Показват се публикациите с етикет Дряновски манастир. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дряновски манастир. Показване на всички публикации

Водопади на река Андъка

Водопади на река Андъка



Река Андъка извира от пещерата на запад от Дряновския манастир, носеща същото име.
Реката се влива в Дряновска река до стените на Дряновския манастир. По цялото течение на река Андъка има водопади къде малки къде по големи. Водопада наистина не е голям, но е много красив и през зимата и през лятото. Намира се почти под мостчето по което се отива за пещерата „Бачо Киро”. От мостчето може да се види пещерата Андъка. От там започва и Дряновската екопътека. Екопътеката се извива в каньона на р. Андъка. Състои се от дървени мостчета и стълби с различна височина, даващи възможност да се посетят части на каньона и посетителят да се докосне до девствената природа. Разкрива се невероятната панорама към Дряновския манастир и богатството на растителните видове.  


Туристическо дружество "Бачо Киро" предоставя на желаещите туристи водачи за трасето на екопътеката. На скалите над водопада много често тренират алпинисти и пещерняци.






« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

гр. Велико Търново

гр.Велико Търново


Велико Търново е град, който се намира в Северна България, в подножието на Стара планина. Стои на 241км. от София, на 228км. от Варна и на 7 км.от Горна Оряховица-където се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България.
Населението наброява 68 783 жители (2011г).

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 — 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно.

Общ изглед над река Янтра
През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.
През епохата на Възраждането Велико Търново започва нов икономически и културен възход. Развиват се различни занаяти и търговията процъфтява. Градът става духовен център на борбите за църковна независимост и национално освобождение.
През юни 1877 г. Велико Търново е освободен и тук е приета Търновската Конституция .
Върху хълма Света Гора, разположен южно от Царевец, се намира сградата на Великотърновския университет ”Св. Св. Кирил и Методий”. 

Много са архитектурните и културни паметници, изградени по времето на Българското Възраждане. С голяма културно- историческа стойност са Конака и Къщата с маймунката. Освен тях интересни за туристите са Самоводската чаршия, Хаджиниколиевият хан, както и много от църквите, най- стари от които са ”Св. Петър и Павел”, ”Св. Димитър Солунски”, ”Св. Георги”  и “Св. 40 мъченици”.



Крепостта "Царевец"
Можете да се насладите на прекрасното шоу - "Звук и светлина" - единственият по рода си спектакъл в България - включва светлинни ефекти, озвучени с български фолклор. Шоуто пресъздава историята на Българската държава.



Музей "Възраждане и Учредително събрание"


Музеят "Възраждане и Учредително събрание" – сградата, която е  била турски конак е едно от най-впечатляващите творения на майстор Кольо Фичето построена през 1872 г. Конакът е свързан и със събитие от изключително историческо значение. “В тази сграда построено през 1872 г. - е разпитван Васил Левски. От 10.05 – 6.06.1876 г. са съдени организаторите на Априлското въстание. На 7.07.1877 г. търновци посрещат руските освободителни войски. От 1878 – 1879 г. се помещава градската община. През 1879 г. учредителното събрание изработва и приема Търновската Конституция. От 17.04 до 26.07.1879 г. заседава Първото Велико Народно Събрание и избира Александър Батенберг за монарх на България.

Общ изглед към паметника "Асеневци"

Паметникът "Асеневци" (Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II) е построен през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България – самият той сочи нагоре. Паметникът е с голям размер и е разположен на изключително живописно място в града – край реката, в подножието на Света гора, до Стамболовия мост (построен по времето на Стефан Стамболов), до накацалите една върху друга къщи, придаващи специфично излъчване на града. Мястото наистина си заслужава да се посети, от една страна за да се почувства силата на тези български царе и от друга - да се насладите на великолепните панорами, които се разкриват оттам.

Катедрала "Рождество на Пр. Богородица"



Общ изглед
















Регионална народна библиотека "П.Р.Славейков"

Мемориал "Майка България"

Художествената галерия




« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »












Крепостта "Царевец" -гр.Велико Търново

Архитектурно-исторически резерват "Царевец" - гр.Велико Търново



Старинната част на Велико Търново - царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир "Света Троица", намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. 




На Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията- двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. Фортификационната система била подсилена с напречни крепостни стени при главния вход, Лобната скала и Балдуиновата кула, спускащи се до р.Янтра.


В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа. Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак. Състоял се е от три последователно разположени порти, отбранявани от кули. В скалата пред Първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. Втората порта е на 18 м след първата. Третата порта на Главния вход е съществувала до 1889 г. Третият вход, която свързвала основната крепост с квартала на франките / чуждестранните търговци/, разположен в подножието на югоизточния склон на Царевец. Този вход е бил охраняван от т.нар.Балдуинова кула. Името на тази кула е свързано с легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски , пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г.


В края на ХІІІ в. при тази кула бил изграден един от градските манастири. Комплексът имал връзка с единственото водоснабдително съоръжение извън стените на цитаделата.
Укрепеният средновековен град на Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания, които позволиха да се установи градоустройствения план, бяха открити основите на повече от 370 жилищни и стопански постройки, 22 църкви / 4 от които ранновизантийски / и 4 манастирски комплекса. Жилищата образували квартали, всеки от които със своя енорийска църква.

 








 
Централната улица покрай северозападния крепостен зид води до най-северния край на Царевец- Лобната скала, издаден към р. Янтра скален нос. Според преданието тук били изпълнявани смъртните присъди над държавните изменници. На това място има оформен неголям градски манастир. Манастирът е изграден през ХVІв.


Населението, което живеело на Царевец било разнородно по своя характер. Освен представители на господствуващата класа- царе, боляри и духовенство, там е живяло и многобройно обикновено население, което я е обслужвало. Това били занаятчии, търговци. Свидетелство за това са многобройните жилищни и стопански постройки на северозападния и източния склон, около царския дворец и Патриаршията. През Средновековието Търново е имало оживени търговски връзки с градовете републики Генуа, Венеция, Дубровник и др.

 









Дворецът на българските царе - добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на най-удобното място на хълма- равна тераса. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа-официален от север и друг, от юг, водещ към стопанския сектор.   В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са открити три гробници и фрагменти от саркофаг, в които са  били погребани някои от търновските царе. Мощите на светицата, покровителка и пазителка на Търновград са били тук до падането на столицата в ръцете на османските завоеватели. Дворцовата църква е била богато украсена с разноцветни мозайки и стенописи. Водоснабдяването се е осигурявало чрез резервоар, захранван от подземен извор. При падането на Търново в ръцете на османските завоеватели дворецът е бил разрушен. Днес са възстановени основите на сградите и северната фасада, където е бил главния вход.

 











Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма. Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ от около 3000 кв.м. Археологическите разкопки установяват, че Патриаршията е била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. Входът се намира на западната страна. От юг и север се издигали две бойни кули. Жилищните, административните и стопански сгради са наредени от север и юг в голям вътрешен двор.


В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм "Свето Възнесение Господне", където се съхранявали мощите на св.Михаил Воин от Потука. По своя план църквата е трикорабна, триабсидна, кръстокуполна, с притвор и екзонартекс.
От южната й страна се издига висока кула-камбанария- рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена от вътре и отвън с мозайки и стенописи.



Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І.
Патриаршеската църква е възстановена и завършена през 1981 в чест на 1300 г. от създаването на българската държава по план на арх.Боян Кузупов. Стенописите за завършени през 1985 г.
Днес църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на едно съвременно монументално изкуство се проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава.


Царевец е част от 100-те национални туристически обекта на БТС. Има печат.
Работно време: лято 8.00-19.00
                      зима 9.00-17.00 / без почивен ден

Вход: възрастни-6 лв
              учащи-2 лв 



 


















« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

пещера "Бачо Киро"

пещера "Бачо Киро"


Намира се на 30 км.от Велико Търново, на 15 км.от Габрово и на 4 км.от гр.Дряново.

Западно от Дряновския манастир, край водната пещера Андъка, известна още под името Голямата пещера, се намира Малката пещера. Тя е преименувана “Бачо Киро” в памет и чест на българския герой от Априлското въстания, просветител, поет и пътешественик, помощник на героя поп Харитон. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили. Тази пещера е една от най-интересните и посещаваните. 

Пещерата има туристически маршрут, удобен за посетителите и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят красиви зали и пещерни образувания.
Влиза се през нисък вход и голямо предверие със свод, висок около 20м. Следват големи и малки зали, галерии, малки лабиринти с еворзионни котли и синтрови прегради. В тези лабиринти се е криел Бачо Киро. Стои на 350 метра надморска височина, като цялата й дължина достига 3500 метра. Има красиви пещерни образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, завеси, колони, като най-красивата зала е "Хайдушко сборище". Първата зала или Преддверието, е най-много проучена в археологическо отношение. 

За първи път с научна цел тук прониква професор Юричин през 1890 година. През 1937 г. в пещерата работи английска експедиция с ръководите американката Дороти Гарът.  Открити  са най-старите останки от пещерна мечка на Балканския полуостров. Те откриват скелет на пещерна мечка с размери над 3 м., челюста на която се намира в Британския музей.
 A през времето от 1971 до 1976 г. обстойни разкопки при входа на пещерата прави българо-полска експедиция. Те за първи път откриват в долните пластове на пещерния пълнеж находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70 хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости. От историческа гледна точка, намерените предмети доказват живот на хора по тези места още от древни времена. 

По-нататък галерията извежда в Дъждовната зала, наречена така заради разнообразието от сталактити, спускащи се от снежнобелия таван на залата. Сред най-различните причудливи и фантастични фигури, в централната галерия чака бялата фигура на монах – това е залата на поп Харитон. Следващата зала е Срутището, покрита с десетки скални отломки. През Залата на самотния сталактон, Залата на езерата и Конгресната зала попадаме в най-красивата - Приемната зала. В предния и край е разперил крила стражът – Каменният орел. Сложен лабиринт от галерии, развити на 4 основни нива и свързващ около 12 зали, от които най-голямата и най-високо разположената спрямо входа е Срутището (25х18м), а тази с максимална височина е Дъждовната зала. Минималните размери по профила на основните галерии са 0.3х0,6м, а макс. - 12x30м. Главна посока на развитие СИ-ЮЗ. Голямо разнообразие на подземни форми. Подът на галериите от долните нива на пещерата е покрит с дебели глинести отложения, а на по-високо разположените етажи предимно с речни чакъли, отнесени към най-ранните етапи на пещерообразуване - преди около 1.8 млн.год. След археологически разкопки, в пещерните седименти са открити артефакти, представящи следните култури: Открити останки от най-ранния Homo sapiens на Балканския п-ов (над 43 хил.г.) Фосилна фауна:в наслагите са открити костни останки от 21 вида горно- плейстоценски дребни бозайници и от 11 вида едра бозайна фауна.

Пещерата е с постоянна температура от 13 градуса,влажността й е 95%, образувана е от водите на река.



Пещера “Бачо Киро” е един от 100 национални туристически обекта (№ 22) към движението ОПОЗНАЙ БЪЛГАРИЯ. Стопанисва се от туристическо дружество „Бачо Киро”. Има печат.
Работно време: лято 9.00-18.00
                      зима 10.00-16.00 / без почивен ден
Входни такси: деца и пенсионери – 1лв; възрастни – 2лв./къс маршрут-25мин
                    деца и пенсионери – 2лв; възрастни – 4лв./дълъг маршрут-60мин





« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »