Показват се публикациите с етикет Празници. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Празници. Показване на всички публикации

Празници и обичаи - Кръстовден


                Кръстовден


На 14 септември се отбелязва църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен" - той е един от четирите дни в година, в който според православната религия се извършва поклонение.
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина. През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.
През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, които намерил там Сред задигнатите светини бил и намерения на Голгота свещен Господен Кръст.
Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му през последните 14 години.
Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята - честния и животворящ Господен кръст. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, на главата с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:
 - Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил:
-  Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!
Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят.


В народните вярвания, Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, на този ден се плетат и кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.

На Кръстовден се спазва строг пост "говеее се за кръста" и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

Много българи отиват да почетат Кръстовден на Кръстова гора - свято място в сърцето на Родопите. Тук, където в манастирския комплекс се съхранява късче от кръста Господен, вярващите посрещат утрото на 14 септември в молитва за изцеление. Мнозина го постигат.


Имен ден имат: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри



« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »


Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица)


Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица)
15 август


Успение Богородично е най-големият от посветените празници на Богородица. На него църквата си припомня всички важни моменти от живота на светицата, но преди всичко годините след смъртта и възкресението на Иисус, дните на плач и надежда за майката, че скоро ще дойде време, в което ще се срещне отново със своя любим и единствен син.
Когато той висял на кръста, тя била там, пред него, гледала мъките му. До рамото й стоял Св.Йоан Богослов. „При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка му Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка си и стоещия там ученик, когото обичаше, каза на майка си: Жено, ето син ти! После каза на ученика: Ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си” (Евангелие от Йоанау 19:25-27). Десет години останали в Йерусалим заедно с другите христови апостоли. Напуснали града, когато гоненията на Ирод направили невъзможно оставането им. Разпределили с жребий посоките на света  и всеки тръгнал по своята да проповядва и да носи Божието слово, да събира около него хората, да ги дарява и вяра и морал.
Св.Йоан и Богородица отишли в Ефес. В Антиохия се видели със Св.Игнатий Богоносец, в Кипър и Света гора – с възкръсналия Лазар. Минали години. Когато станало възможно се върнали в Йерусалим и майката обиколила отново с плач и горест скъпите и страшни места: Голгота, Витлеем, Гетсимания, Елеонската гора. Всеки ден ходела на гроба на своя син и се молела да слезе и да я вземе при себе си. И един ден Иисус й пратил вест. Донесъл я пак, както и на Благовещение, архангел Гавраил. Някога носел благата вест, че ще роди Спасителя, а сега – палмова клонка и обещание, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Смъртта за Богородица означавала живот на небесата, при детето й. Тя се зарадвала и се застягала да поеме към него. Прибрала се, дала на Св.Йоан палмовата клонка, с която трябвало да извърви пътя към другия свят, извикала всички апостоли, разпилени по света от Ирод. Като по чудо всички пристигнали бързо, само Тома не успял да си дойде от далечните земи, в които проповядвал. На претнадесетия ден от месец август, в третия час, Богородица лежала в саркофаг насред стаята, около нея били апостолите, светлината от запалените свещи светела като сияние. Очаквала своя син да дойде и да я поведе към небето. И той наистина слязъл със свита от светци и ангели и поел без болка в ръцете си душата на майката. „Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благосровена си ти между жените.” (Евангелие от Лука, 1:28). Същата песен пеели те и на Благовещение. Апостолите видели как се песен задно с Иисус отнасят душата на Богородица към небето. Разнесла се приятна миризма, всеки, който бил наблизо оздравял, даже и тежко болните.
Погребали Богородица в Гетсиманската градина, при Йосиф и родителите й Йоаким и Анна. Такова било желанието й. При погребението апостол Йоан носел палмовата клонка, а апостолите-тялото й. Над тях се чувала песента на ангелите. Отстрани напирали враговете й – същите, които разпнали сина й. Искали да я изгорят, да не остане знак на земята, да спрат всяка възможност за чудо. Но чудото отново се случило. Светъл облак обгърнал процесията, никой не можел да пробие през него. Внезапно облакът се разкъсал и един еврейски свещеник се втурнал към ковчега. В мига, в който допрял ръцете си до него, готов да го преобърне на всяка цена, невидим ангел размахал меч и му отрязал ръцете през китките. Залепнали дланите на ковчега, покаял се свещеникът и заплакал. Но чудесата продължавали. Обърнал се към него апостол Петър и рекъл: „Допри ръце до дланите си.” В мига, в който го сторил, ръцете зарастнали, като че ли никога не са били пресичани. Видял това събралият се наоколо народ и тутакси разбрал: няма по-истинска и силна вяра от Христовата. В този ден мнозина се покръстили и приели християнството. А тялото на Богородица поставили в семейната гробница, Отвора покрили с огромен камък. Отместили камъка едва на третия ден, когато пристигнал от дългото си и далечно странство апостол Тома. Мъчно му било, че не успял да пристигне на време да види майката на Учителя си. Апостолите изпълнили молбата му, отместили камъка, но в гробницата нямало нищо – няколко погребални платна и благодатно ухание. И тогава се явила Богородица и им казала какво се е случило: на третия ден пристигнал синът й, възкресил я и я отвел при себе си. Тогава била на 64 години.


Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се яде диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари.

Празникът започва с литургия, а след това вярващите тръгват на литийно шествие, водено от монаси, които носят чудотворната икона на Божията майка до местността Клувията. Там се намира извор с лековита вода - аязмо, за което се твърди, че изцерява всякакви болести.

Имен ден празнуват Мария, Мара, Марийка, Мими, Мима, Мариян, Марияна, Марио, Мариета,

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »


Свети Врач - Свети Кузма и Дамян

Свети Врач - Свети Кузма и Дамян
 1 юли

Св. Кузма и Дамян били родни братя. Те се родили в провинцията Асия, Мала Азия. Баща им бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра.
Много чудни изцеления приписват преданията на двамата братя лечители. Много предания разказват за тяхната безкористност и вярност към клетвата – да лекуват единствено с името Божия и в името на живота, без да взимат и грош за това.
Веднъж излекували една богата и пребогата жена – Паладия – от тежка и неизлечима болест. Дълго им се молила да ги възнагради, какви ли не скъпи дарове им предлагала. Накрая по-малкият Дамят склонин да вземе три яйца – като знак и символ на Светата Троица. Разсърдил се Кузма, отрекъл се от него пред всички – в един гроб с брат му да не го полагат. Станало така, че Кузма умрял пръв, а когато и Дамян го последвал, хората все пак решили, че е тежка тази клетва за двамата братя, които цял живот церели заедно. Положили го в същия гроб. Гробът им е в Сирия и досега се почита. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено застъпничество.
Сред народа Кузма и Дамян са известни като „Светите безсребреници”  или „Светите врачи” – народни лечители и закрилници. Техният празник се почита от всички билкари, врачки, знахари, лечители, чикакчии, вражалци и всички, които се грижат за човешкото здраве.
Двамата свети братя Козма и Дамян са обявени за закрилници на хирурзите. Затова и на иконите ги изобразяват със скалпел в ръка или с копие.

Празнуват Дамян, Дамяна, Даме, Кузман и др.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Събор на Св. 12-те апостоли

Събор на Св. 12-те апостоли
 30 юни

Този ден църквата празнува в чест на 12-те апостоли Христови. Това са:
Петър Първовърховни (29 юни);
Андрей Първозвани (30 ноември);
Яков Заведеев (30 април);
Йоан Заведеев – евангелист (26 септември и 8 май);
Филип (14 ноември);
Вартоломей или Натанаил (11 юни и 25 август);
Тома (6 октомври);
Матей – евангелист (16 ноември);
Яков Алфеев (9 октомври);
Юда Яковов, брат на апостол Яков от 70-те (19 юни);
Симон Зилот (10 май);
Матий (9 август);
Павел Първовърховни (29 юни).
Въпреки че броят на апостолите, които се чустват на 30 юни, е всъщност 13, богосложебните книги са приели да отразят първоначалния им брой и свещеността на числото 12. И макар за всички апостоли да има отделен празник в календара, общото им празуване трябва да е почит към общата им слава. Тя им отрежда място на онези 12 небесни престола до трона на Христос, откъдето ще „съдят дванадесетте Израилеви колена” ( Матей 19/28), според греха и правеността на всеки техен представител. 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Св.апостоли Петър и Павел (Петровден)

Св.апостоли Петър и Павел (Петровден)
29 юни

Петровден се чества на 29 юни. В източноправославния календар е посветен на Светите равноапостоли Петър и Павел .Те са наречени още "стълбове на православната вяра ". Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли , за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.
Петър е роден на брега на Галилейското езеро във Витсаида. Бил рибар, но когато Иисус го повикал: „Ела с мен. От днес ще ловиш хора вместо риби.”, тръгнал и вървял неотлъчно по стъпките на новия си учител. Първото му име било Симон, но Христос то нарекъл Петър, което означава „камък”, и знаел, че с неговата помощ ще изгради храм за християните, здрав и неразрушим като вярата на своя апостол. Той продложил Матей да заеме дванадесетото място на Юда, който не успял да понесе собственото си предателство и часове след като продал Христос, се обесил. Свети Петър покръстил на Петдесетница три хиляди души и обяснил на хората защо апостолите говорят на различни езици: „Не са пияни, а Светият дух е слязал при тях.” Мнозина приемали християнството, щом чуели апостол Петър. Станал най-добрият „рибар на човешки души”, точно както му обещал учителят. Дълго време палачите на християнството не успявали да го погубят. Участта му на мъченик и защитник на вярата го застигнала при император Нерон, чиято кървава разправа с християните на арената, в клетките с лъвовете, в историята е записана като жестока. Когато осъдили апостол Петър да бъде разпнат на кръст, той се помолил на палачите: „Не съм достоен да умра като Спосителя, обърнете ме надолу с главата.” Обърнали го. Умрял в мъки на 29 юни 67г. Същия ден бил посечен с меч и апостол Павел.

На Петровден съвршват петровденските пости. Те започват първата седмица след Свети дух и големината им зависи от това кога е празнуван Великден. Традиционна трапеза – на Петровденската трапеза се слага винаги прясна пита, баница, прясно сирене и задължително петровско /тазгодишно/ пиле. Прави се млечна баница (млечник), за да е сладка годината като млякото. Традиционно ястие за празника е и бито прясно сирене, което се пържи в тиган с брашно. Нарича се „бял мъж”.

Светите апостоли Петър и Павел са наречени първовърховни за това, защото най-много са се потрудили при поставяне основите на светата Църква Христова. Св. апостол Петър заедно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои ученици и последователи.
Макар, че в църковнохристиянския календар на същата дата е отбелязан и денят на апостол Павел, народът тачи ПАВЛОВДЕН на следващия ден – 30 юни.

Апостол Павел е роден в Мала Азия в градчето Тарс, и не е сред дванадесетте Христови апостоли. Казват, че той първо отричал и гонел християните, а после станал най-ревностен последовател и проповедник на вярата. Може би нямало да се случи, ако веднъж, пътувайки през пустинята на Дамаск, не му се явил сам Иисус. Блеснала светлина в небето, от която очите му ослепели. Гласът му казал: „Защо, Савел (това било еврейското му име), ме гониш? – „Кой си ти?”, питал уплашеният Павел, а гласът отговорил: „Аз съм Иисус, когото ти гониш. Стани и иди в Дамаск, там ще ти кажа какво да правиш.” (Деянията на апостолите, 9:4-6)
Очите му останали затворени за светлината, но хората му го завели в Дамаск. Там, на третия ден, пред него застанал християнски свещеник и му рекъл, че вече е време да отвори очи и да се изпълни със Светия дух. В същия миг очите му прогледнали, а той прогледнал за нов живот и вяра. И станал, казва Йоан Богослов, „от вълк-агне, от тръни-лозе, от плевели-пшеница, от враг-приятел, от богохулник-богослов”. Пропътувал земята надлъж и нащир с новата си вяра – в Мала Азия, из Балканския и Апенинския полуостров. Покръстил много народ. Не само изкупил старите си грехове, но и напълно заслужил мъченическата си смърт. Посекли го с меч в същия паметен ден, в който увиснал с главата надолу на кръста и апостол Петър.

Именден празнуват: Петър, Павел, Павлина, Петьо, Петрана, Пепа, Петя, Полина, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Св. Константин и Елена

Св. Константин и Елена
21 май


Константин е най-значимият император в историята на християнството, има огромна роля за неговото каноническо утвърждаване и налагане.Църквата празнува в негова чест и в чест на майка му Елена на 21 май.
Царуването на Константин се свързва с налагането на християнството като официална религия с издадения от него през 313 г. Милански едикт. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Константин е роден в Наисус (дн Ниш, Сърбия), в провинция Мизия на 27 февруари 272 или 282г.
Константин поел престола от баща си Констанций, когато бил на 34 години. Управлявал без насилие, с разбиране към вярата на християните, с толерантност, с отзивчивост. Когато Италия страдала под тежкото управление на Максенций, народът се помолил на Константин за помощ и той се отправил към Рим, за да я даде. Войската му била далеч по-малобройна. Изходът от битката бил твърде опасен. Но в нощта преди сражението император Константин видял на небето изписан кръст с надпис: „С това ще победиш!”. Всички, които видели кръста, употребяван за смъртно наказание на най-безчестни хора, го приели като лоша поличба. Но императорът знаел, че това бил знак Божи. Още същата нощ Господ се явил на Константин и му заповядал да направи знамена с формата на кръст и да изобрази кръстове на бойните доспехи на войниците си. Всичко заповядано било изпълнено. С кръстовете напред се втурнали в битката. Отпорът на римляните бил бързо сломен, сам римският цезар се удавил в Тибър. Народът на Рим обявил Константин за свой император.
По този начин той обединил Римската империя, дал спокойствие на християнския свят, върнал иззетите по-рано земи, разрешил строежа на храмове, сам приел християнството и направил много за официалното му налагане. Починал на 65-годишна възраст, през 337г., в Никодимия. Мощите му тържествено били пренесени в Цариград, в построената специално за него църква „Свети апостоли”.
Майка му Елена много преди сина си приела християнската вяра. В Йерусалим тя открила животворния кръст Господен и построила няколко храма – в Йерусалим, Витлеем, Елеонската планина. Много по-късно, през 1200г., открили мощите й в един гроб със сина й. За лечителската сила на тленните й останки православният свят разказва чудеса.

Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са, като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.


Имен ден празнуват Елена, Ели, Елка, Елин, Константин, Константина, Костадин, Костадина, Коста, Койчо, Ленко, Лена, Станимир, Станимира, Станка, Стоил,

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Възнесение Господне (Спасовден)


Възнесение Господне (Спасовден)
40-ти ден след Възкресение Христово

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя.
Възнесението е един от дванадесетте големи празника и се празнува винаги 40 дни след Великден, в четвъртък. През тези 40 дни Христос останал на земята и проповядвал учението си, подготвял учениците си за апостолската дейност, която им предстои, за разпространението на вярата в трудности и неволи по всичките посоки на света. На 40-ия ден ги събрал при себе си и пред очите на много свои последователи се въздигнал от Елеонската планина към небето. „А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Отца. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяше словото с личби, от каквито то се придружаваше” е записано в евангелието на Марка (16:19-20).
В „Дела на светите апостоли на св.апостол Лука” се разказва как Иисус събрал апостолите си и им рекъл: „...да не напускат Йерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия дух не след много дни.” (Деянията на апостолите, 1:4-5). Така обявил слизането на Светия дух и предсказал всичко, което ще се случи: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светия дух, и ще бъдете свидетели за Мен в Йерусалим, тъй и в Юдея и Самария, и да края на земята. И като рече това, е те Го гледаха, Той се възнесе и облък го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях; които им рекоха: Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Иисус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива към небето.” (Деянията на апостолите 1:8-11)
Мястото, от което Иисус се възнесъл, мигом се превърнало в свещено. По него дълго се виждали отпечатъци от стъпките на Спасителя. Царица Елена заповядала на мястото да се изгради храм, който по-късно бил разрушен от сарацинците.

Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък.

На Спасовден почти навсякъде се прави голямо хоро. Повсеместно е вярването, че на този ден идват русалиите. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява лековитото цвете росен. Затова болни хора преспиват на росенова поляна, като до главата си слагат зелена глинена паница, вино и пита. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване. Сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дена.
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица.

Имен ден празнуват всички с имената: Спас, Спаска, Спасена, Спасимира, Спасимир, Спасия,


« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Св.мчца Ирина


Св.мчца Ирина
5 май


Тя била родена в град Магедон, днешна Македония, където баща й Ликиний бил областен управител. Семейството й било езическо и тя се казвала Пенелопа, но приела тайно християнското си кръщение от св. апостол Тимотей – ученик на апостол Павел.
Баща и построил за нея чуден дворец извън града, далече от светския свят и развлечения. Наел хора да се занимават с обучението и възпитанието и. Един от тях бил християнина Апелиан. Той учил девойката на християнски ценности.
 Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща и и съобщил, че и е избрал съпруг, за когото да се омъжи. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет. Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побегнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си. Още много мъчения изтърпяла светицата от царете и властниците по тези земи, които не искали да повярват, че тази, която лекувала болни и страдащи и учела хората на вярата в Христа и неговото слово е водена от по-висша сила от техните каменни божества. Хвърлили я в тъмница пълна със змии, от която тя излязла недокосната, опитвали се да я изгорят, измъчвали я по всякакви ужасни начини, но нито успели да сломят вярата й в Бог, нито да отдръпнат от нея все повечето хора, които виждайки как Ирина оцелява от изтезанията жива и с непокътната вяра, се присъединявали към християнската църква.
Мъченица Ирина задено с учителя си Апелиан се оттеглили в пещера до смъртта си в началото на II в.

Имен ден празнуват: Ирина (което значи "мир"), Ирeна, Mиpa, Mиpoслав, Mиpoславa, Мирчо, Миро, Мира и др.
 
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »


Св.Георги Победоносец (Гергьовден)

Св.Георги Победоносец (Гергьовден)
 6 май

В България Гергьовден е обявен за национален празник, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Това е денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Чества се също и като главен празник на овчаря.
Житието на св. Георги посочва годините на неговия живот (края на III в., 284–305 г.), храбростта и благочестието му през тях. Роден е в Мала Азия, в Кападокия, но рано загубил баща си. Отправил се с майка си в Палестина, нейната родина. Там си осигурил всичко – богатство, добро образование, възхищение за храбростта, ума и красотата. Дори император Диоклециан бил респектиран от неговото юначество. На 20 години му дал висш сан във войската си – трибун – и се радвал, че сред воините му има храбрец като Георги. И животът му щял да протече в почести и слава, ако не загърбил всичко заради християнската вяра. Не само раздал на бедни и нещастни огромното си богатство, но и като войник на императора отказал да воюва с християните, отказал да ги гони и изтезава. При това го направил открито, пред всички знатни придворни. Обърнал се към Диоклециан и рекъл възмутено: "Докога ти, владетелю, и вие, князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде, които никога и с нищо не са обидили никого и дават пример на всички за благочестив живот? Вашите идоли не са божества. Исус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестив живот, или престанете да смущавате тия, които вече са я познали!"
Само мъчения и смърт можели да последват от тук нататък за Георги. Императорът не искал да погубва храбрия си воин, предложил му компромис, сделка, с която ще запази живота му. Но компромис и сделка не можели да се правят от всеки, особено от мъчениците на вярата и особено от един от най-смелите сред тях – св. Георги Победоносец.
Казват, че в деня преди да се яви пред императора, сам Господ му се явил и сложил венец на главата му, окуражил го, успокоил го и му казал, че скоро ще свършат земните му мъки и мястото му до Божия престол в небесата вече е завинаги запазено. Така и станало, макар че мъките наис­тина били страшни. Горели нозете, притискали гърдите му с тежки камъни, били го с волски жили, пускали го в негасена вар, три дни го държали заровен до шия в земята. Какви ли мъчения не измисляли, но раните му зараствали като по чудо, той не усещал болката. Дали му силна отрова да пие – и нея не усетил, не подействала. Чудел се народът и като гледал храбростта му, приемал за своя тази велика вяра, която го крепяла. Приела християнството дори жената на императора и, разбира се, скъпо платила за това. Платил с живота си и светецът великомъченик Георги – воин, храбрец и християнин. Последната му битка за вярата се превърнала в най-голямата му победа. Отрязали му главата и го погребали близо до Бейрут, при Ливанските планини.
Оттук води началото си и една дълго разказвана по всички краища на света легенда. Зла участ сполетяла народа по тези места. Огромна ламя излизала от езерото и опустошавала всичко наоколо. Никой не можел да се справи с чудовището. Питали жреците какво да сторят, а те им дали тежък съвет: всяко семейство да даде по едно дете на ламята да го изяде. Хората почнали да дават децата си, дошъл ред на царската дъщеря. Завел царят детето си при езерото, оставил го съкрушен, не очаквал да го види повече. Но чудото се случило – млад момък на бял кон се преборил със звяра. Борил се с Божието име и победил с него. А народът езичник приел християнството заедно с избавлението си и то се превърнало в избавление и нов живот.
Разказва се и преданието за това, как от затвора мъченикът Георги помогнал на един беден стопанин. Дошъл при него човекът, разказал му за едничкия си вол, който паднал в яма и умрял – а какво е беден земеделец без вола си. Георги го погледнал състрадателно и рекъл: "Върви си, волът ти е жив." И истина се оказало. Като се прибрал човекът вкъщи, видял, че волът му си е жив и здрав. Оттогава Георги се почита като светец, закрилник на воловете, на пастирите и стадата.
Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори. Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото.

Гергьовден е свързан с традиционната и богата трапеза. За празничната трапеза домакинята приготвя специален обреден хляб ("боговица"), на която тя вае от тестото фигурки на овчара и овцете. В чест на Св. Георги във всеки дом (в селата това е традиция) колят младо агне. Преди това, на главата му поставят венец от цветя, които са били събрани сутринта, а на лявият рог запалват свещ и се прочита молитва. Обикновено, агнето го колят пред входната вратата и кръвта я изливат в реката или в някой мравуняк (овцете да се плодят като мравките). Кожата на закланото агне, според обичая, отива като дар на църковният храм. Традиционното ястие на празничната трапеза - "агне печено на шиш" и "агнешка дроб сърма". На масата се пие вино и се пеят песни. След като хапнат, хората започват да танцуват хоро. Хорото води най-известният овчар или бременна жена със зелено клонче в ръка.

Гергьовден - това е също празник на Българската армия. В годините след Освобождението на България от турско робство, военните паради на този ден постепенно започнали да набират скорост и да се утвърждават като важен ритуал. На сутринта на площада пред Паметника на Незнайния воин в София президентът на страната, както и народът обикновено посрещат Парад на българската армия, а Глава на Българската православна църква освещава военните знамена. Половин час по-късно започва демонстрацията на военна техника и авиацията на площада на Александър Батенберг Първи в центъра на столицата на България.

Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гергина, Гинка, Гюро, Ганчо, Ганка, Генчо, Гошо, Жоро, Гана,



« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »


Св.цар Борис-Михаил

Св.цар Борис-Михаил
2 май

Още в далечните години от царуването на Омуртаг християнството е пристъпяло все по-неотстъпчиво и завладяващо в нашите земи, а българските владетели се мъчели да останат верни на своите езически богове. Омуртаг бил твърдо против новата вяра. Той си искал своите богове, искал и славяни и прабългари да се подчиняват на Тангра, макар че славяните почти не го познавали, предпочитали своя Перун и тайно вече поглеждали към християнството. За да не отвори врати пред новата вяра, Омуртаг пренебрегнал за престола по-големите си синове, княз Енравота Боян и княз Звиница, и поставил за цар най-малкия си син Маламир, който единствен запазил открито сърцето си за старите богове и притежавал необходимото ожесточение да ги защитава. Маламир погубил брат си Енравота Боян заради това, че приел тайно кръщение, а Звиница живеела в постоянна опасност от наказание. Едва, когато на престола застанал Пресиян, гоненията против християните престанали.
Годините и детството подготвили Борис за хуманността и добросърдечието на християнството. Държавническият му опит и талант го убедили в огромната роля, която то може да изиграе за обединение на страната ни, за издигането й до ранга на призната и уважавана от тогавашните супер сили – Византия и Рим. Той разбрал, че чрез покръстването на българския народ и учредяване на българската църква може не само да обедини духовно славяни и прабългари, но и да превърне България в още по-могъщ и незаобиколим фактор, с който останалите държави няма как да не се съобразяват.
Княз Борис I приел своето кръщение и името на своя кръстник – император Михаил, през 864г., а след това въвел повсеместно християнската вяра в българските земи. Очаквала се сложна дипломация с Рим и Византия, всяка от които бореща се за влияние над новопокръстената ни държава. Рим бил респектиран, а от Цариград успял за извоюва пълна независимост. Това станало през 870г., когато на Цариградския повсеместен събор, аргументирайки се с апостолското дело на Константин Кирил Философ и брат му Методий, утвърдил окончателно славянското богослужение в българската църква и нейната пълна независимост.
Борис се отказал от престола, приел монашеството и се оттеглил от шума, суетата и битките на светския живот. На престола оставил сина си Владимир, а когато той се изправил срещу християнството, напуснал манастира, за да вземе отново нещата в свои ръце. Наредил да ослепят бунтаря, негов собствен син, а престола дал на другия си син – Симеон. И отново се оттеглил в манастир – вече завинаги.
Починал на 2 май 907 година и това е денят, който църквата днес чества в негова памет. Разказват, че дори след смъртта нетленните мощи на цар Борис лекували и вършели чудеса.

Имен ден празнуват хората с имена: Борис, Борислав, Борислава, Боряна, Борко,

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Томина Неделя (Празна Неделя)


Томина Неделя (Празна Неделя)



Празна, или Томина, се нарича седмицата след Великден, която завършва празничния цикъл. В библейски план е свързана с чудната мълва за Възкресението и с Тома, единствения от дванадесетте апостоли, който не повярвал в чудото. Тома искал да види своя учител с очите си, да пипне раните от гвоздеите, с които го приковали на кръста. Затова на осмия ден Христос сам отишъл при невярващия свой апостол и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка. Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек. Апостолът нямал никакво съмнение след това, но завинаги му останало името Тома Неверни, както и цяла неделя в празничния календар, в която невярващите да повярват.
Народът нарича тази седмица и „празна”, защото през цялото време не трябва да се работи.
Понеделникът след Томина неделя се нарича Софинден. Той се почита срещу суша. На жените е забранено да перат. Но ако това се налага, дрехите не трябва да бъдат изсушени докрай. Не се ядат яйца за предпазване от цирей. Всички трябва да си измият лицето и ръцете с вода, в която е било потопено червено яйце. Това се прави, за да се предпазят от пъпки и рани. Не се впряга добитък, не се ходи на нива, за да не окуцее добитъкът.

В неделята имен ден празнуват всички, носещи имената Тома, Томислав, Томислава.


« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Възкресение Христово (Великден)


      Възкресение Христово        (Великден)


Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.
Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.
При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. След празничното богослужение християните излизат със запалени свещи, които загасят в четирите ъгли на стаята, за да се предпази къщата от вредни насекоми. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината. Седмицата след Великия ден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички. По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.


В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И, когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Възкресението е повод за грандиозни тържества в целия християнски свят.
Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха.


На трапезата за Великден се сервират яйца, обреден хляб, козунаци., зелени салати с репички, супи от дреболии на птици, печено агнешко, сладка баница, великденски курабии.
Седмицата след Възкресение се нарича Светла седмица, защото Христос донася просветление за всички.
Според традицията трите дни на Великден - неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Имен ден празнуват Велико, Велика, Величко, Величка, Велко, Велка, Велин, Велислав, Вили, Витан

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »


Страстната седмица


Страстната седмица

"Тайната вечера" на Леонардо да Винчи

Страстната седмица е цялата седмицата между Цветница и Великден. Тя символизира последните дни на Христос преминали в страдания и болка. Всеки ден се нарича “велик” и в църквите се извършват специални служби.

Велики понеделник е денят, в който Христос влиза в Йерусалимския храм, който е пълен с търговци, разгневява се и ги пропъжда, защото храмът е място за молитви, а не за търговия. В този ден се размишлява над образа на безплодната смокиня, символ на човешката душа. която не познава молитвата и разкаянието.
В църквата в този ден се разказва за добрия патриарх Йосиф, който бил продаден от братята си е Египет. Това е ден, в който можем да се замислим за лицемерието и користолюбието.

На Велики вторник Христос разказва различни нравствени поучения на своите ученици. В църквата научаваме за 10-те девици - 5 мъдри и 5 неразумни. Едните били милостиви към по-слабите духом хора, а другите високомерно се надсмивали, забравяйки съчувствието и прошката, презирайки тези, които не могат да бъдат като тях, а по този начин пренебрегвайки многото малки други неща. На този ден е добре да се замислим за добродетелите. Защото мъдър е този човек, който осъзнава, че е добър не ако има само една добродетел, а много такива.

В деня на Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят пък повелява да се бере здравец, предимно от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.


На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син. Тогава също  се припомнят 4 събития. Смята се че те са станали точно на този ден. Това са Тайната вечеря, молитвата на Иисус в Гетсиманската градина, умиването на нозете на апостолите от техния Учител в знак на смирение и любов към тях и предателството на Юда. На утренята (отслужва се на Велики четвъртък вечерта) се четат 12 откаса от Евангелието, които разказват за страданията на Иисус. По време на службата вярващите държат в ръце запалени свещи.
На Велики четвъртък преди изгрев слънце се боядисват яйцата. Първото винаги се боядисва в червено, което символизира кръвта на Христос. С него си натъркват бузите на децата, за да са здрави през годината.


Велики петък или Разпети петък е най-тъжния ден от страстната седмица. На този ден Божият син претърпява неимоверни страдания. На този ден е разпнат на кръст, “изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове”. Иисус е пренесен в жертва за спасението на човечеството. Според Евангелските текстове на Разпети петък се раздрали небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Това На същия този ден Иисус бил погребан. В храмовете се отслужва Неговото опело. Според православната традиция в края на вечерняка се изнася Плащаницата и се слага за поклонение. Православните християни минават под масата с Плащаницата в знак на смирение, покаяние и си вземат осветен здравец от храма. Носят запалена свещ и обикалят 3 пъти около църквата, като внимават да не угасне. После я отнасят запалена в къщи. Католиците пък на този ден се покланят на Светия Кръст.
На Разпети петък постът е особено строг. За духовните лица Църквата повелява да не ядат и да не пият нищо, дори вода. За Разпети петък народът казва, че и пиле не пее, и гнездо не вие. Затова на този ден не се похваща никаква работа.

На Велика събота майката на Исус, Света Богородица го оплаква заедно с няколко жени, носещи миро. Иисус е погребан, а гроба му запечатан и пред него е поставена стража. Това е последния ден от страстната седмица, в която се разказва как Христос слезнал в Ада. Обикновено на този ден се пече великденския хляб - символ на христовата плът /днес най-често козунак/, а който не е успял да боядиса яйца в четвъртък може да го направи сега. На този ден се ходи на гробищата, прекадява се и се раздава от боядисаните яйца и хляб за да споменем душите на близките.
На вечерната литургия, вярващите носят хляб и яйца, които се освещават. Свещеникът носи Плащаницата и Евангелието и заедно със събралите се вярващи, носещи запалена свещ обикалят храма. В полунощ свещеника известява трикратно възкресението с думите "Христос Воскресе", а хората му отговарят три пъти "во истина воскресе".

В неделя на Великден Христос възкръснал, за да върне надеждата у хората.



« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »