Св.цар Борис-Михаил
2 май
Още в далечните години от царуването на Омуртаг християнството е пристъпяло все по-неотстъпчиво и завладяващо в нашите земи, а българските владетели се мъчели да останат верни на своите езически богове. Омуртаг бил твърдо против новата вяра. Той си искал своите богове, искал и славяни и прабългари да се подчиняват на Тангра, макар че славяните почти не го познавали, предпочитали своя Перун и тайно вече поглеждали към християнството. За да не отвори врати пред новата вяра, Омуртаг пренебрегнал за престола по-големите си синове, княз Енравота Боян и княз Звиница, и поставил за цар най-малкия си син Маламир, който единствен запазил открито сърцето си за старите богове и притежавал необходимото ожесточение да ги защитава. Маламир погубил брат си Енравота Боян заради това, че приел тайно кръщение, а Звиница живеела в постоянна опасност от наказание. Едва, когато на престола застанал Пресиян, гоненията против християните престанали.
Годините и детството подготвили Борис за хуманността и добросърдечието на християнството. Държавническият му опит и талант го убедили в огромната роля, която то може да изиграе за обединение на страната ни, за издигането й до ранга на призната и уважавана от тогавашните супер сили – Византия и Рим. Той разбрал, че чрез покръстването на българския народ и учредяване на българската църква може не само да обедини духовно славяни и прабългари, но и да превърне България в още по-могъщ и незаобиколим фактор, с който останалите държави няма как да не се съобразяват.
Княз Борис I приел своето кръщение и името на своя кръстник – император Михаил, през 864г., а след това въвел повсеместно християнската вяра в българските земи. Очаквала се сложна дипломация с Рим и Византия, всяка от които бореща се за влияние над новопокръстената ни държава. Рим бил респектиран, а от Цариград успял за извоюва пълна независимост. Това станало през 870г., когато на Цариградския повсеместен събор, аргументирайки се с апостолското дело на Константин Кирил Философ и брат му Методий, утвърдил окончателно славянското богослужение в българската църква и нейната пълна независимост.
Борис се отказал от престола, приел монашеството и се оттеглил от шума, суетата и битките на светския живот. На престола оставил сина си Владимир, а когато той се изправил срещу християнството, напуснал манастира, за да вземе отново нещата в свои ръце. Наредил да ослепят бунтаря, негов собствен син, а престола дал на другия си син – Симеон. И отново се оттеглил в манастир – вече завинаги.
Починал на 2 май 907 година и това е денят, който църквата днес чества в негова памет. Разказват, че дори след смъртта нетленните мощи на цар Борис лекували и вършели чудеса.
Имен ден празнуват хората с имена: Борис, Борислав, Борислава, Боряна, Борко,
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Няма коментари:
Публикуване на коментар