Пещера „Леденика”

Пещера „Леденика”

Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на природен парк „Врачански Балкан”. Пещерата се намира на 830 м надморска височина в Северозападния - Стрешерски дял на Врачанската планина.

Леденика отваря врати за посетители през 1961 г., а през 2005 г. инфраструктурата й е изцяло обновена. В нея живеят 53 животински вида, сред които и насекомото Светломразец, което се е адаптирало толкова добре към тъмнината, че ако излезе на светлина, умира. От растителният свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити.

Името си Леденика носи от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата в началото близо до входа. В пещерата има малко, немного дълбоко синтрово езеро, което според едно поверие изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

Туристическата обиколка на пещерата трае час, а маршрутът обхваща 350 м от пещерните галерии. Разходката започва със залата „Преддверие” - това е и най-ниската част на пещерата, в която се образуват ледените скулптури, откъдето идва името й. От „Предверието” посетителите преминават през ниския проход “Плъзнята” и стигат до малка кръгла зала. След нея следва още едно стеснение, за да се достигне до „Голямата концертна зала”. В нея всяка година по време на „Ботевите дни” се провежда концерт. „Ботевите дни” се провеждат всяка година от 24 май до 2 юни във Враца и са посветени на революционера-поет Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.) и неговата чета, които дават живота си в борбата за освобождение от османско владичество. В тази зала посетителите могат да видят интересни образувания като „Дядо Коледа”, „Главата на Великана”, „Къщичката на Баба Яга” и др.

След Концертната зала през т.нар. железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропасти, през коридора „Завеските”, който води до вдъхновяващата „Бяла зала” на пещерата Леденика. Сред пещерните образувания, които могат да се видят тук са т.нар. Къпещата се девойка, Свекървиният език, Жената на великана, Слонът.

Влажността на въздуха е 92%. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността.

Пещерата е била известна още по времето на османското робство. Овчарите са я използвали за да съхраняват вътре овчето мляко.

С Постановление на Министерския съвет No.2057 от 28.11.1960 г. пещерата „Леденика” е обявена за природна забележителност и е вписана в Списъка на защитените територии и защитени зони в България. Считано от 6 март 2010 пещера Леденика се стопанисва от Община Враца.

Включена е в списъка със 100-те национални туристически обекта на БТС.

Работно време:   лято 8,30-18,00ч.

                          зима 8,30-16,00ч. Влизането става на всеки час.

Вход: гражданин - 4лв.

         учащи и пенсионери – 2лв.

За групи над 10 човека има 20% отстъпка, но трябва да представите списък с посетителите, заверен с подпис и печат на туроператор.

Пътят до пещерата е сравнително добър. На места е тесен и с много завои, но на места се открива невероятна гледка към врачанските красоти. Когато стигнете до пещерата ще видите голям паркинг. Той е безплатен. Много ни хареса природата. Има обширни поляни, на които са построени катерушки и люлки за децата, има голяма хижа и заведения за хранене. На самите поляни има и маси, които са много удобни за пикник. Предлага се почасова езда.

Когато ние отидохме се оказа, че има авария в пещерата и няма ток. Наложи се да почакаме около половин час да отстранят аварията и още един час да излезе глупата, която се беше оформила преди нас. Екскурзоводите са изключително отзивчиви и любезни. Те са много прецизни по отношение на правилата, които трябва да се спазват в пещерата. Вътре не е разрешено снимането със светкавица, затова и голяма част от снимките ми са размазани. Бяхме предупредени, че ако дори и една снимка бъде направена със светкавица, цялата група ще трябва да напусне пещерата преждевременно.

Цялата обиколко трае около час. Предупреждавам Ви, че в пещерата е много хладно. Ако ходите в топлите месеци си вземете топли якета (това е сериозно), не напразно пещерата се казва „Леденика”.

Вътре е хлъзгаво и на места изключително трудно за преминаване. Някъде даже се практикува „патешко ходене”. Прожекторите заслепяват на места и е трудно да си гледате даже в краката.  Преминава се по стълби, мостове, дупки, пътеки. Изживяването обаче е неповторимо. Пещерата е невероятно красива. Определено си заслужава да бъде посетена. С подходящи обувки и облекло, няма да имате проблеми.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Пещера „Снежанка”

Пещера „Снежанка”

Открита е на 3 януари 1961г.

Дължина - 145м.

Постоянна годишна температура е 6-9 градуса.

Най-големият сталактит е дълъг 1,27м.

Общата й площ е 3150кв.м.

Височината на свода в Голямата зала е 10,30м.

Надморска височина – 860м.

Пещерата Снежанка („Перлата на Родопите”) е разположена в Баташката планина, на 5 км.от гр. Пещера и на 19 км.от гр. Батак.

Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца, образувани от инфилтрационно-капещи води. Състои се от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала,изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата.

Железни стълби отвеждат до първата зала, наречена Залата на виметата. Характерно за тази зала са сталактитите, наподобяващи вимета. Оттам се преминава в голямата зала, която има размери 60х40 и височина 12м. Характерни са сталагмитите приличащи на каменен лес (боздугани, свещници). От тавана висят хиляди снежно бели сталактити. Голямата зала е забележителна и с културните останки от времето на траките. Предполага се, че са от около 600 г.пр.н.е. В средата има останки от кръгло огнище, около което са намерени много кости от диви животни, бронзова игла и множество керамика. Тази зала е свързана с музикалната зала с характерните звънтящи образувания. Югозападно от голямата зала е обособена залата на срутището. Името й е свързано със срутените от тавана каменни блокове. Тайнствения коридор е дълъг само 25м, но пищната му калцитна украса е уникална. Тя наподобява вкаменен дъжд. Най-южната зала носи името вълшебна. Тя е приказка от сребърен кристален под и красиви синтрови езера. На излизане тесен проход отвежда до залата на брадите. Най-интересен е тавана на тази зала. От него висят разположени в редове тъмнокафяви “бради” – това са част от корените на вековни букови дървета, промъкнали се във пукнатините на дебелия до 2м. мраморен пласт над тази зала.

Природна забележителност „Снежанка” е обявена за защитета територия на 08.08.1961г. Изпълнява и функциите на буферна зона на резерват „Купена”.

През 1968г Геогр.институт при БАН и "Купена" Пещера извършват детайлни топографски и геоморфоложки подземни и надземни проучвания. В началото на 80-те години са проведени и електропроучвателни геофизични изследвания. Благоустроена за туристически посещения през 1968г от ГНС-Пещера.

 

Как да стигнем до пещерата?

На пътя от гр.Пещера за Батак има отбивка с табела, оказваща посоката за пещерата. Първоначално може пътя да ви се стори лош, но така е само в началото. Не правете грешката да си оставите там автомобила и да продължите пеша, освен, ако не сте любители на големите разходки. До самата пещера има още много път. Пътя е сравнително добър, проходим е, малко е тесен, но на места може да се разминете с насрещно движение. Стигате до един паркинг, няма как да си объркате, защото пътя свършва там. Поемате по истинската еко-пътека. Тя е дълга 830м. Трудността е умерена и средна. Може да се качите без специална екипировка или подготовка. Разбира се и високите токчета, не са подходящи. Достъпна е за семейства с малки деца. Когато вървите нагоре ще видите закачливи табели, които ви съветват как да постъпвате: „Дишай дъблоко!”; „Малко остана!”; „Вече се вижда!”.  По пътеката има и беседка, на която можете да си почитене по пътя  нагоре. Точно преди пещерата има малък офис. От там можете да си вземете печат, за си купите картичка, да си почитене и да се стоплите, ако посещавате пещерата в студено време. Има дори Wi-fi  зона.

Работно време:  лятно часово време 9.30 – 17.15ч.

                        зимно часово време 10.15 – 16.00ч.

Часове за посещения: 10.15; 11.15; 12.15; 13.15; 14.15; 15.15; посещението трае 40мин.

Телефон за информация: 0896 715 972

Пещерата е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта под номер 37.

 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

пещера "Бачо Киро"

пещера "Бачо Киро"

Намира се на 30 км.от Велико Търново, на 15 км.от Габрово и на 4 км.от гр.Дряново.

Западно от Дряновския манастир, край водната пещера Андъка, известна още под името Голямата пещера, се намира Малката пещера. Тя е преименувана “Бачо Киро” в памет и чест на българския герой от Априлското въстания, просветител, поет и пътешественик, помощник на героя поп Харитон. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили. Тази пещера е една от най-интересните и посещаваните. 

Пещерата има туристически маршрут, удобен за посетителите и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят красиви зали и пещерни образувания.

Влиза се през нисък вход и голямо предверие със свод, висок около 20м. Следват големи и малки зали, галерии, малки лабиринти с еворзионни котли и синтрови прегради. В тези лабиринти се е криел Бачо Киро. Стои на 350 метра надморска височина, като цялата й дължина достига 3500 метра. Има красиви пещерни образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, завеси, колони, като най-красивата зала е "Хайдушко сборище". Първата зала или Преддверието, е най-много проучена в археологическо отношение. 

За първи път с научна цел тук прониква професор Юричин през 1890 година. През 1937 г. в пещерата работи английска експедиция с ръководите американката Дороти Гарът.  Открити  са най-старите останки от пещерна мечка на Балканския полуостров. Те откриват скелет на пещерна мечка с размери над 3 м., челюста на която се намира в Британския музей.

 A през времето от 1971 до 1976 г. обстойни разкопки при входа на пещерата прави българо-полска експедиция. Те за първи път откриват в долните пластове на пещерния пълнеж находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70 хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости. От историческа гледна точка, намерените предмети доказват живот на хора по тези места още от древни времена. 

По-нататък галерията извежда в Дъждовната зала, наречена така заради разнообразието от сталактити, спускащи се от снежнобелия таван на залата. Сред най-различните причудливи и фантастични фигури, в централната галерия чака бялата фигура на монах – това е залата на поп Харитон. Следващата зала е Срутището, покрита с десетки скални отломки. През Залата на самотния сталактон, Залата на езерата и Конгресната зала попадаме в най-красивата - Приемната зала. В предния и край е разперил крила стражът – Каменният орел. Сложен лабиринт от галерии, развити на 4 основни нива и свързващ около 12 зали, от които най-голямата и най-високо разположената спрямо входа е Срутището (25х18м), а тази с максимална височина е Дъждовната зала. Минималните размери по профила на основните галерии са 0.3х0,6м, а макс. - 12x30м. Главна посока на развитие СИ-ЮЗ. Голямо разнообразие на подземни форми. Подът на галериите от долните нива на пещерата е покрит с дебели глинести отложения, а на по-високо разположените етажи предимно с речни чакъли, отнесени към най-ранните етапи на пещерообразуване - преди около 1.8 млн.год. След археологически разкопки, в пещерните седименти са открити артефакти, представящи следните култури: Открити останки от най-ранния Homo sapiens на Балканския п-ов (над 43 хил.г.) Фосилна фауна:в наслагите са открити костни останки от 21 вида горно- плейстоценски дребни бозайници и от 11 вида едра бозайна фауна.

Пещерата е с постоянна температура от 13 градуса,влажността й е 95%, образувана е от водите на река.

Пещера “Бачо Киро” е един от 100 национални туристически обекта (№ 22) към движението ОПОЗНАЙ БЪЛГАРИЯ. Стопанисва се от туристическо дружество „Бачо Киро”. Има печат.

Работно време: лято 9.00-18.00

                      зима 10.00-16.00 / без почивен ден

Входни такси: деца и пенсионери – 1лв; възрастни – 2лв./къс маршрут-25мин

                    деца и пенсионери – 2лв; възрастни – 4лв./дълъг маршрут-60мин

 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Деветашка пещера

Деветашка пещера

Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.  До нея се стига като се отклоните на отбивката за село Деветаки. След моста веднага в ляво е едната пътека, която води до пещерата. Няма обособен паркинг. Оставяте си автомобила, където намерите. Тази пътека е равна, с изключение на някои места, където има някои препятствия. Тя върви успоредно на река Осъм. Можете да срещнете и рибари, които да ви упътят. Пътеката е особенно опасна там където минава точно над реката и трябва да бъдете внимателни да не се изтърколите във водата. Не ви е нужна някаква специална екипировка, а само удобни обувки.

Другата пътека е малко по нагоре от моста, след завоя. Там отново можете да си оставите автомобила и да слезете в посоката, която ви показва дървената стрелка. Тази пътека е доста по-стръмна, но на места има дървени стълби и парапети. Не е подходяща, когато е мокро, защото е изключително хлъзгаво.

Няма охрана, няма и такса-вход.

Предпазен парапет с дължина 480 м е монтиран в Деветашката пещера, съобщават от пресцентъра на Община Ловеч, цитирани от Дарик. Изграждането на парапета е осъществено по проект по ПУДООС „Подобряване и регламентиране на достъпа в природната забележителност „Деветашка пещера".

Освен парапета са издигнати и прегради от моста на пещерата до входа й в двете галерии. Целта е социализиране на пещерата, както и предотвратяване преминаването в реката, извираща от мократа галерия, и ограничаване на достъпа до културните пластове. Постоянните прегради във водната и в сухата галерия целят спиране навлизането на хора, за да не се смущава покоят на прилепите, и способстват за осигуряване на безопасността на туристите. За предпазване от падане в дерето е преградата от моста до входа на пещерата.

Размерите на пещерата са огромни. Входът е широк 35 и висок 30 метра. Отвежда към просторна зала с площ 2400 кв. м – най-голямото пещерно фоайе в Европа.  Височината на залата на места достига 100 метра. Дълга е приблизително 400м. и широка 130м.  Пещерата е открита през 1921 г. В нея са направени открития на някои от най–интересните останки от времето на неолита по българските земи. 

В миналото пещерата е била засекретен военен обект. През 1950-те години е била използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни. Според някои сведения, поради големината си тя е използвана за съхранение и на храни от държавния резерв и за разполагане на ракетни установки. В момента това е абсолютно невъзможно, мостът, водещ до пещерата е разрушен, разрушена е и ж.п. линията към нея. Махането на релсите е започнало още през 2001.

Пещерата е природна забележителност със статут на защитен обект от 1996г., с международно значение.

Когато влезете вътре се чувствате нищожно малки. Пред вас се открива грандиозна гледка. Първоначално няма да се почувствате като в пещера. Сякаш се изправяте пред големи скали. Постепенно навлизайки навътре дъхът се затаява. Всичко е толкова голямо и красиво. За съжаление си личи и човешката намеса. Някога там е кипяло голямо оживление. Сега е спокойно и тихо. Не очаквайте тълпи от туристи. Ако искате да разгледате едно от чудесата на природата на спокойствие, това е мястото.

Изключително интересни са седемте отвора на тавана, наречени „окна”, през които прониква слънчевата светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Сякаш сте в църква, чийто купол е прорязан от лъчите на Слънцето. Най-големият от отворите е известен под името „Килика”. Има 2 галерии, 11 езера и 14 извора. 

Част от красивите сталактити и сталагмити са били повредени. Парчета от тях се намират в музеи в Ловеч , след като били огледани още при намирането им от специалисти от столичния Музей "Земята и хората".

След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади. Рекичката пресича централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон  на пещерата е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името „Олтара”.

Пещерата предлага забележително добри условия за живот – има големи размери и естествено осветление, чиста речна вода. Вероятно заради тези предимства тя е била обитавана през седем различни епохи. Изследвана е през годините 1927, 1950 и 1952. Около входа на централната зала и началото на двата клона са разкрити 8 м. дебели културни наноси с находки от доста исторически епохи - палеолит, неолит, халколит, бронзова, ранножелязна и късножелязна епохи.  В пещерата е открито голямо праисторическо находище и първото пещерно поселище у нас Разкрити са различни културни останки, кости на животни,  оръдия на труда и други. През II-IV в. е служела за тракийско светилище.

Под „Деветашката пещера” по течението на реката е оформен уникален каньон. Напролет речните води предизвикват любителите на силни усещания. Там естествената природа предлага идеални условията за рафтинг. Ако се спускате с лодка по реката, ще срещнете водни костенурки, риби, птици рибари и чапли.

 Местността се обитава от специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони. Тук се срещат редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти, както и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Има диви прасета, сърни и елени лопатари. От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци. Все още са запазени бухалът, скалният бял орел (змияр), големият ястреб.

Днес Деветашката пещера е част от "НАТУРА 2000", попадайки в две защитени зони по директивите за птиците и местообитанията - "Деветашко плато".

Според Закона за защитените територии, за да се провеждат в защитена територия като Деветашката пещера състезания, лагери или други свързани с екстремни спортове надпревари, заснемане на видеоклипове и филми е необходимо съгласуване с Министерството на околната среда и водите. Експертите от министерството определят режим при какви условия може да се проведе лагер, надпревара или друга дейност в защитената територия, с цел да се гарантира нейното опазването и съхраняване на защитените видове в нея.

Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. РИОСВ - Плевен информира гражданите, че от 01 юни до 31 юли е забранено влизането в Деветашката пещера! Мярката се налага заради нормалното възпроизводство на многобройните прилепни колонии в пещерата. Забраната за влизане през двата летни месеца е посочена в заповедта за обявяване на Деветашка пещера като защитена територия.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ $  ♦ $ ♦  $ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo