Лазаровден
Лазаровден е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети с възкресението на Лазар.
На Връбница, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим и научил, че приятелят му Лазар е тежко болен, веднага се отправил към дома му. Но там намерил само оплакващите близки. Лазар вече бил погребан. Сестрите му Марта и Мария упрекнали Божия син. „Господи, ако беше ти тук, нямаше да умре брат ми.” – рекла Марта и продължила: - „Но и сега знам, че ако поискаш от Бог, ще ти го даде.” (Евангелие от Йоана, 11:21-22)
Може би точно затова е трябвало да умре Лазар – за да се види чрез него от всички силата на Иисус. Когато отишли на гроба на приятеля си, той изрекъл три пъти: „Лазаре, излез.” И Лазар веднага излязъл, завит с платно на ръцете и нозете, и с кърпа на лицето. „Жив е!”, извикали всички и ако до този момент никой не вярвал в божествената сила на Христос, вече не останали никакви съмнения. Увенчан с огромна слава, той отново се запътил към Йерусалим. Възкресеният Лазар живял още тридесет години в пост и въздържание и бил провъзгласен за пръв епископ на гр. Китион, Кипър.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях.
В българската народна традиция Лазаровден, наричан също Лазарица, се свързва с порастването на момичетата и превръщането им в моми за женене. На този ден момичетата на възраст от 10 до 16 години се събират на групи от по 6-7. Всяка група си избира "кумица", която да ги води. Облечени в празнични носии и закичени с венци и китки, момите обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството и наричат за здраве и за богата реколта. След благите пожелания стопаните дарявали момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца. Всичко това било поднасяно в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата” изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба.
Имен ден празнуват Лазар, Лазарин, Лазарина, Елизар, Лъчезар.
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Няма коментари:
Публикуване на коментар