...за българския пътешественик: Черепишки манастир „Успение Богородично”

Черепишки манастир „Успение Богородично”

Манастирът се намира в Искърското дефиле, на 95 км от София и на 11 км от Мездра, близо до с.Лютиброд. По пътя от Мездра за София има табела показваща точното място на отбивката. Няма начин да я пропуснете. Пред портите на манастира има малък паркинг.

Черепишкият манастир е основан по времето на Второто българско царство при управлението на Цар Иван Шишман. През османското робство многократно е бил опожаряван и изграждан отново. Според предание името си манастирът носи от белеещите се кости на загинали войници след епична битка на Цар Иван Шишман през 1396 г.

В началото на 17в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. През Възраждането Черепишкият манастир се превръща в просветно и културно средище. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са – "Черпишкото евангелие" от 16в. със златни корици и украсено с библейски сцени и "Данаиловото евангелие" преписано през 1616г. от монаха Данаил и съхранявано сега във врачанската църква "Св. Никола".

Целият манастирски комплекс изглежда е недокоснат от времето. Църквата на манастира е запазила вида си от 1612 г. Плащеницата в църквата е извезана още преди Освобождението – през 1844 г.

През 1798-1799г. в Черепишкия манастир намира убежище св. Софроний Врачански. Тук е основан и Лютибродския революционен комитет от игумена на манастира Епифаний. В периода 1872 - 1876г. манастира е посещаван от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов.

Манастирската църква датира от началото на 17в. и представлява еднокорабна, масивно засводена сграда с абсида, преливаща плавно към корпуса. Осмостранният купол на църквата е построен през 1888г., а днешния притвор датира от 1939г. В началото на 19в. църквата е презографисана от тревненеца Йонко поп Витанов и Васил Илиев от Дебърско. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезена през 1844 година.

В годините на социализма зад стените му се е помещавала Софийската духовна семинария.
Манастирът е обявен за паметник на културата с национално значение.
По скалите около манастирският комплекс се намират Владишката, Училищната, Приемна и Данаилова сгради, които са напълно реставрирани. Може да разгледате също и Рушидовата къща, която също е построена на една от скалите. През 1784 г. в скалите над манастира била изградена костница на два етажа, чийто параклис е посветен на „Св. Йоан Кръстител”.

В светата обител е оформен кът на народния поет Иван Вазов (1850 – 1921 г.), който на това място се е вдъхновявал за много от своите творби, сред които „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”.

Черепишкият манастир предлага настаняване, а в манастирската магерница се приготвят традиционни ястия. Цените са скромни, а легловата база е достатъчна за 35 души в стаи с по 3, 4 или 6 легла с баня и тоалетна.