Празници и обичаи - Благовещение

Благовещение

25 март

Свето Благовещение. Икона от XVI в. от неизвестен автор, от църквата ”Св. Йоан Морски” в Несебър. Днес в Градската художествена галерия в Пловдив.

Благовещение е голям църковнохристиянски празник, утвърден през VII век. Част от Великдeнския празничен цикъл, Благовещение винаги се празнува на 25 март. Според Светото писание на този ден, девет месеца преди раждането на Исус Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той и съобщава, че ще стане майка на Божия син. Тази блага вест дава и наименованието на празника.

"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените." Лука 1:26-28 

Благовещение се почита от всички християни - православни, католици, протестанти.

Българите наричат празника още "Благовец" или "половин Великден".

Старите хора вярват, че на Благовец излизат змиите и гущерите, идват прелетните птици и самодивите, мечките се събуждат от сън, а кукувицата кука за първи път. Вярва се, че на този "благ ден" всяка рана зараства много бързо. Затова на Благовец се дупчат ушите на малките момиченца. Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година.

В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Също така е традиция на този ден на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник — риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.

Имен ден празнуват всички с имената: Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Бончо, Бонка.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Св.мчца Галина

Св.мчца Галина

 10 март

На 10 март православната църква чества паметта на Св.мчца Галина. Тя е една от загиналите християнки, преследвани жестоко на о.Крит при управлението на император Деций Траян.

На този ден Православната църква почита паметта на св. Кодрат Никомидийски, загинал по време на царуването на император Деций (249–251 г.). По-късно на живота му подражавали мнозина, които пазейки в сърцата си наставленията на на свети Кодрат сред тях са много жени: Хориса, Нунерия, Василиса, Ника, Гали, Галина, Теодора и много други, а също и мъже. Всички те заедно със своя наставник свети Кодрат са причислени към лика на мъчениците.

На гръцки името Галина означава тишина, спокойствие.

Имен ден празнуват носещите имената Галина, Галя, Галин, Геновева, Галена.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - 8-ми март – Международен ден на жената

8-ми март – Международен ден на жената

Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Началото на съвременния празник е свързано с женските движения за равни права с мъжете и борба против войната и насилието.Още в древността жената е водила борба за равнопоставеност в обществото. В Древна Гърция Лизистрата обявила сексуална стачка на мъжете, за да се сложи край на войната. По време на Френската революция парижките жени излизат по улиците с лозунгите "Свобода,равенство, братство".

Празникът на жената е свързан с първата масова проява на жени работнички в Ню Йорк на 8 март 1857 г. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г., се приема всяка година, в една от първите недели на пролетта, да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност.

Целта била да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Това е време, когато жените нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а заплащането им е по-малко от това на силния пол.

За първи път в Европа  Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. – във  Франция и Русия.

Като общобългарски празник започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените.

През 1977 година Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.

Денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Република Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Свети 40 мъченици (Младенци)

Свети 40 мъченици (Младенци)

 9 март

Българска икона от XIX.

Църквата празнува в чест на четиридесетте мъченици от Севастия, загинали мъченически заради вярата си.

През 320г. четиридесет войници от един полк не се подчинили на заповедите и не принесли жертва на езическите богове. Повикал ги градоначалникът, убеждавал ги да не правят това, да не излагат живота си, да се отрекат от християнството. Когато не го направили, затворили ги и ги измъчвали. Накрая ги осъдили да стоят в ледена вода. Близо до тях имало басейн с топла минрелна вода. За всеки, който се откаже или не издържи на студа, имало приготвени и вкусни ястия и топла баня. Войниците се държали мъжки, един само се опитал тайно да стигне до топлия басейн, ала на самия вход се строполил и умрял.

През ноща стражите заспали, само един останал буден. Като погледнал към ледения басейн, той видял, че около главите на всички мръзнещи в него светели божествени венци. Втурнал се човекът към басейна, молил се на Господ и него да увенчае с такъв венец. И наистина, така станало. На сутринта извадили измръзналите мъже , натоварили ги на една кола, изкарали ги извън града и ги запалили.

Според друго предание божествените венци спасили храбреците от измръзване  и на сутринта целия свят се зачудил, като ги видял живи. Мъчителите им, още по-яростни, изпочупили костите им и пак ги хвърлили в ледената вода.

Народът почита 9 март като ден на младостта, красотата и любовта. Ходи се на гости на младоженците, задомили се през годината, носят им се дарове.

Който няма имен ден в църковния календар, може да си избере Свети четиридесет мъченици и да почерпи за името си.

В близкото минало празникът съвпада с деня на пролетното равноденствие (22 март) и това го обвързва с ритуали за нарастване на деня, обръщането към пролет и лято, смяната на годишния сезонен цикъл. Очаква се връщането на прелетните птици. Вярва се, че ако човек чуе на гладно лястовица или щъркел, птицата ще го разболее и затова трябва рано сутрин нещо да се сложи в уста, макар и един залък.

На места се вярва, че на Младенци змиите излизат от зимните си леговища. Първото полазване на змиите е лековито. Затова там, където се очаква да се появят, болните оставят дреха или конец, нишан от нея, и се надяват змиите да полазят отгоре им. Помощ очакват от змиите и тези, които дълго време не могат да се задомят. Те носят зърно от грах, провряно през посечена змийска глава, и се надяват скоро да вдигнат сватба. Момче, което намери змийска риза и я постави върху тялото си, ще се ожени за любимото момиче.

Светата православна църква особено почита паметта на светите 40 севастийски мъченици.

Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил построен манастир "Свети четиридесет мъченици", който и сега съществува.

Имен ден празнуват Младен и Младенка, както и всеки, който няма дата за празник на името си в календара, може да си избере този ден и да празнува.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празнци и обичаи - Баба Марта

Баба Марта

 1 март

В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, може изведнъж да заплаче. Често през Март, когато има хубаво време, хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта набързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги.

Раждането на света през Март е отбелязано както в астрономическия календар с настъпването на пролетното равноденствие на 22 март, така и в празничния народен календар с цели три празника: 1 март (единствен по рода си в целия свят български празник), 9 март – Младенци, и 25 март – Благовещение.

Защо Баба Марта ту плаче, ту се смее – легендата

Голям Сечко(Януари) и Малък Сечко(Февруари) били двама братя. Те си имали една сестра – Баба Марта. Тримата си имали едно лозе и цяла година го гледали. Дошло време, обрали гроздето и се направили три бъчви вино. Чашка по чашка, пийвали си всяка вечер двамата братя и изпили своето вино. Баба Марта нищо не знаела, а те започнали да пият и от нейното вино. Така, докато го изпият до капка.

Дошло време и за месеца на Баба Марта. Поискала и тя да се почерпи. Отишла и потърсила виното. Разфучала се Баба Марта, разлютила се, разсърдила се на братята си, че изпили виното й. Сърдила се, пък туко се засмяла и спряла да плаче за виното. Най-накрая казала: „ Какво пък, нали моите братя са го изпили, не са чужди.”

Известно е, че Марта може лесно да се разсмее, но и да се разплаче. Наричат я „единствения женски месец в календара”, но според една приказка Март бил мъж. Той си имал две жени – едната-грозна и стара, а другата – хубава и млада. Когато Март гледал първата, времето ставало студено и мъгливо, а когато погледнел втората – слънцето грейвало и се стопляло.

 Мартеницата

Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Бялото е символ на чистота и невинност, на радост. За българина бялото е знак за красота. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любов.

Конецът на мартеницата се усуква задържително наляво. Традиционната българска мартеница включва различни елементи и символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилитка чесън (за предпазване от зли сили), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).

Легендата разказва, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух. През първата половина на далечния VIIв. Аспарух вече бил преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим, накрая завързала на крачето на лястовичка един усукан в бяло и червено конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

По мартеницата девойките могат да познаят и какъв ще бъде момъкът, за когото ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или щъркел, или първото цъфнало дърво, я оставят под камък. Поглеждат под него едва когато слънцето се завърти отново към есен и зима, т.е.точно след половин година. Ако тогава по мартеницата има полепнали мравки, не е на добре, ще се омъжат са сиромах.

Ако закачат мартеницата си на цъфнало дърво, ще са румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в реката, злото ще се оттече и всичко ще върви по вода.

Пижо и Пенда

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Св.Теодор Тирон (Тодоровден)

Св.Теодор Тирон (Тодоровден)

 3 март 2012г.

Почитането на християнския светец Теодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Празникът се нарича още Конски Великден, Тудорица, Тодорова събота.

В християнската традиция Св.Теодор Тирон е воин от понтийския град Амасия, неустрашим и храбър, пострадал по време на жестоките гонения на император Максимилиан. Вместо да се откаже от вярата си, Св.Теодор Тирон подпалил храма на неверниците и се озовал в затвора. Една нощ му се явил глас, който му казал: „Не бой се. Аз съм с теб. Не приемай земна храна и пиене! За тебе ще има друг живот, безкраен и вечен с Мен на небесата!” Зарадвал се Св.Теодор и запял. Палачие му се учудили. Погледнали в килията му и още повече се притеснили. Цял хор от юноши в бели дрехи пеел със затворника, а нямало никакъв начин да се влезе през вратата. Извикали управителя да види с очите си чудото. Но когато той пристигнал, хора вече го нямало. Осъдили затворника на смърт чрез изгаряне. Кладата лумнала на 2 март (17 февруари) 306г.и приобщила към небесното царство още един светец.

Разказва се, че петдесет години след смъртта на Св.Теодор Тирон в Цариград властвал император Юлиан Отстъпник. Наричали го така, защото на младини приел християнската вяра, а когато станал император, се отметнал и започнал гонения. Обикновено при отстъпниците гоненията са още по-жестоки и неистови. Една година решил да оскверни великденския пост, като знаел колко е важен той за християните. Заповядал цялата храна, която се продава по пазарите, да бъде напръскана с кръв от езически жертвопринушения. Гаврата щяла да бъде голяма, ако не бил Св.Теодор. Явил се той в съня на цариградския патриарх, казал му да забрани на хората да купуват храна от пазарите. Една седмица да се хранят с пшеничени питки и мед, да запазят поста и душите си от осквернение. Станало така, както казал светецът.

Оттогава се почита Тодоровата неделя, седмицата след Сирни заговезни, а първата събота от великденския пост е празникът на Св.Теодор Тирон.

Според друго предание Св.Теодор бил войник от императорската войска. Когато узнал как императорът се кани да наруши поста, препуснал с коня си от къща на къща да предупреждава хората да имат кураж да издържат поста. После се отблагодарили на воиника зя вярата, като му отредили голям празник.

Всички обичаи на този ден се изпълняват за здравето на конете, но и на хората. Рано сутринта в деня на празника жените приготвят специални обредни хлябове във формата на подкова или конче, от които раздават на съседите и поставят в храната на животните. Майките къпят децата си за здраве и мият косите си, като поставят във водата слама от яслите на конете, за да бъдат косите им здрави и лъскави като конската грива.

Основен обичаи на празника е надбягването с коне, наричано кушия или домле. То се прави, защото съществува вярване, че Св.Теодор яхвал коня си, обличал девет кожуха и на този ден отивал при Бога, за да измоли от него лятото. Отивайки при Бога, той слизал от коня, забождал копието си в земята и от нея започвала да излиза пара – идвало лятото.

В надбягването, което е чест и гордост за всеки стопанин, участвали мъже и ергени. Конете били добре сресани, окичени със синци и нахранени. По вида на коня си личал добрият стопанин, а този, чийто кон спечели надбягването, обикаля всички домове да честити празника, а на коня дават да пие вода или вино, запойват го. Стопанинът се награждава с риза или с кърпа, а конят – с нова юзда.

В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Теодор, което означава „Божи дар".

Имен ден празнуват: Тодор, Тодора, Теодор, Теодора, Тошо, Тошко,  Божидар, Божидара, Божана, Дора, Доротея, Дарина,

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Ден на влюбените, Св.Валентин

Ден на влюбените, Св.Валентин

14 февруари

Денят на влюбените е католически празник, но напоследък той придоби значителна популярност и в България. Празнуването на този ден датира още от римско време и е свързано с езическите обичаи в чест на боговете Пан и Юнона.

Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. Връзката между Свети Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ, и се счита чисто и просто за легенда. Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване за 14 февруари от папа Геласий I около 494 г.

За самия Св. Валентин се знае малко. Според една от историите, по времето на император Клавдий, много мъже отказвали да отидат в армията като доброволци, тъй като не искали да оставят любимите и семейството си. Клавдий решил да забрани брака, надявайки се по този начин броят на желаещите да се присъединят към армията да нарасне. Тогава свещеникът Валентин започнал тайно да венчае влюбените двойки. Естествено, бил заловен и екзекутиран на 14 февруари 269 г. за подстрекателство. Дори и след сто години, обаче, хората продължавали да си спомнят за неговото дело и думи и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените. Разказва се още, че св. Валентин имал изключително топло отношение към младите влюбени, помагал им да пишат любовните си писма, помирявал скараните, помагал на нещастно влюбените да намерят път към сърцето на своите възлюбени. С името на св. Валентин се свърза и разказ за сляпа девойка, дъщеря на тъмничаря, която прогледнала по чудесен начин благодарение на св. Валентин. На нея, отивайки на смърт, светецът оставил сърдечно послание с подпис “твой Валентин”.

Свети Валентин бил и лекар. Той винаги се грижел лекарствата, които предписвал на своите болни, да имат приятен вкус. За тази цел смесвал горчивите сиропи с вино, мед или мляко. Раните промивал с вино и използвал билки и треви, за да облекчава болките.

Част от мощите му се съхраняват в родния му град Терни, а част от тях  в църквата “Св. Антоний” в Мадрид. През XIХ век мощи на св. Валентин са били дарени от папа Григорий XVI на  църква в Дъблин, Ирландия.

Първата картичка - валентинка се приписва на Орлеанския херцог Чарлз (1415 г.), който по времето, когато е в единична килия в затвора, решава да се бори със скуката като пише любовни послания на собствената си жена.
През ХVІ век писането на "валентинки" се разпространява широко. Започнали да се правят и всякакви дреболийки със сърчица, амурчета и претрупани орнаменти.

През 1797, едно британско издателство публикува "Помощник на младия мъж за писане на валентинки", който съдържал любовни стихове за млади влюбени които не можели да съчинят свои собствени. Развитието на печатарските услуги и намаляването на пощенските разходи през следващото столетие довежда то изпозването на не толкова личното, но по-практично изпращане на картички за свети Валентин по пощата.

На този празник влюбените, независимо на каква възраст са, изразяват любовта си един към друг. Символ на празника е сърцето. Влюбените се изненадват с малки подаръци, които са символ на любовта им. Най-често това са цветя за любомата и сърчице за любимия. Не е нужно подаръците да са скъпи, важното е да са подарени с любов.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Сирни заговезни (Прошка)

Сирни заговезни (Прошка)

Датата на празника е подвижна – определя се от деня, в който се пада през текущата година Великден (отбелязва се седем седмици преди него). Известен е с имената Прошка, Поклади, Неделя Сиропустна.

Великденските заговезни е един от най-големите християнски празинци. Той стои на границата на зимния и пролетния празничен цикъл, дава началото на Младенци (9 март), Благовещение (25 март), Тодоровден, Лазаровден, Цветница.

Това е време на подготовка на празника за Възкресението, време на покаяние, на пречистване. И на прощаване – така както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им. Христос е казал още: „Ако ли не простите на човеците прегрешенията им, и Вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.”

През цялата изминала седмица и на самия ден на Сирни заговезни по-младите обикалят по-старите роднини и близки – свекър, свекърва, тъст, тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, за да искат прошка. Целуват им ръка, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате...” – „Простено да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор.

На сирнишката трапеза за последно се яде млечна храна. Същинските пости започват с поднасяне на халва, за да изчисти всеки зъбите си от месото. Вечерта след празничната трапеза на конец се връзва халва (някога са връзвали въглен, яйце или сирене) и се „хамка”. Това е последното, ритуално хапване на блажна храна. Вярвало се е, че човек дори само със зъби да допре халвата, те ще бъдат бели и здрави. След празника халвата или яйцето от конеца се прибират и служат за лек през годината. Черупките от яйцата, изядени на Сирни заговезни, се хвърлят на пътя, за да носят кокошките повече. Конецът, на който е била вързана халвата се пали и по него се гадае за здраве и живот, за плодородие и късмет на хората в къщата, на стопанските култури, на домашните животни. Ако конецът се нарече за мома и момък и гори бързо, се вярва, че двамата ще се оженят есента.

Характерни са обичаите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Прескача се запалена слама за здраве. Вярва се, че прескачането на огъня пречиства от бълхи, паразити и демони, но също така и от грехове. Палят се „оруглици” (кош или кошерище, намазано с катран), „оратници” (дърво, разцепено и набъркано със слама, която се пали и върти), „олелии” (въртящо се запалено каче с катран).

Вместо любовни обяснения в двора на любимите се хвърлят запалени стрели от див дрян („чавги”, „перници”, „лугачки”). Всяка мома се радва да получи повече светещи признания. Гърми се, за да се роят кошерите. Мъжете гърмят вечер, след вечеря, за да известят началото на великденския пост.

Младите, които не са могли да се оженят през зимата, се разделят край специален разделен огън – „орлата” – и си дават свобода. Идва време за труд, не за венчило. Старите клетви отпадат, всеки може да си избере нова любов.

На Сирни заговезни в домовете на християните на трапезата се слагат баница, питка, млин със сирене, мляко с ориз, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Месни заговезни (Неделя Месопустна)

Месни заговезни (Неделя Месопустна)

Началото на великденските пости се поставя осем седмици преди Великден, чиято дата е подвижна и е винаги в неделя, наричана Месни заговезни. Името на този ден се определя от традиционната вечеря от месо, след която се заговява – не се яде месо до Великден. Разрешена е млечна храна, яйца и риба до следващата седмица, когато са Сирни заговезни.

Седмицата между Местни Заговезни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост, който продължава 40 дни. През цялата седмица всички се веселят. С настъпването на строгите пости от Сирни заговезни се забранени хората, веселбите, и сватбите, защото започват не само хранителни, но и духовни пости.

По християнски обичай през през тази седмица по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тези, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло, извара), баница с месо.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Свети Власий, еп.Севастийски

Свети Власий, еп.Севастийски

 11 февруари

Великомъченик Власий бил епископ на гр.Севастия, Кападокия (историческа област в Мала Азия, днешна Турция). Когато започнало тежкото за християните време, избягал в една пещера в планината Аргиос. Там се отдал на пост и молитва. Редом с него живеели диви зверове, но с нищо не заплашвали светеца. В пещерата пристигали болни хора и животни от близо и далече и той на всички помагал. Мълвата за чудодееца отшелник се носела надалеч. Гоненията срещу християните при императорите Диоклециан и Ликиний не го подминали. Три пъти го призовавали на съд да се откаже от своя Бог и да се поклони на идолите. Изтезавали тялото му, но душата му била силна. Кръвта, която капела от раните му, лекувала народа и му давала вяра. Когато го завели при езеро, за да покаже магията на вярата си, той тръгнал по водата точно както години преди това го бил сторил Христос. Шестдесет и осем императорски войници тръгнали след него, но идолите не им помогнали. Издавили се до един, а Власий излязал на брега и приел смъртта си като награда.

Той умирял през 316г. Няколко години след това император Константин Велики обяви християнството като официална религия за цялата империя и гоненията на християните приключили поне в близките няколко века.

С времето започнали да почитат светеца като покровител на домашния добитък.

Иконите го представят като беловлас пастир.

Народния празник наричат Влас, Власувица, Муковиден, Муканица, Волски празник и празнуват в чест на светеца и да предпазване от болестта влас. Вярва се, че болестта се предизвиква от невидим зъл дух, който прониква в червата на воловете и причинява смъртта им.

През 2009 г.част от мощите на Св.Власий бяха донесени от Истанбул, Турция и положени в едноименната църква в Свети Влас.

Денят на Св. Влас(ий) е последния празник от есенно-зимния календарен празничен цикъл. Оттук нататък започват пролетно-летните празници и обичаи.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Св.Харалампий и Св.мчца Валентина

Св.Харалампий и Св.мчца Валентина

 10 февруари

Свети Харалампий е живял през II в. и дълги години е бил епископ на гр.Магнезия в Тесалия. Имал голямо влияние сред хората, особено се прочул при възкресяването на един мъртвец. Самата императорска дъщеря му имала доверие, повярвала в християнския Бог и изпочупила римските идоли. Инквизитор на светеца станал император Септимий Севар. За да се откаже от вярата си, подложили светеца на страшни мъки, кожата от гърба му смъкнали, а мъченикът все издържал и се молел за душата на палачите си. Като го гледали, много хора приели вярата, която дава такава сила. Инквизиторите мъчели новопокръстените, а  Харалампий чудодейно церял раните им. Все повече народ вярвал на светеца и вървял след него. Тогава императорът издал присъдата – посичане с меч. Свети Харалампий умрял с молитва и вяра миг преди мечът на палача да се стовари отгоре му. Годината била 198, светецът бил на 113 години. Императорската дъщеря го погребала сама, а главата му и до днес се пази в манастира на Св.Стефан в Тесалия.

Вярва се, че Св.Харалампий може да донесе избавление от всяко зло. Предпазва от световни смутове, земетръс, наводнения, нападения от други народи, междуособни войни, от огън и меч, глад, внезапна смърт.

Житието представя светеца като лечител на болести и рано, а хората върват, че той е господар на всички болести, и го почитат особено заради най-страшната от тях-чумата. Затова празникът му е известен като Чуминден, Харалан бей, Араламбо. Казват, че когато чумата се родила на Атанасовден, тя започнала да скита и да мори с острата си коса. И сред хората щял да настъпи пълен мор, ако не бил Св.Харалампий да я залови и да я окове в девет вериги.

Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите. На този ден в църквата се носи мед, който се освещава. Този мед през цялата година се използва за цяр. Медът е божествена храна, елексир на живота, произведен от пчелата по магически начин. Смята се, че медът дава сила и дълъг живот, и затова стремежът е не просто да се притежава, но и да се узнае неговата тайна. С мед се лекуват различни болести. Въпреки, че е произведен от пчелите, той е постен.

Пчелните продукти с хранителни и лечебни свойства са пчелният мед, пчелният прашец и пчелното млечице. Те съдържат всички необходими за човека хранителни вещества: въглехидрати, липиди, белтъчини, витамини и минерали. Тяхната биологична стойност се дължи на богатото съдържание на ензими, аминокиселини, антибиотици, хормони и др. Голям брой от тези вещества пчелите получават наготово от лечебните растения. За разлика от фармацевтичните препарати, в които се използват същите растения като суровина, лечебните вещества в пчелните продукти се намират в натурален вид. Освен за лечение на някои заболявания, общо укрепване на организма и повишаване на съпротивителните му сили, пчелните продукти и особено медът са подходящи и като ежедневна здравословна храна.

Св.мчца Валентина

Заедно със Св.Харалампий православната църква чества и Св.мчца Валентина. Тя е живяла в околностите на Кесария, Палестина. Тя станала жертва на гоненията на християните през 308г.при император Масимилиан II Галерий. Когато мъчителите се опитвали да я накарат да принесе дарове на езическите божества, тя хвърлила камък върху жертвеника и се обърнала с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка се оказала съдбоносна за нея и тя била обезглавена.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Св.Фотий, патриарх Цариградски

Св.Фотий, патриарх Цариградски

 6 февруари

Православната църква почита паметта на св. Фотий - (от гръцкото photos - светлина)  имен ден за всички, които имат светлина в името си- Доротея, Огнян, Огняна, Светла, Светлана, Светлин, Светозар, Светослав,  Пламен, Пламена, Фотий, Фотьо, Фотина, Искра, Искрен,

Роден е около 820 г. и произхожда от знатен и благороден род. Баща му Сергий бил висш държавен съветник, а един от чичовците му бил женен за сестра на византийската императрица Теодора. Родителите на св. Фотий били гонени заради своето открито иконопочитание по времето, когато се ширела иконоборческа ерес. Той бил възпитаван в Константинопол, където получил блестящо всестранно образование. Богато надарен, той от най-ранни години усилено се занимавал с философия и медицина, а по-късно с богословие и право.

Св. Фотий бил преподавател в знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където при него се учил и нашият просветител св. Константин-Кирил Философ. През 858 г. настъпила коренна промяна в живота на Фотий. Св. Патриарх Игнатий бил свален от патриаршеския трон и за негов приемник бил посочен Фотий. Тази промяна е един от нередките случаи на намеса на императорската власт в делата на Църквата.  Като такъв именно той изпращал своя любим ученик св. Константин Философ и брат му св. Методий на различни мисии и ги насърчавал в просветителското дело на славяните.

Известно е, че през 864 г. кръщението на св. цар Борис-Михаил става при духовното участие на патриарх Фотий, който изпратил за това архиереи от Константинопол. Има запазено едно огласително послание на св. Фотий до св. княз Борис, което по същество е и първият катехизис (учебник по вяра) на Българската Православна Църква.

Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, умира в заточение на 6 февруари 891 година.

Жизненият път на патриарх Фотий е изцяло свързан с запазване чистотата на православната вяра и духовното обновление на християнските народи. Той Filioque остава в историята с непримиримостта си срещу отклонението от Символа на вярата - с борбата против претенциите на папството, в стремежа си да разпространи истините на св. Православие сред съседните на Византия славянски народи и с изключителната си начетеност като пастир и книжовник.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Сретение Господне

Сретение Господне

 2 февруари

Православният календар днес отбелязва Сретение Господне. Четиридесет дни след раждането на Иисуса Христа, света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано (или представяно на Бога). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден като собственост на Господа, бил длъжен с определена от закона цена, да бъде откупен.
Така след навършване на 40 дни от рождението, майката принасяла в жертва на Бога - агне, ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
Същият ден в храма отишъл праведния старец Симеон, който от столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Легендата разказва, че той е един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия и нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:
"Сега ще ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега ще оставиш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде".
Йосиф и Света Дева Мария се чудели на тези негови думи. А той като ги благословил, обърнал се към Богородица и й казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца (Лука 2:25 - 35).

В църквата била и пророчица Анна, която заедно с Симеон, потвърдила, че младенецът е новородения Месия.
И до ден днешен новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

Христовата църква причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo