...за българския пътешественик: Охридско езеро

Охридското езеро

През 1980 г. Охридското езеро, заедно с неговото крайбрежие и град Охрид са обявени от ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Разположено е в планинска област в Република Македония и Албания. Заема площ от 353,9 км². Част от езерото - 105 км² е включена в територията на Албания, а останалите 248 км² се намират в Република Македония. Надморската височина на Охридското езеро е 693,17 м. Водосборният му басейн до 1962 г. обхваща 1042 км², а, след като притокът на Черни Дрин – река Сатеска – изкуствено е насочен към езерото, площта на водосборния му басейн се увеличава на 1487 км². Максималната дължина на езерото е 30 километра, а ширината му - 14,5 км.

Крайбрежната му линия е дълга 88 км. Най-голямата му дълбочина е измерена срещу село Пещани – 287,4 м, а средната му дълбочина е 163,71 м. То е най-голямото и най-дълбокото в Егейската езерна зона. Нарежда се на седмо място в Европа. От Преспанското езеро Охридското е отделено от планината Галичица. При град Струга от Охридското езеро изтича река Черни Дрин, чрез която водите му се вливат в Адриатическо море. Охридското езеро представлява тектонична пукнатина от плиоценския период. Приема се, че Охридското езеро е на възраст между 2 и 3 милиона години – време, през което е съществувала твърде малка част от днешните езера в света, с изключение на такива като Байкал, Танганайка, Каспийско море и др.

Охридското езеро се подхранва предимно с изворна вода от подземни и надземни източници. Най-голямата част от надземните извори се намират на южния бряг на езерото, при манастира "Свети Наум". Тези извори, често приемани и за извори на река Черни Дрин, осигуряват около 8,5 куб м/сек или 25% от общите постъпления на вода в езерото. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Като се изключат реките Сатеска, Коселска и Чорава, по-голямата част от реките, вливащи се в езерото, пресъхват през част от годината. Единственият начин за изтичане на водите на езерото на повърхността е река Черни Дрин. Макар че Охридското езеро няма пряка връзка на повърхността с Преспанското, по-голямата надморска височина на последното (853 м.) и варовиковият състав на разделящата ги планина Галичица още през ХІХ век дават основание на предположението, че водите на Преспанското езеро се оттичат по подземен път в Охридското.

Паметникът на Св. Климент Охридски

Днес е установено, че близо 46 % от водите на Охридското езеро идват от Преспанското. Температурата на водата на езерото рядко пада под нулата, поради което то не замръзва. Само в изключително студени зими замръзва в някои участъци край брега - край Струга, по-рядко при Охрид. Водата на езерото започва да загрява в края на месец март, а най-високата ѝ температура е през август. До септември в езерната вода се акумулира значително количество топлина, която по-късно се отделя и спомага за относително меката есен по крайбрежието.

Изглед към Самуиловата крепост

Охридското езеро е един от големите биологични резервати в Европа и притежава уникална фауна. То е населено с голям брой ендемични или редки видове. Голямата старост, географската изолация и непроменливите условия на живот са причина езерото да бъде наричано и "музей на живи фосили". От терциерните форми, населявали езерото през този период, са се развили нови подвидове и видове, характерни само за Охридското езеро - предимно раци, охлюви и червеи. Езерото се характеризира с ниска продукция на фитопланктон.

Най-известни и проучвани са двете ендемични пъстърви – охридската (Salmo letnica) и белвицата (Salmothymus ohridanus). В миналото към охридска пъстърва е ориентирана най-голяма част от риболовството в езерото, поради което още през 1935 г., с основаването на Хидробиологичния институт в Охрид (Хидробиолошки завод), започва нейното изкуствено размножаване. Днес уловът ѝ е ограничен. След пъстървовите, най-голям дял в улова на риба в езерото има плашицата (Alburnus albidus alborella Fillipi), която е от рода на уклейките (Alburnus). Европейската змиорка (Anquilla anquilla) или ягулата, както я наричат охридчани, също е традиционен улов за рибарите в езерото. Тя не е ендемичен вид за Охридското езеро. След размножаването си в Саргасово море тя се придвижва до Адриатическо и по река Черни Дрин достига езерото. През 60-те години на ХХ век обаче, с изграждането на хидроцентрала на Черни Дрин, естественият път на змиорката е прекъснат.