Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица)
15 август
Успение Богородично е най-големият от посветените празници на Богородица. На него църквата си припомня всички важни моменти от живота на светицата, но преди всичко годините след смъртта и възкресението на Иисус, дните на плач и надежда за майката, че скоро ще дойде време, в което ще се срещне отново със своя любим и единствен син. Когато той висял на кръста, тя била там, пред него, гледала мъките му. До рамото й стоял Св.Йоан Богослов. „При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка му Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка си и стоещия там ученик, когото обичаше, каза на майка си: Жено, ето син ти! После каза на ученика: Ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си” (Евангелие от Йоанау 19:25-27). Десет години останали в Йерусалим заедно с другите христови апостоли. Напуснали града, когато гоненията на Ирод направили невъзможно оставането им. Разпределили с жребий посоките на света и всеки тръгнал по своята да проповядва и да носи Божието слово, да събира около него хората, да ги дарява и вяра и морал.
Св.Йоан и Богородица отишли в Ефес. В Антиохия се видели със Св.Игнатий Богоносец, в Кипър и Света гора – с възкръсналия Лазар. Минали години. Когато станало възможно се върнали в Йерусалим и майката обиколила отново с плач и горест скъпите и страшни места: Голгота, Витлеем, Гетсимания, Елеонската гора. Всеки ден ходела на гроба на своя син и се молела да слезе и да я вземе при себе си. И един ден Иисус й пратил вест. Донесъл я пак, както и на Благовещение, архангел Гавраил. Някога носел благата вест, че ще роди Спасителя, а сега – палмова клонка и обещание, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Смъртта за Богородица означавала живот на небесата, при детето й. Тя се зарадвала и се застягала да поеме към него. Прибрала се, дала на Св.Йоан палмовата клонка, с която трябвало да извърви пътя към другия свят, извикала всички апостоли, разпилени по света от Ирод. Като по чудо всички пристигнали бързо, само Тома не успял да си дойде от далечните земи, в които проповядвал. На претнадесетия ден от месец август, в третия час, Богородица лежала в саркофаг насред стаята, около нея били апостолите, светлината от запалените свещи светела като сияние. Очаквала своя син да дойде и да я поведе към небето. И той наистина слязъл със свита от светци и ангели и поел без болка в ръцете си душата на майката. „Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благосровена си ти между жените.” (Евангелие от Лука, 1:28). Същата песен пеели те и на Благовещение. Апостолите видели как се песен задно с Иисус отнасят душата на Богородица към небето. Разнесла се приятна миризма, всеки, който бил наблизо оздравял, даже и тежко болните.
Погребали Богородица в Гетсиманската градина, при Йосиф и родителите й Йоаким и Анна. Такова било желанието й. При погребението апостол Йоан носел палмовата клонка, а апостолите-тялото й. Над тях се чувала песента на ангелите. Отстрани напирали враговете й – същите, които разпнали сина й. Искали да я изгорят, да не остане знак на земята, да спрат всяка възможност за чудо. Но чудото отново се случило. Светъл облак обгърнал процесията, никой не можел да пробие през него. Внезапно облакът се разкъсал и един еврейски свещеник се втурнал към ковчега. В мига, в който допрял ръцете си до него, готов да го преобърне на всяка цена, невидим ангел размахал меч и му отрязал ръцете през китките. Залепнали дланите на ковчега, покаял се свещеникът и заплакал. Но чудесата продължавали. Обърнал се към него апостол Петър и рекъл: „Допри ръце до дланите си.” В мига, в който го сторил, ръцете зарастнали, като че ли никога не са били пресичани. Видял това събралият се наоколо народ и тутакси разбрал: няма по-истинска и силна вяра от Христовата. В този ден мнозина се покръстили и приели християнството. А тялото на Богородица поставили в семейната гробница, Отвора покрили с огромен камък. Отместили камъка едва на третия ден, когато пристигнал от дългото си и далечно странство апостол Тома. Мъчно му било, че не успял да пристигне на време да види майката на Учителя си. Апостолите изпълнили молбата му, отместили камъка, но в гробницата нямало нищо – няколко погребални платна и благодатно ухание. И тогава се явила Богородица и им казала какво се е случило: на третия ден пристигнал синът й, възкресил я и я отвел при себе си. Тогава била на 64 години.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се яде диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари.
Празникът започва с литургия, а след това вярващите тръгват на литийно шествие, водено от монаси, които носят чудотворната икона на Божията майка до местността Клувията. Там се намира извор с лековита вода - аязмо, за което се твърди, че изцерява всякакви болести.
Имен ден празнуват Мария, Мара, Марийка, Мими, Мима, Мариян, Марияна, Марио, Мариета,
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Няма коментари:
Публикуване на коментар