Св.Атанасий Велики (Атанасовден)
18 януари
Свети Атанасий Велики е роден през 295г.в Александрия. Родителите му – бедни християни – го оставили да служи в църквата по личната препоръка на архиепископа на Александрия Св.Александър. Веднъж св.Александър видял от прозореца си деца да играят на „кръщаване” и бил силно впечатлен от момчето, което кръщавало. Малкият Атанасий изпълнявал ритуала съвсем като истински свещеник и все още не подозирал, че това ще прави и занапред и ще получи високо образование.Животът му преминал в борба с останалите вери. Особено разпространено било тогава вярването, че Христос е по-нисш от Бога, защото е сътворен, има начало във времето. По време на Първия вселенски събор се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Последвали 15 години изгнание. Като изгнаник писал трудовете: „Против езичниците”, „Против арианите”, „За въплащението на словото”, „За Светата троица и за Светия дух”, „Житие на Св.Антоний Велики”, прекрасни проповеди и послания, тълкувания на много книги от Светото писание. Свети Атанасий умрял на 2 май 373г. и на този ден има отделен празник (Летен Св.Атанас).
На 18 януари църквата чества светеца заедно с архиепископ Кирил. Двамата спасили християнството от арианството и несторианството. Култът към Св.Атанас и неговия „събрат” аскет и пустинник Св.Антоний се разпространява широко през IV и V век и това проличава по многобройните църкви и манастири, носещи имената им.
Свети Атанас, наричан Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. Ветровете държи заключени в една пещера, а зимните облаци и мъгли са опашките на страшни змейове, с които те пият вода от езера и реки и грабят момите от хорото.
Свети Атанас владее бурите и вихрушките през зимата. През лятото ги владее Св.Илия. Те са колкото различни, толкова и обвързани в един общ повелител на природната стихия. Затова денят на единия светец бележи средата на зимата, а другия-средата на лятото.
Според поверието на Атаносвден („сред зима”) зимата тръгва да си ходи. Обръща я сам Св.Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно” „Иди си, зимо, до дойде лятото!”
Друго поверие е, че светецът забожда главата си в земята и така я затопля. При всички случаи се смята, че на Атанасовден денят нараства „колкото скача 3-годишен елен”.
Според народния израз „зимният Танасовден разтуря празниците, които Св.Петка повежда”. Завършва един дълъг празничен цикъл. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите. Ритуалите и обредните действия отбелязват този преход, съдържат посветителски елементи, свързани отново с гадания за брак и промени. Преходът на сезоните на много места се отбелязва непосредствено след Атанасовден чрез честването на един друг светец – Тимньо, или Св.Евтимий (известен и като Св.Черна), чийто образ обединява различни предхристиянски вярвания и представи за демоничния дух и природа, олицетворява болестите и смъртта.
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Имен ден празнуват хора с имената: Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Начо, Таньо, Тинка
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Няма коментари:
Публикуване на коментар