...за българския пътешественик: Роженски манастир "Свето Рождество Богородично"

Роженски манастир "Свето Рождество Богородично"

Роженският манастир е втората по големина обител в Пиринска Македония след Рилския манастир и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. Според източници, пазени в Атон, Гърция, той е създаден през 890 г. Намира се на 6 км от град Мелник.

На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто хребет минава днес границата между България и Гърция. На североизток се открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали (плиоценски езерни образувания), които оформят предпланинското понижение към долината на река Струма. А зад тях в долината издига величествените си заснежени масиви Пирин планина.

Манастирският комплекс се състои от черква, параклис-костница, жилищни и стопански сгради. Роженският манастир е един от големите манастири в България.

Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са най-стари, още отпреди опожаряването през 17-ти век. Главната църква, посветена на Богородица е трикорабна сграда с притвор, която, според особеностите на градежа в долната част на стените и на стенописите в притвора, се датира от 16-ти век. Едно потвърждение на тази датировка намираме отвън на западната фасада, където в ниша над входа е запазен образът на Христос на трон, заобиколен от апостолите, с изписана 1597 година. При по-късното възстановяване на сградата първоначалният цилиндричен свод е бил заменен с втори покрив, свален по-ниско така, че днес закрива горната част на някои изписани върху стените изображения.

Жилищните корпуси в Роженския манастир датират от два периода. Монашеското крило, което обгражда църквата от изток, юг и запад, е било построено през 16в. То представлява двуетажна сграда с чардаци, в която се намират хранителния блок, избите, игуменарницата и монашеските килии. Там се на намира и манастирската трапезария, в която има стенописни композиции и фрагменти от "Тайната вечеря", сцената "Св. Пахомий и ангела", цикъла "Богородичния акатист" и др., типични за украсата на светогорските манастирски трапезарии от 16-ти и 17-ти век.

Освен с добре запазените стенописи, манастирът е известен и със своите стъклописи и уникални дърворезби.

Както и други манастири, така и Роженския си има своя чудотворна икона-защитничка (на Дева Мария), която се пази в кивот в параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. Според преданието, иконата е едно от малкото копия от светено желязо, собственост на вдовица от Никея (Гърция). При управлението на Импреатор Теофилус, известен по византийско време със своето преследване на иконопоклоничеството, вдовицата хвърля иконата във водите за да избегне нейното унищожение от императора. Тя не потънала и плавала години преди да достигне портите на манастира Ивирон в Гърция през 999 г. Иконата е изографисана от монах Яков. От двете страни на майката Божията майка са добавени десет малки сцени, които показват чудното пристигане на иконата в Света Гора – Атон и първите чудеса в Иверския манастир. Вярва се, че вудодейната икона в Роженския манастир помага при различни трудности, като безплодие, различни болести и тежки душевни състояние. През годините е имало няколко опита иконата да бъде изнесена от Роженския манастир , но тя винаги се е връщала в него.

Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен.

По време на Деспот Алексий Слав, местен владетел при царуването на Цар Калоян (1197-1207) и неговия племенник, манастирът е обогатен с няколко нови сгради. През 17-ти век бива опожарен, но е възстановен в началото на 18-ти век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19-ти век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.

До манастира е двуетажният параклис-костница "Рождество на Св. Йоан Кръстител" с апсида в самата източна стена, построен през 1597 г., а стенописан през 1662 г. На около 200 м източно е черквата "Св. Св. Кирил и Методий", построена през 1914 г., за да обслужва българите, които гърците не пускали в манастира. Инициативата за построяването и е на легендарния български воевода Яне Сандански. Той със свои съратници участва в освобождението на българска Македония. Край манастира е и гробът му.

Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова, Александър Пенев и други.

В манастира живеят над 20 монаси. Храмовият празник е на 8-ми септември , в чест на раждането на Св. Богородица, когато хора от целия регион се събират да участват в празненствата.

До вратите на манастира води асфалтиран път. Има и малък паркинг-безплатен. Отворен е за посещение през цялата година. Част е от 100-те национални туристически обекта. Има печат.