Баташка църква "Св.Неделя"

Баташка църква "Св.Неделя"

Град Батак е разположен по склоновете на Баташката планина в Западните Родопи. Намира се  на 36 километра от гр. Пазарджик и на 16 километра южно от гр. Пещера.

Църквата – костница „Света Неделя” е историческа ценност с национално значение. Тя е обект от музейния комплекс Исторически музей – Батак, разположен в центъра на града.

Църквата „Света Неделя” е построенаа през 1813 година. Тя е един от първите християнски храмове, изградени през Възраждането. Населението в Батак мобилизира всичките си сили и с доброволен труд изгражда своя храм само за 75 денонощия. Строители на църквата „Света Неделя” са майсторите Марко Зисо и Петър Чомпъл от Брацигово.

Забележителен е фактът, че в църквата се е служело не на гръцки, а само на църковнославянски език и проповедите били изнасяни на български. Църквата се е смятала за самостоятелна и независима много по-рано от решаването на църковния въпрос от турците в национален мащаб. Изпреварени са реформите от 1829 г. вероятно защото Батак е далеч от Пловдив, където владиката бил грък, и вероятно защото Рилският манастир е покровителствал църквата в Батак.

Десетилетия наред църквата се ползва за килийно училище. В нея свещениците учат децата на четмо и писмо до 1835 година, когато се отваря първото общинско училище в Батак.

В архитектурен план църквата е кръстовидна, куполна сграда с дълбоко предабсидно пространство и дворен притвор. Има три входа: един от запад- за женското отделение и два от юг- за мъжкото отделение и за олтара. Тя е слабо осветена ,полутъмна и създава атмосфера на средновековен мистицизъм. Изградена е изцяло от камък и е вкопана в земята повече от метър. Разположена е сред просторен двор, опасан от висока, двуметрова ограда, наричана в миналото „Калето”. 

 

 

Църквата отвън

Баташкото клане

Кладенецът

През Април 1876 година избухва Априлското въстание на българите – връх в многовековната им борба за национално освобождение. Църквата „Света Неделя” е последната крепост на населението на бунтовен Батак. В онези дни тя е най – здравата и масивна постройка, с дебели дъбови врати, опасана от висока каменна ограда. Разчитайки на това и на Божията милост, две хиляди души, предим жени, деца и старци, геройски устояват три денонощия на неспиращия за миг огън от пушките и настъпите на башибозуците. За да принудят батачани да се предадат, вътре пускали кошери с пчели и запалена слама с газ. Въздухът не достигал и повечето от хората загинали от задушаване. За да наквасят устните на жадните си рожби, майките използвали зехтина от кандилата пред иконите, а когато и той свършил, започнали да квасят устата на децата си с кръвта на избитите. Старец дал съвет да започнат да копаят земята, за да търсят подпочвена вода. Кладенецът, изкопан с голи ръце от майките и днес ни спомня мъчителната жажда и писъка на невръстните деца. 

Следи от куршуми

На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане, само тези, които склонили да приемат исляма останали живи а останалите били обезглавени. Ахмед ага целял да насели отново Батак с потурчените от него българи, но те се оказали недостатъчно.

Въпреки героичната съпротива на въстаниците срещу многохилядната башибозушка войска, Батак е изгорен до основи. Сред пепелищата остава единствена каменната църква „Света Неделя”. Запаленият в нея пожар поглъща красивия резбован иконостас и овъглява дървените детайли. Но камъка спасява църквата от пълно опустошение и разруха. От 6 -7 хилядното население на Батак в Априлската епопея през 1876 година загиват около 5000 мъже, жени, деца.

По-късно, местата на клането са описани в репортажите на Джанюариъс Макгахан, чрез него събитията достигат до вестниците Дейли нюз и Ню Йорк хералд.

Благодарение на изобличителните свидетелства на Макгахан в Англия били устройвани митинги, на които били гласувани повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ. Организирали се доброволни комитети за събиране на помощи и изпращане на петиции до правителството.

Черепите на обезглавените

  

През 1880 година във вестник „народен глас” батачани съобщават, че обявяват църквата за паметник – костница и в нея вече няма да се отслужват богослужения. През Април 1915 година по предложение на поборниците и общината Батак, Министерството на народното просвещение вписва църквата „Света Неделя” в Батак в Регистъра „Паметници на свободата”.

От 1955 година Историческата църква – костница „Света Неделя” е експозиция на Исторически музей – Батак.

Църквата-костница е едно живо доказателство пренесено във времето от епохата на Априлското въстание. Няма човек, който да влезе в нея и да остане равнодушен към обстановката. Следите от куршумите, кладенеца издълбан с ръце, дръвника, на който са посичали главите – това са ......... не мога да изразя покъртителните чувства, които изпитах. Стоейки пред съркофага с черепите си задавах какви ли не въпроси. Струваше ми се нереално, че това са били истински хора, загинали по толкова трагичен начин. Взирах се в тях в продължение на минути. От цялото си вцепенение забравих да снимам всичко това. Стори ми се осквернително спрямо хилядите хора загинали там да превръщам всичко това в сцена на снимките си. Но когато се замислих, че това е начин да запозная повече хора с историята на Баташката църква, се опомних и направих няколко снимки. Колкото и автентични да са те, не могат да пресъздадат истинските емоции от едно живо посещение в този храм. За съжаление чувствата ми са и малко смесени, защотото в църквата са направени и някои нововъведения, които малко отклоняват посетителите от реалното историческо време. Това са иконите и дърворезбата, пода от терикот, украсата. Разбира се, че няма как да се запази всичко автентично от преди толкова години, но все пак можеше поне да се добрижи до реалността.

Параклис в двора на църквата

Работно време: всеки ден от 9.00 до 17.00ч.

Вход за църквата – няма

За посещение на Историческия музей входа е 2лв. и включва посещение на самия музей, Балинова къща- етнографска експозиция и Шарова къща- музейна галерия „Борис Шаров”

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo