Празници и обичаи - Св.Харалампий и Св.мчца Валентина

Св.Харалампий и Св.мчца Валентина

 10 февруари

Свети Харалампий е живял през II в. и дълги години е бил епископ на гр.Магнезия в Тесалия. Имал голямо влияние сред хората, особено се прочул при възкресяването на един мъртвец. Самата императорска дъщеря му имала доверие, повярвала в християнския Бог и изпочупила римските идоли. Инквизитор на светеца станал император Септимий Севар. За да се откаже от вярата си, подложили светеца на страшни мъки, кожата от гърба му смъкнали, а мъченикът все издържал и се молел за душата на палачите си. Като го гледали, много хора приели вярата, която дава такава сила. Инквизиторите мъчели новопокръстените, а  Харалампий чудодейно церял раните им. Все повече народ вярвал на светеца и вървял след него. Тогава императорът издал присъдата – посичане с меч. Свети Харалампий умрял с молитва и вяра миг преди мечът на палача да се стовари отгоре му. Годината била 198, светецът бил на 113 години. Императорската дъщеря го погребала сама, а главата му и до днес се пази в манастира на Св.Стефан в Тесалия.

Вярва се, че Св.Харалампий може да донесе избавление от всяко зло. Предпазва от световни смутове, земетръс, наводнения, нападения от други народи, междуособни войни, от огън и меч, глад, внезапна смърт.

Житието представя светеца като лечител на болести и рано, а хората върват, че той е господар на всички болести, и го почитат особено заради най-страшната от тях-чумата. Затова празникът му е известен като Чуминден, Харалан бей, Араламбо. Казват, че когато чумата се родила на Атанасовден, тя започнала да скита и да мори с острата си коса. И сред хората щял да настъпи пълен мор, ако не бил Св.Харалампий да я залови и да я окове в девет вериги.

Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите. На този ден в църквата се носи мед, който се освещава. Този мед през цялата година се използва за цяр. Медът е божествена храна, елексир на живота, произведен от пчелата по магически начин. Смята се, че медът дава сила и дълъг живот, и затова стремежът е не просто да се притежава, но и да се узнае неговата тайна. С мед се лекуват различни болести. Въпреки, че е произведен от пчелите, той е постен.

Пчелните продукти с хранителни и лечебни свойства са пчелният мед, пчелният прашец и пчелното млечице. Те съдържат всички необходими за човека хранителни вещества: въглехидрати, липиди, белтъчини, витамини и минерали. Тяхната биологична стойност се дължи на богатото съдържание на ензими, аминокиселини, антибиотици, хормони и др. Голям брой от тези вещества пчелите получават наготово от лечебните растения. За разлика от фармацевтичните препарати, в които се използват същите растения като суровина, лечебните вещества в пчелните продукти се намират в натурален вид. Освен за лечение на някои заболявания, общо укрепване на организма и повишаване на съпротивителните му сили, пчелните продукти и особено медът са подходящи и като ежедневна здравословна храна.

Св.мчца Валентина

Заедно със Св.Харалампий православната църква чества и Св.мчца Валентина. Тя е живяла в околностите на Кесария, Палестина. Тя станала жертва на гоненията на християните през 308г.при император Масимилиан II Галерий. Когато мъчителите се опитвали да я накарат да принесе дарове на езическите божества, тя хвърлила камък върху жертвеника и се обърнала с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка се оказала съдбоносна за нея и тя била обезглавена.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Св.Фотий, патриарх Цариградски

Св.Фотий, патриарх Цариградски

 6 февруари

Православната църква почита паметта на св. Фотий - (от гръцкото photos - светлина)  имен ден за всички, които имат светлина в името си- Доротея, Огнян, Огняна, Светла, Светлана, Светлин, Светозар, Светослав,  Пламен, Пламена, Фотий, Фотьо, Фотина, Искра, Искрен,

Роден е около 820 г. и произхожда от знатен и благороден род. Баща му Сергий бил висш държавен съветник, а един от чичовците му бил женен за сестра на византийската императрица Теодора. Родителите на св. Фотий били гонени заради своето открито иконопочитание по времето, когато се ширела иконоборческа ерес. Той бил възпитаван в Константинопол, където получил блестящо всестранно образование. Богато надарен, той от най-ранни години усилено се занимавал с философия и медицина, а по-късно с богословие и право.

Св. Фотий бил преподавател в знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където при него се учил и нашият просветител св. Константин-Кирил Философ. През 858 г. настъпила коренна промяна в живота на Фотий. Св. Патриарх Игнатий бил свален от патриаршеския трон и за негов приемник бил посочен Фотий. Тази промяна е един от нередките случаи на намеса на императорската власт в делата на Църквата.  Като такъв именно той изпращал своя любим ученик св. Константин Философ и брат му св. Методий на различни мисии и ги насърчавал в просветителското дело на славяните.

Известно е, че през 864 г. кръщението на св. цар Борис-Михаил става при духовното участие на патриарх Фотий, който изпратил за това архиереи от Константинопол. Има запазено едно огласително послание на св. Фотий до св. княз Борис, което по същество е и първият катехизис (учебник по вяра) на Българската Православна Църква.

Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, умира в заточение на 6 февруари 891 година.

Жизненият път на патриарх Фотий е изцяло свързан с запазване чистотата на православната вяра и духовното обновление на християнските народи. Той Filioque остава в историята с непримиримостта си срещу отклонението от Символа на вярата - с борбата против претенциите на папството, в стремежа си да разпространи истините на св. Православие сред съседните на Византия славянски народи и с изключителната си начетеност като пастир и книжовник.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Сретение Господне

Сретение Господне

 2 февруари

Православният календар днес отбелязва Сретение Господне. Четиридесет дни след раждането на Иисуса Христа, света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано (или представяно на Бога). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден като собственост на Господа, бил длъжен с определена от закона цена, да бъде откупен.
Така след навършване на 40 дни от рождението, майката принасяла в жертва на Бога - агне, ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
Същият ден в храма отишъл праведния старец Симеон, който от столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Легендата разказва, че той е един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия и нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:
"Сега ще ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега ще оставиш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде".
Йосиф и Света Дева Мария се чудели на тези негови думи. А той като ги благословил, обърнал се към Богородица и й казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца (Лука 2:25 - 35).

В църквата била и пророчица Анна, която заедно с Симеон, потвърдила, че младенецът е новородения Месия.
И до ден днешен новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

Христовата църква причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Свети Трифон Зарезан

Свети Трифон Зарезан

1 февруари (14 февруари - по стар стил)

Свети мъченик Трифон е роден през 227г. в Камсада, Фригия (древна страна в Мала Азия), близо до гр.Апамея. Като дете отглеждали гъски, но още от малък се прочул с лечителските си способности. Лекувал различни болести, гонел лошите духове от хората.

Мълвата за него стигнала чак до Рим. Извикал го римският император Гордиан (властвал 225-244г.) да излекува болната му дъщеря. Момичето – красиво, умно и надарено – страдало от незнайна и тежка душевна болест. „Никой не може да ме излекува освен Трифон”, повтаряло то и тайно се надявало нейният спасител да се появи наистина. Когато дошъл в Рим, Трифон бил на 17 години. За кратко време той прогонил болестта на императорската дъщеря.

Славата му се разчула надлъж и нашир. Когато го попитали как е успял да излекува момичето, отговарял: „С Божия помощ.” Хората му повярвали мнозина се покръстили. Императорът го надарил щедро, ала на него не му трябвало богатство. Раздал го без остатък на всички бедни, покрай които минал на връщане за дома.

Въпреки популярността си на вълшебник лечител Св.Трифон умрял мъченически по времето на император Декий Траян (властвал 249-252г.). Римският императорски наместник Аквилин поискал от Св.Трифон да се откаже от християнската си вяра, но светецът не склонил. Мъчили го страшно, забивали пирони в ходилата му, гонили го бос по снега, бесили го на дърво и го били с пръчка, влачили го вързан за опашката на кон. Три пъти го изправяли пред съда, за да се отрече от своя Бог и да принесе жертва на езическите богове, и той три пъти отказвал да го стори. Накрая го осъдили да бъде обезглавен с меч. Повели го войниците извън градските порти, а Св.Трифон се молел да го стигне смъртта по-бързо. И тя наистина дошла бързо – точно стигнали до мястото, и светецът предал душата си на Бога. Било 1 февруари 248г. Свети Трифон бил само на 21 години. Добри хора погребали тялото му, ала той им се явил насън и поискал тялото му да бъде преместено в родния му град. Там и до днес се намират мощите на този светец.

В народния календар 1 февруари е денят на Трифон Зарезан, или както още се среща, Трифон Чипия, Трифон Пияницата – патрон не само на лозарите, но и на градинарите, за да не ядат насекоми зелето и другите растения. Почитат още и кръчмарите. В една легенда, разказвана и до днес, се споменава как той мил бъчвите на един кръчмар. Първообраз на празника може да се търси в тракийските обреди и обичаи, в пролетните Дионисиеви тържества.

Подрязват се лозите. Лозарят се обръща на изток, прекръства се тържествено и отрязва няколко пръчки от един или от три корена, които избира от средата или от ъглите на лозето. Със светена вода и пепел ръси за плодородие. На отрязаното място се полива с вино и благославя: „Колкото капки, толкоз коли грозде.” С отрязаните клонки мъжете украсяват калпаците си, бъклиците с вино, иконите вкъщи.

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени „трифунци“: 1 февруари – Трифон Зарезан (14 февруари по стар стил), 2 февруари – Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3 февруари – Св. Симеон.

Имен ден празнуват Трифон, Трифонка, Лозан, Лоза

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Св.Симеон Богоприемец

Св.Симеон Богоприемец

3 февруари

Празнува се на 3 февруари – той е последният от Вълчите празници и „затваря” тридневния обреден комплекс. Възприема се като начало на стопанската година, тъй като бележи прехода от зима към пролет. Заедно с трите празника от цикъла се почита за предпазване от вълци, мишки, зайци, къртици и други вредоносни за стопанството животни. Тъй като е непосредствено след Сретение, ден, отбелязващ края на следродилния период на Божията майка, също се празнува от бременни жени и се спазва строго полово табу. На Зимен Симеон се празнува и за здравето на добитъка. Спазва се строго забраната да не се сече и реже, за да не се родят симьосани (белязани, затова Зимен Симеон се нарича още Забележник или Бележник) домашни животни или деца. За да се избегнат лошите последици, ако се наложи да се работи с остри предмети, трябва да се удари три пъти с нож върху желязо или брадвата още сутринта да се забие на дръвника.

 Православната църква почита св.Симеон Богоприемец –  един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки. Когато превждал книгата на пророк Исая, стигнал до глава 7 стих 14 и помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи". 

Христовата църква причислила Сретение Господни към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.)

Бременните жени не работят и особено важно е да не режат с нож, ножица, брадва. Не трябва шият; да не ползват за нищо игла или конци за шиене.
Жена, която иска да има дете, трябва да омеси и раздаде на близки и съседи царевична питка.
Имен ден празнуват: Симеон, Симеончо, Симеона, Симеонка, Симон, Симона, Симо, Симка, Симана, Моньо, Мончо, Мона, Монка.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Св.Григорий Богослов

Св.Григорий Богослов

25 януари

На 25 януари християнската църква почита паметта на християнския светец Григорий Богослов или Григорий Назиански, един от отците на църквата и сподвижник на Василий Велики. Св. Григорий Богослов бил роден около 330 г. в семейство на благочестиви християни в Арианз при гр. Назианз, Кападокийска област (Мала Азия). Св. Григорий получил християнско възпитание от баща си Григорий и майка си Нина. После светецът се образовал в най-добрите школи на своето време в Кесария Кападокийска, Кесария Палестинска, Александрия. През 349 г. отишъл да изучава риторика в Атина. Там срещнал св. Василий Велики и, както те самите казвали за себе си, “с единомислие ходихме в Божия дом”. В Атина св. Григорий се запознал и с Юлиан, станал по-късно император Юлиян Отстъпник. През 361 г. Григорий се връща в Назианз и е ръкоположен за презвитер (старейшина или свещеник) на града. Той прекарва известно време в аскетизъм в пустинята заедно с Василий, но по-късно се връща, за да се грижи за християнските общини в Назианз. През 374 г. баща му починал и св. Григорий се оттеглил в манастира “Св. Текла” в Селевкия Исаврийска. През 378 г. на Антиохийския събор Григорий е поканен да стане архиепископ на Константинопол и да поведе борбата с арианството. По същото време в града имало много ариани. Св. Григорий се явил в Цариград като помощник на народа и защитник на словото и започнал ревностно да проповядва. Всички православни храмове там обаче били заграбени от еретиците ариани. Наложило се св. Григорий  да извърши божествена служба в бедна къща. Така възникнал храмът “Анастасия-Възкресение”, в който той произнесъл знаменитите слова на богословието и възкресил православието в Цариград.
Преди Великден на 379 година, през нощта тълпа от въоръжени еретици внезапно нахлули в църквата по време на литургия, ранили Григорий и убили другия епископ. През 381 г. св. Григорий Богослов свикал и председателствал Втория вселенски събор срещу еретиците. Изборът му за архиепископ на град Константинопол бил оспорен от някои египетски епископи. За да запази мира в църквата, св. Григорий се отказал от тази длъжност и през 383 г. се оттеглил в бащиното си имение и се отдал на литературно-богословски и поетически занимания. Светецът починал през 390 г. и бил погребан в Назианз. През 950 г. светите му мощи са пренесени в църквата на Светите апостоли в Константинопол.
По време на Четвъртия кръстоносен поход част от мощите на св. Григорий са взети от кръстоносците и отнесени в Рим. На 27 ноември 2004 г. те са върнати (заедно с мощите на св. Йоан Златоуст) в Истанбул от папа Йоан-Павел Втори, макар че Ватиканът задържа малка част от тях. Тези мощи днес се съхраняват в седалището на Вселенската патриаршия на патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в квартала „Фенер“ в Цариград.

Съчиненията му се ползват с голямо уважение и авторитет в целия християнски свят. Св. Григорий се изявява като църковен писател и богослов в своите “ Пет слова за богословието”, където вдъхновено разкрива истината за троичността на Бога, оборвайки лъжеученията на еретиците.

Св. Григорий притежава и поетическа дарба изразена в неговите стихотворения с догматическо, нравствено, историческо и автобиографично съдържание. Запазени са 243 писма, в някои от които светецът засяга дълбоки догматични въпроси. Свети Григорий Богослов бил любимец на св. Константин-Кирил Философ, който изучавал неговите произведения и написал похвала в негова чест.

На 25 януари имен ден празнуват всички, които носят името Григор (означава "който бди" или "григорос", което значи "бърз"), Гриша, Григорена

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Атанасовден

Св.Атанасий Велики (Атанасовден)

18 януари

Свети Атанасий Велики е роден през 295г.в Александрия. Родителите му – бедни християни – го оставили да служи в църквата по личната препоръка на архиепископа на Александрия Св.Александър. Веднъж св.Александър видял от прозореца си деца да играят на „кръщаване” и бил силно впечатлен от момчето, което кръщавало. Малкият Атанасий изпълнявал ритуала съвсем като истински свещеник и все още не подозирал, че това ще прави и занапред и  ще получи високо образование.

Животът му преминал в борба с останалите вери. Особено разпространено било тогава вярването, че Христос е по-нисш от Бога, защото е сътворен, има начало във времето. По време на Първия вселенски събор се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Последвали 15 години изгнание. Като изгнаник писал трудовете: „Против езичниците”, „Против арианите”, „За въплащението на словото”, „За Светата троица и за Светия дух”, „Житие на Св.Антоний Велики”, прекрасни проповеди и послания, тълкувания на много книги от Светото писание. Свети Атанасий умрял на 2 май 373г. и на този ден има отделен празник (Летен Св.Атанас).

На 18 януари църквата чества светеца заедно с архиепископ Кирил. Двамата спасили християнството от арианството и несторианството. Култът към Св.Атанас и неговия „събрат” аскет и пустинник Св.Антоний се разпространява широко през IV и V век и това проличава по многобройните църкви и манастири, носещи имената им.

Свети Атанас, наричан Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. Ветровете държи заключени в една пещера, а зимните облаци и мъгли са опашките на страшни змейове, с които те пият вода от езера и реки и грабят момите от хорото.

Свети Атанас владее бурите и вихрушките през зимата. През лятото ги владее Св.Илия. Те са колкото различни, толкова и обвързани в един общ повелител на природната стихия. Затова денят на единия светец бележи средата на зимата, а другия-средата на лятото.

Според поверието на Атаносвден („сред зима”) зимата тръгва да си ходи. Обръща я сам Св.Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно” „Иди си, зимо, до дойде лятото!”

Друго поверие е, че светецът забожда главата си в земята и така я затопля. При всички случаи се смята, че на Атанасовден денят нараства „колкото скача 3-годишен елен”.

Според народния израз „зимният Танасовден разтуря празниците, които Св.Петка повежда”. Завършва един дълъг празничен цикъл. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите. Ритуалите и обредните действия отбелязват този преход, съдържат посветителски елементи, свързани отново с гадания за брак и промени. Преходът на сезоните на много места се отбелязва непосредствено след Атанасовден чрез честването на един друг светец – Тимньо, или Св.Евтимий (известен и като Св.Черна), чийто образ обединява различни предхристиянски вярвания и представи за демоничния дух и природа, олицетворява болестите и смъртта.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

Имен ден празнуват хора с имената: Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Начо, Таньо, Тинка

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Антоновден

Св.Антоний Велики (Антоновден)

17 януари

Свети Антоний Велики е роден около 260г. в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Живописецът му Атанасий Александрийски съобщава, че е прекарал 20 години в пълно усамотение в пустинята. Там на стари години той се отдръпва от света. Макар и толкова далече, мнозина го търсели за съвет, за лек, за разговор. Антоний давал на всеки това, от което се нуждаел.

Когато бил на 104 години, влязъл в открит диспут с привъжениците на арийското учение и ги победил. Това било тържество на християнството и хората завинаги свързвали името на светеца с християнската религия. На следващата година Антоний умрял. Погребали го на тайно място. Много по-късно пренесли мощите му във Виена.

Във фолклора Св.Антоний се представя като по-малък брат близнак на Св.Атанас. Братята били ковачи или според различните поверия ножари, железари, налбанти (хора, които подковават коне). Знае се, че в митологичните представи ковачите близнаци заемат видно място като първотворци, ковачи на вселената, оформящи света чрез стихията на огъня – разрушителна, но и божествена. Затова и в образите им се вплитат както представата за тази божественост и съзидание, така и респект пред демоничните сили, които покровителстват.

В митичното време, когато все още не били измислени ковашките клещи, братята изваждали желязото с голи ръце направо от огъня, оформяли го с тежки юмруци. Веднъж Антоний гледал спящо със свити лапи куче и бил озарен от прозрение – техният инструмент можел да изглежда точно така, като кучешки крачета. Народът оценил ума на Антоний и му отредил празник – един ден преди деня на брат му Св.Атанас.

Според друга легенда обаче клещите вече били измислени, но един ден ковачът Атанас загубил най-важния за ковачите инструмент. Желязото започнало да прегаря в пещта, а хората да се сърдят и да хокат виновника. Обиден, ковачът Атанас бръкнал с ръце в огъня и започнал да кове желязото направо с юмруци. Тогава всички се убедили в необикновената му сила и го обявили за светец. Каквато и да е истината, ковачите и железарите и до днес знаят кои са покровителите на техните занаяти и празнуват в чест на двамата светци.

Според друга легенда двата дни (17 и 18 януари) са празник посветен на един светец с две лица. На първия ден светецът влязъл в селската кръчма с бедни дрехи и никой не го поздравил, не го почерпил, не поискал да пие с него вино и ракия. На втория ден Св.Атанас облякъл „знатни дрехи”, влязъл с тях в кръчмата, и както се очаква, всички мигом скочили на крака да го посрещнат с почит и уважение. Затова в Странджа наричат 17 януари Сиромах Атанас. На места денят се смята за тежък, лош празник. Разказва се, че на този ден Св.Антоний преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

В българския фолклорен календар Антоновден е познат и като лелинден. Този ден е бил посветен на предпазването от заразни болести. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята, т.е. за чумата. На този ден жените не бива да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка.

Имен ден празнуват всички с имената: Антон, Антония, Андон, Донка, Доньо, Дончо, Тончо, Тони

Произходът на името Антон идва от гръцката дума (анто), което значи цвете или "безценен,неоценим,който няма цена".

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Св.Силвестър

Св.Силвестър

2 януари

Свети Силвестър е роден в началото на IVв.в Рим. В продължение на 21 години управлявал Римската църква и сам покръстил император Константин Велики (272-337г.)

Преданието разказва как Св.Силвестър надвил злия магьосник Замврий. Магьосникът убил един вол, шепнейки в ухото му името на своя Бог.  „Никой не можа да отнема и да дава живот освен Бог.”, рекъл му Св.Силвестър и се обзаложил да съживят убитото животно. Колкото и да се опитвал магьосникът, каквито и имена да нашепвал, нищо не помагало. Когато Св.Силвестър призовал Бог, животното отворило очи и оживяло. Оттогава Св.Силвестър се смята за покровител на животните и особено на воловете. Народът ни празнува в чест на едрия впрегатен добитък – вол, кон, бивол, магаре.

Обичаят има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене тора на оборите, който не е изхвърлян от Коледа.

В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани от дружини по няклоко души, обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери.

Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият й да дойде.

Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали.

Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче,той може да си отмъсти, като  върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор. Тежкò на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало.

Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

Имен ден празнуват Силвия и Силвестър.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Св.вмчца Татяна

Св.вмчца Татяна

12 януари

Света великомъченица Татяна се родила в Рим от знатни родители. Била възпитана в благочестие и страх Божий и научила Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие, станала монахиня.
В Рим и във всички области на държавата християнската кръв започнала да се лее като вода. Те не щадели християните, подлагали ги на мъчения и ги предавали на смърт.
Без да гледат на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, тя била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета.Нечестивците повлекли светата дева на съд и мъчения. Отначало я биели по лицето и извадили очите й с железни куки. На следващия ден неправедният съдия седнал в съдилището и отново заповядал да доведат света Татяна. А тя застанала пред него напълно здрава, лицето й било спокойно и радостно. Съдията започнал да убеждава девойката да принесе жертва на идолите, но старанията му били напразни. Тогава заповядал да продължат мъченията.
Затворена в тъмница, тя прекарала нощта в молитви и славословия на Господа. На сутринта отново я довели на съд. Като я видели напълно здрава, с още по-прекрасно лице, всички били изумени. Тогава хвърлили светицата в огън, но и той не и навредил: силата на пламъка стихнала, сякаш почитайки Христовата рабиня. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Завели светата в цирка и пуснали срещу нея страшен лъв, за да я разкъса. Но свирепото животното не я докоснало и покорно лижело нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на „галилеяните“, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна. Отначало мъчителите го лишили от почетното му звание и отнели цялото му имущество. И двамата се сподобили да получат мъченически венци от Христа Бога, на Когото слава во веки.

На 12 януари православната църква почита паметта на светицата и всички, носещи името Таня и Татяна, празнуват своя имен ден. Света Татяна е считана за покровителка на студентите  в Русия. Нейният празник, наречен Татянинден, 25 януари (12 януари нов стил), се отбелязва като ден на руските студенти.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Бабинден

Бабинден

8 януари (21 януари - по стар стил)

Някога, когато еврейският народ живял в плен на египтяните, египетският цар наредил да се убива всяко новородено еврейско момче. Макар че ги гонели и преследвали, и ги грозяло тежко наказание, бабите акушерки отказвали да изпълнят заповедта, имали милостиви сърца и се страхували от Бога. Момченцата продължавали да живет, а народът съхранил обич и благодарност пред тези жени, които спасили родовете им.

Чества се официално от 1951 г. на 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., датата се измества с 13 дни напред  и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара - на 8 януари (след Ивановден по църковния календар) и на 21 януари.

На 8 януари българинът отдава почит на своите баби акушерки, които някога са били единствената родилна помощ, помагали са не само в мига на самото раждане, но и преди и след него. За тези сърцати жени народът ни е отделил хубав празник в календара си и постоянна признателност в душата си. Бабите са откликвали на голямата майчина грижа на българската. Те са знаели как да се изроди здраво дете, как може предварително да се опридели полът му, как да се предпази от лоша орис. 8-ми януари се празнува и в чест на болестта по децата, която наличали „бабици”.

Обредно поливане и миене на ръце. Рано сутринта на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, слагат в нея босилек или здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръце. Поливането се извършва в градината или на стълбите. При миенето бабата хвърля водата нагоре (колкото са капките толкова да е здравето), подскача нагоре за да са пъргави децата. Жената дарява бабата с риза, чорапи, платно и кърпа с вързана в нея монета.  Бабата връзва на детето бял и червен конец и паричка, дарява детето с чорапки и риза.
Бабата акушерка слага празнична трапеза за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя дар: погача, печена кокошка, баница, шише вино. В началото на трапезата сядат само жени. Чак по-късно идват мъжете и започва веселието.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Ивановден

Св.Йоан Кръстител (Ивановден)

7 януари

Най-големия от трите празника, посветени на Св.Йоан Кръстител, църквата празнува веднага след Богоявление, на 7 януари, като голям събор, на който са призовани всички православни християни. От всички пророци, предсказали идването на Спасителя, Йоан единствен има възможността да го посочи в ръка. Нещо повече, негова е и честта да му даде своето кръщение с вода, за да кръщава той с дух и слово. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт в крепостта Махерон едва на 34 години са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като ангел, отколкото за човек, а култът към него отрежда няколко големи празника – Ивановден, Еньовден, Секновение.

Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнство на предтеча, живял на границата между Стария и Новия завет. В лявата си ръка държи разгърнат ръкопис, на който се чете: „Покайте се, защото се приближава царството небесно.”

В народната представа Св.Йоан е покровител на кумството и побратимството, затова на този ден се оказва почит на кума, като се посещава дома му. Младоженците носят на своя кум вино, кравай, месо.

На Ивановден коледарите в Североизточна България отвеждат своя „цар” на чешмата и го окъпват, а той ги събира около празнична трапеза.

Имен ден празнуват всички с имената: Иван, Йоан, Йоана, Иванка, Ивана, Иво, Ива, Ивайло, Ивайла, Ванко, Ваньо, Ваня, Жан, Жана, Ивелин, Ивелина, Калоян, Йото и др. 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Тайнството Кръщение

Тайнството Кръщение

Светото кръщение е едно от седемте тайнства на вярата, при което човек се очиства от греховете. Смята се, че дори новородените носят бремето на първородния Адамов грях и затова колкото по-рано се кръсти детето, толкова по-добре. Кръщението може да стане по всяко време и на деня и през годината, както и във всеки избран храм. Кръщаващият се отказва от Сатаната, обещава да вярва в Христа и да му служи и почита Символ на вярата. После се освещава водата и кръщаваният се потапя три пъти в нея с думите: „Кръщава се Божият раб ...(произнася се името на кръщавания) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго духа, амин.” Това е най-важният момент от кръщението. Върху новокръстения слиза Светият дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дават бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа.

По-възрастните хора, които ще се кръщават, трябва да се настроят преди това с покаяние и вяра. Децата са готови да влязат в храма без специални приготовления. За тях трябва да има само чисти дрешки, за предпочитане – бели, символ на духовната чистота, в която ще се облекат. За всички е задължително да са с ново или чисто бельо. На пръв поглед церемонията включва трикратно отричане от греха и злото и трикратно потапяне във вода в името на трите лица на Светата тройца. Тайнствеността се крие в духовно възраждане и очистване на новопоръстения.

Важна роля в ритуала има кръстникът. Той се смята за духовен учител на кръщелника си и има задължението от тук нататък да следи и да помага неговото израстване, възпитание и морал. Между двамата се установява духовно родство от първа степен, което не им позволява да встъпят в брак помежду си. След кръщението детето се отнася със запалена свещ в дома му. Там родителите дават дар на кръстика и слагат богата трапеза.

Какво трябва да се знае преди пристъпването към кръщаване:

-кръстници могат да станат само тези, които вече са кръстени в източноправославната вяра;

-родители не могат да бъдат кръстници на децата си;

-на свещенослужителя трябва да бъде предоставен акт за раждане на кръщавания;

-ако желанието е обредът да бъде извършен от духовник с по-висок сан – архимандрет, епископ, митрополит – това трябва предварително да се уговори;

-ако детето е под 40 дни, майката не пристъпва в храма;

-кръстниците носят в храма голяма бяла хавлия, бяла кърпа за лице и сапун за извършване на църковния ритуал;

-след ритуала кръстения се облича в нови бели дрехи, дарени от кръстника;

-носи се погача в храма и се раздава; раздават се също сладкиши и бонбони, за да е сладък животът на кръстения;

-кръстикът подарява на детето малко златно или сребърно кръстче, за да го носи цял живот.

След кръщението се извършва тайнството миропомазване, при което се очакват дарове от Светия дух: просветляване на разума, благочестие, страх от Бога. Светото миро е приготвено от елей (дървено масло), вино и много благоуханни вещества, с което се символизират различни дарове. Приготвянето на светото миро почва през великденския пост и се освещава на Велики четвъртък.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Празници и обичаи - Богоявление (Йордановден)

Йордановден (Богоявление)

6 януари

Йордановден се празнува на 6 януари. Денят е известен още като Водици, Кръстовден, Богоявление, Водокръщи. На този ден св.Йоан Кръстител кръстил Божия син в река Йордан. Тогава Иисус бил на 30 години, но все още имал малко последователи. Едва след великото тайнство на кръщаването с вода и дух той бил готов да служи на хората и да изпълни своята спасителна мисия.

Йоан Кръститл е син на свещеника Захари и на Елисавета. Наречен е още Предтеча, защото за него пророк Исая казва: „Гласът на викащия в пустинята говори: Пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог.” (Книгата на пророк Исая, 40:3) Йоан Кръстител зовял страстно: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Той е Идещият след мене, Който ме изпревари и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше.” На другия ден Йоан вижда Иисуса, че отива към него и казва: „Ето Агнеца Божии, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: След мене иде мъж, който му изпревари, защото същестуваше по-напред от мене. Аз го не познавах, но за да стане той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода. И свиделестваше Йоан, казвайки: Видях духа да слиза от небето като гълъб и остана върху него. Аз Го познавах, но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: На Когото видиш да слиза Духът и да остане върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствах, че Този е Синът Божий. На другия ден пак стоеше Йоан с двама от учениците му. И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: Ето Агнеца Божий. Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.” (Евангелие от Йоана, 1:26-37)

Свето Богоявление.
Стенопис от XVI в. от Хилендарския манастир в Света Гора Атон.

На Йордановден Христос се потопил три пъти във водите на река Йордан. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека в него. Умира грешният човек, наследник на Адам, преражда се, възкръсва духовно пречистения човек. След кръщението почва страданието, почват истинското понасяне на греха и изкуплението на земните хора. С явяването на Бога на Богоявление хората видели с очите си вълшебното християнско триединство на Отец (гласа), Дух (гълъб кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват. С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар.Мръсни дни. Злите сили са победени и прогонени.

Основен обичаи на този ден е кръщаването на водата. В нейното освещение взимат участие всички, за да бъдат здрави през годината. След празничната църковна служба свещеникът хвърля кръста във вода (река, на чешма), а млади мъже го изваждат. Вярва се, че този, който успее ще бъде много здрав през годината. Кръстът може да се откупи с наддаване.

С китка босилек, топван в светената вода, свещеникът напръсква хората, жилищата им и домашните животни за здраве. От светената вода всички пийват по малко и си отнасят от нея за вкъщи. Тази вода се пази през цялата година и се използва при болест с вяра в целебната й сила. С нея се измива домашната икона и палешникът, с който е кадено през трите „кадени вечери”.

Ако китката или кръстът замръзнат на този ден, се вярва, че за всички годината ще е здрава и плодовита.

За здраве на този ден именниците се къпят и след това посрещат гости, а болни хора се измиват там, където е хвърлен кръста, за да оздравеят.

На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията е възобновена през 1993 година.

Имен ден празнуват всички с имената: Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Богомил, Борил, Богдан, Богдана, Бончо, Бистра,, Найден, Божан, Божана, Божидар, Боян, Бояна и др.

"Мъжко хоро" в Калофер

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo