Цветница (Връбница)
Неделята преди Възкресение и ден след Лазаровата събота се празнува тържественото посрещане на Иисус в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. В града той влиза на магаре (животно, което символизира идване с мир и приятелство), а не на кон, както обикновено се отправяли бойците на война. Идвал, за да служи на хората, а не да воюва с тях. Славата на влизащия в светия град била голяма. Носела се мълвата за чудесата, които извършвал, и за силата на новата вяра. Разказвала се вече и историята за чудното Лазарово възкресение, което мнозина видели с очите си предния ден и от тук нататък, до края на дните си, щели да го превръщат в една от най-вероятните и тръпнещи легенди на християнството. Пътят пред Спасителя бил застлан с маслинови, палмови и лаврови клонки, върба, здравец и цветя. Мир, любов и победа носел той на многобройния народ, който се тълпя да го зърне с очите си, да го докосне, да бъде поне наблизо. „Осанна на сина Давидов! Благословен е онзи, който идва в името на Господа!”, носели се възгласи отвсякъде. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“. Споменът за него църквата празнува от IIIв.
Цветница е празникът на настъпващата пролет, на събуждащата се природа. Като християнски празникът е подвижен, отбелязва се и в православната, и в католическата, и в протестантската църква една седмица преди Възкресение Христово, в неделята след Лазаровден.
На този ден в храмовете се благославят върбови клонки, които вярващите отнасят до дома си за здраве.
На излизане от храма всеки взима осветени цветя и клонки, които слага пред иконата и на входната си врата.
Върбата е първото от растенията, което се събужда от зимния сън. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос на този ден.
На излизане от храма всеки взима осветени цветя и клонки, които слага пред иконата и на входната си врата.
Върбата е първото от растенията, което се събужда от зимния сън. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос на този ден.
Рано сутринта жените отиват на гробища с върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Прекадяват и преливат на своите блзики. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници. Още в езическите времена славяните са вярвали, че върбата притежава свойството да пази хората от зли духове и черни магии и да защитава тях, животните и посевите от бедствия и болести.
Според народния фолклор днес момите, които лазаруват, се събират на реката и пускат по водите венчетата си. Това от тях, което изплува пред другите, става кумица на лазарките. Тя ги в дома си, където ги гощава.
С лазарските обичаи девойките влизат в нов социален статус и вече са готови да се омъжат. Много разпространена е народната поговорка, която казва, че ”ерген, който не е коледувал и мома, която не е лазарувала, не могат да се задомят”. А според древно поверие девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде грабната и залюбена от змей. Вечерта на Връбница на селския мегдан за последен път се извива лазарското хоро.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.
Аглика, Божура, Вероника, Виолета, Върбан, Въбринка, Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латинка, Лилия, Лиляна, Лили, Лоза, Малина, Маргарита, Невен, Невена, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Теменужка, Трендафил, Цветан, Цветанка, Цветелина, Цветомир, Цветомира, Цвятко, Явор, Ясен, и др.
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
