой да го спаси". Ето това е каузата, в името на която в предверието на храма “Св. Богородица” е направен и малък музей, посветен на делото на поп Кръстю. 

Днес църквата “Св. Богородица” се радва предимно на интереса на туристите.  Храмът е обявен за паметник на културата през 1976г. Само пет църкви в България се гордеят с ажурна дърворезба като тази на иконостаса в църквата, дело на майстори от тревненската школа.В този си вид църквата е построена през 1834 година.

Художествената галерия


Художествената галерия – Открита е през 1964г. като отдел на Регионален исторически музей, Ловеч. Наследява картините от колекцията на Ловчанското читалище „Наука“. В началото се състои от дарени и откупени картини на ловешки художници. Започва системното и обогатяване с творби и на художници с национално значение.Галерията съхранява 2377 творби - живопис, графика,скулптура и приложни изкуства. Притежава творби от 30-те години до края на ХХ век от Атанас Михов, Иван Христов, Златю Бояджиев, Елисавета Консулова-Вазова, Илия Петров, Дечко Узунов, Светлин Русев, Атанас Яранов, Сули Сеферов, Теофан Сокеров, Цвятко Дочев, Петър Дочев, Греди Асса, Вежди Рашидов, Ангел Станев, Валентин Старчев,Емил Попов, Петър Чуклев и др.

Къкринско ханче

Музеят „Къкринското ханче" се намира в село Къкрина, на 17 км източно от Ловеч. Там са се провеждали заседания на местния революционен комитет и са намирали подслон някои комитетски хора. На 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче е заловен Апостола на свободата Васил Левски. Апостолът е обесен в гр. София на 19 февруари 1873 г.
След залавянето на Левски ханчето е изоставено, постройката започва да се руши, а в края на XIX век пожар я доунищожава, като остават само основите. Възстановяването започва през 1926 г. и на 10 май 1931 г. музеят е открит тържествено. Днес в Къкринското ханче идват посетители, за да почувстват атмосферата на онези тежки години и да се поклонят пред подвига на безсмъртния Апостол на българската свобода.

Работно време:
Зимно време 8.00 - 12.00 / 13.00 -17.00
Лятно време 8.00 - 12.00 / 14.00 - 18.00
Без почивен ден
Входна такса-2лв
Има печат

 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »


Покритият мост на Кольо Фичето

 
Покритият мост на Кольо Фичето

Мостът свързва новата част на града с архитектурно-историческия резерват и квартал „Вароша“. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост е официалния символ на Ловеч.
Покритият мост в Ловеч се строи няколко пъти. По сведения на пътешествениците Ами Буе, Феликс Каниц и местни документи и спомени, първият мост от 30-те г. на 19 век е отнесен от придошлата река. През 1871 г. вторият мост, построен пак от неизвестен майстор, е също отнесен от реката. 


През 1874 година българския архитект Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), по молба на ловешкия занаятчия Исмаил, построява прочутия трети покрит мост, а в строежа се включват и много от жителите на Ловеч. Мостът, който просъществува половин столетие, e бил изграден на 7 каменни устоя  изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, ширината 10 м, от които 5 м улица и разполага с 6 отвора. Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, бича на поробителя и др. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета по 2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

 

На 2 или 3 август 1925 мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1931 са изградени нов железобетонен покрит мост (арх. Ст. Олеков, инж. Цветков), който разполага с три отвора и 40 дюкянчета, а между тях минава асфалтиран автомобилен път.
През 1981-1982, след реконструкция по проект на арх. Златев, железобетонния мост на арх. Олеков е престроен, с цел мостът да придобие днешния си вид, който е много близък до варианта, дело на Кольо Фичето. Шосето е заменено с пешеходна алея, около която се разпростират 14 магазинчета и две сладкарници. Днешната дължина на моста е 106 метра. Мостът е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона.




« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Ловешка средновековна крепост - "Хисаря"

Ловешка средновековна крепост - "Хисаря"


Ловешката крепост е разположена върху двете тераси на скалистия, но живописен хълм Хисаря, който се намира в старата част на град Ловеч.
Първото заселване на хълма е станало през каменно-медната епоха. Открити са части от жилища, фрагменти от глинени съдове и една златна апликация.
Археологическите разкопки показват, че тук се е намирало и тракийско селище - разкрити са части от жилище, изградено от камък и глина, множество фрагменти от сива тракийска керамика, както и дръжка от родоска амфора с печат. На печата е изписан месецът, когато е налято виното - април. 


По време на римските завоевания в нач. на І в., селището е преместено в равнинната част на града. Но когато започват нашествията на "варварските" племена в средата на ІІІ в., то е изнесено на хълма поради естествените условия за защита. Просъществува и през V-VІІ век (ранновизантийката епоха). Вероятно след разрушаване на селището от ранновизантийската епоха за известно време хълмът запустява.
Най-ранните материали произхождащи от крепостта и преди всичко битовата керамика и монетите, са от ІХ-Х в. В българската история името Ловеч се среща главно във връзка със събития, станали от ХІ в. насам. Първото споменаване на крепостта е свързано с нахлуването на печенегите в българските земи и военните действия на Византия срещу тях. От византийските хронисти Михаил Аталиат и Скилица Кедрин узнаваме, че един от печенежките главатари на име Селте останал в Ловеч с намерение да се укрепи в крепостта, но в 1059 г. бил прогонен от византийския император Исак І Комнин. През ХІІ в. отново срещаме името Ловеч във византийските хроники /Никита Хониат/. Именно Ловеч е градът, който спира византийските войски, предвождани от Исак ІІ Ангел, дошли на север от Балкана да усмирят въстаналите българи. Така през 1187 г. Ловеч се превръща в един от символите на възстановяването на Втората българска държава. 

През ХІІІ в. по време на въстанието на Ивайло Ловеч отново се споменава, и то между по-големите и важни български крепости, които били завладени от византийците.
Крепостта Ловеч заема горните две тераси на хълма Хисаря, а производствената част на града, както и жилищните квартали били разположени по долната (трета) тераса, по склоновете на хълма и покрай реката. Освен естествената защита, която крепостта получавала от високите, стръмни склонове на хълма и от реката, тя имала и допълнителна здрава каменна стена, следваща конфигурацията на терена.
Разкрити са останките на седем църкви, представители на три различни архитектурни типа. Най-ранна и с най-големи размери е църквата, разположена на най-високата част на хълма, издигната в периода V-VІ в. Тя е от типа на куполните базилики и е с много рядък и интересен план. На Балканите са известни само още две такива църкви - Кехрие джами в Константинопол и "Успение" в Никея. 




Другите разкрити на крепостта църкви са еднокорабни, с притвор и засводен наос. Към еднокорабните църкви с купол, без свободни подпори и притвор от запад, каквито са били Боянската църква и църквата св. Петър и Павел в Никопол, е принадлежала църквата долепена до портата. Разликата е в това, че ловешката е имала от южната страна крило под което била изградена крипта изцяло вкопана в терена.

По време на разкопките са открити голямо количество накити, предмети на бита, оръдия на труда, керамика. Особено внимание заслужават двете колективни находки от сребърни монети, върху които са изобразени цар Иван Александър и сина му Михаил. Едната се състои от 16 монети поставени в гърне, а втората от 1430 монети в стомна.
Архитектурните останки и находките показват, че материалната култура на Ловеч в своето развитие е следвала в общи линии тенденциите в развитието на българската средновековна култура.


Днес голяма част от крепостта е реставрирана и е една от забележителностите на съвременен Ловеч и атракция за неговите посетители. В западната ѝ част е издигнат огромен метален кръст на мястото, където се е помещавала църквата на някогашното селище. Кръстът се вижда от почти всички точки на града и е особено красива гледка при залез слънце, когато проблясва, отразявайки слънчевите лъчи. От вътрешността ѝ се разкрива красива панорама, обхващаща целия град, а зад нея може да се наблюдава лъкатушещата между хълмовете река Осъм, както и останки от римския път, пресичал Ловеч в далечното минало.

 



« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ $  ♦ $ ♦  $ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

гр. Ловеч


град Ловеч


Град Ловеч се намира на 150 км североизточно от София, в Централна Средна България. Разположен е на двата бряга на р.Осъм, където свършват последните възвишения на Предбълкана.  Той е областен град на Ловешка област. Населението му през 2011 год. е 36 600 души. Средната надморска височина на града е 360м. Най-високата точка е хълмът „Ак баир”-450м.н.в., а най-ниската точка е централната част на Ловеч-150-190м. надморска височина.
Ловеч е един от промишлените центрове на България. Активно е производството на кожи и кожени облекла, хранително-вкусовата промишленост, производството на ръчни електроинструменти, велосипеди, системи за кари, чугунени отливки и мебели. В миналото в завод „Балкан“ са сглобявани леки автомобили „Булгар Рено“, „Москвич“, учебни и селскостопански самолети „ЛАЗ“. Развива се традиционното производство на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.


История
Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната ера. За първи жители на територията на град Ловеч се считат траките от IV-III в. пр.н.е.
Първото селище по тези земи е град Мелта, по главен път от Дунав до Бяло море. Средновековното му битие е на военен център и до XI в. се казва Ловъц (град на ловци). През XII в. се застоява десният бряг на р. Осъм - сега квартал Вароша.
 По време на Търновското въстание на Асеневци градът е непревземаема крепост, издържа тримесечна обсада и Византия. Ловешката средновековна крепост е разположена върху хълм, по-късно наречен „ Хисаря “. Тук през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и формално е отбелязано началото на Втората българска държава. Оттогава е с името Ловеч.
  През XII век Ловеч е търговски център и един от най-известните градове в България. Преди избора му за български цар (1331), Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена, е деспот на Ловеч. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.


По време на Турското нашествие, Ловешката крепост е една от последните завладени — чак през 1446 г. Дълго време след това Ловеч запазва някои привилегии, като забрана за заселване на турци в града и вземане на деца от местното население за еничари (кръвен данък). Първото име на Ловчански епископ срещаме през 1558 г. До 1852 г. в Ловеч (Лофча) има единствено гръцки владици.
През 1784 година, по време на Руско-турската война, Ловеч е обсаден от руската войска и изгорен. Населението му драстично намалява до 4600 жители. За дълго време в Ловеч запада основният поминък.
През двата века на национален и духовен подем (XVIII и XIX в.) градът отново процъфтява и го наричат Алтън (Златен) Ловеч. Будните занаятчии и търговци пътуват из цялата Османска империя. В Ловеч основните занаяти през епохата на Възраждането били железарството и табачеството. Освен тях масово били упражнявани абаджийството, кафтанджийствсто, бояджийството, сапунджийството, бакърджийството. Ловчанлии били добри кюркчии, халачн, фурнаджии, кафеджии, бакали и др., което говори за разнородна стопанска дейност в града.Развитието на учебното дело в града е свързано и с откриването (1846-1847 г.) на двете училища в квартал Вароша. Първи учител в Горнокрайското училище става П. Р. Славейков. Жаждата за знание създава и първото читалище (1870г.), в което две години по - късно Ангел Кънчев ръководи първото театрално представление.
Ловеч се населява предимно от православни християни. Ловешката епархия е една от днешните 12 епархии в България. Градът е митрополитско седалище още от времето на цар Иван Асен II (1218-1241). В Ловешката средновековна крепост се намират останките на няколко средновековни църкви.

 


По време на турското владичество диоцезът е понижен в ранг „епископия“. Знае се, че през 17 в. на Търновския митрополит са подчинени Ловчанският, Червенският и Преславският епископи. Ловчанските митрополити са гърци. Първи българин митрополит е Иларион Ловчански. Ловчанската епархия е възстановена през 1871 г. заедно с учредяването Българската екзархия. Пръв екзархийски митрополит е Дионисий (1873-1875).
През 1835 г. в Ловеч е имало 7 православни храма. От тях е запазена църквата „Света Богородица“ в квартал Вароша, която тогава се е наричала и „Света Кириакия“ (1834). Днес съществува още и катедралният храм „Света Неделя“ със стенописи от 1873 г. Подновен е по времето на епископ Иларион Ловчански.

Изглед към Покрития мост на Кольо Фичето

В края на 1869г. Васил Левски създава местният революционен комитет и избира Ловеч за център на българската революция. От Ловеч през Балкала Левски се озовал в Южна България, където продължил да създава местни революционни комитети.През 1870 г. Левски идва отново в Ловеч с решението да го обяви за център на своята революционна дейност. Изграден е Вътрешният централен революционен комитет, наречен Привременно правителство, а Ловеч става негов център. Изборът на Левски не е случаен. Ловешкият край има борчески традиции, свързани с борбите за независима църква и светски училища, а освен това градът има предимства в географско отношение. Той се явява като естествен възел на земите на север и на юг от Балкана. Готви се Априлското въстание. По това време в Ловеч се изгражда Втори революционен комитет. Неговата дейност е много слаба, затова нито градът, нито околните села се включват във въстанието.
На 17 юли 1877г. е освободен от руските войни, но десет дни по - късно турците отново го завземат и избиват 2500 българи в града и околностите му. Истинската си свобода Ловеч получава на 3 септември 1877г.

Паметник на Екзарх Йосиф

През 1959 г. е създаден Изправителен лагер в каменната кариера край Ловеч, наречен саркастично „Слънчев бряг“ . В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради подривно-диверсионна дейност, фалшифициране, разказване на вицове, бивши депутати-земеделци, наркомани и юноши между 16 и 18 години, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“. От 1501 души (много от които с изключително тежки провинения), минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изкючително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в с. Скравена. Лагерът в Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.



Забележителности:



Архитектурно-исторически резерват „Вароша“







« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ $  ♦ $ ♦  $ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »