пещера "Бачо Киро"
Намира се на 30 км.от Велико Търново, на 15 км.от Габрово и на 4 км.от гр.Дряново.
Западно от Дряновския манастир, край водната пещера Андъка, известна още под името Голямата пещера, се намира Малката пещера. Тя е преименувана “Бачо Киро” в памет и чест на българския герой от Априлското въстания, просветител, поет и пътешественик, помощник на героя поп Харитон. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили. Тази пещера е една от най-интересните и посещаваните.
Пещерата има туристически маршрут, удобен за посетителите и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят красиви зали и пещерни образувания.
Влиза се през нисък вход и голямо предверие със свод, висок около 20м. Следват големи и малки зали, галерии, малки лабиринти с еворзионни котли и синтрови прегради. В тези лабиринти се е криел Бачо Киро. Стои на 350 метра надморска височина, като цялата й дължина достига 3500 метра. Има красиви пещерни образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, завеси, колони, като най-красивата зала е "Хайдушко сборище". Първата зала или Преддверието, е най-много проучена в археологическо отношение.
За първи път с научна цел тук прониква професор Юричин през 1890 година. През 1937 г. в пещерата работи английска експедиция с ръководите американката Дороти Гарът. Открити са най-старите останки от пещерна мечка на Балканския полуостров. Те откриват скелет на пещерна мечка с размери над 3 м., челюста на която се намира в Британския музей.
A през времето от 1971 до 1976 г. обстойни разкопки при входа на пещерата прави българо-полска експедиция. Те за първи път откриват в долните пластове на пещерния пълнеж находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70 хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости. От историческа гледна точка, намерените предмети доказват живот на хора по тези места още от древни времена.
По-нататък галерията извежда в Дъждовната зала, наречена така заради разнообразието от сталактити, спускащи се от снежнобелия таван на залата. Сред най-различните причудливи и фантастични фигури, в централната галерия чака бялата фигура на монах – това е залата на поп Харитон. Следващата зала е Срутището, покрита с десетки скални отломки. През Залата на самотния сталактон, Залата на езерата и Конгресната зала попадаме в най-красивата - Приемната зала. В предния и край е разперил крила стражът – Каменният орел. Сложен лабиринт от галерии, развити на 4 основни нива и свързващ около 12 зали, от които най-голямата и най-високо разположената спрямо входа е Срутището (25х18м), а тази с максимална височина е Дъждовната зала. Минималните размери по профила на основните галерии са 0.3х0,6м, а макс. - 12x30м. Главна посока на развитие СИ-ЮЗ. Голямо разнообразие на подземни форми. Подът на галериите от долните нива на пещерата е покрит с дебели глинести отложения, а на по-високо разположените етажи предимно с речни чакъли, отнесени към най-ранните етапи на пещерообразуване - преди около 1.8 млн.год. След археологически разкопки, в пещерните седименти са открити артефакти, представящи следните култури: Открити останки от най-ранния Homo sapiens на Балканския п-ов (над 43 хил.г.) Фосилна фауна:в наслагите са открити костни останки от 21 вида горно- плейстоценски дребни бозайници и от 11 вида едра бозайна фауна.
По-нататък галерията извежда в Дъждовната зала, наречена така заради разнообразието от сталактити, спускащи се от снежнобелия таван на залата. Сред най-различните причудливи и фантастични фигури, в централната галерия чака бялата фигура на монах – това е залата на поп Харитон. Следващата зала е Срутището, покрита с десетки скални отломки. През Залата на самотния сталактон, Залата на езерата и Конгресната зала попадаме в най-красивата - Приемната зала. В предния и край е разперил крила стражът – Каменният орел. Сложен лабиринт от галерии, развити на 4 основни нива и свързващ около 12 зали, от които най-голямата и най-високо разположената спрямо входа е Срутището (25х18м), а тази с максимална височина е Дъждовната зала. Минималните размери по профила на основните галерии са 0.3х0,6м, а макс. - 12x30м. Главна посока на развитие СИ-ЮЗ. Голямо разнообразие на подземни форми. Подът на галериите от долните нива на пещерата е покрит с дебели глинести отложения, а на по-високо разположените етажи предимно с речни чакъли, отнесени към най-ранните етапи на пещерообразуване - преди около 1.8 млн.год. След археологически разкопки, в пещерните седименти са открити артефакти, представящи следните култури: Открити останки от най-ранния Homo sapiens на Балканския п-ов (над 43 хил.г.) Фосилна фауна:в наслагите са открити костни останки от 21 вида горно- плейстоценски дребни бозайници и от 11 вида едра бозайна фауна.
Пещерата е с постоянна температура от 13 градуса,влажността й е 95%, образувана е от водите на река.
Пещера “Бачо Киро” е един от 100 национални туристически обекта (№ 22) към движението ОПОЗНАЙ БЪЛГАРИЯ. Стопанисва се от туристическо дружество „Бачо Киро”. Има печат.
Работно време: лято 9.00-18.00
зима 10.00-16.00 / без почивен ден
Входни такси: деца и пенсионери – 1лв; възрастни – 2лв./къс маршрут-25мин
деца и пенсионери – 2лв; възрастни – 4лв./дълъг маршрут-60мин
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Няма коментари:
Публикуване на коментар