Алдомировско блато

Алдомировско блато

Алдомировското блато е блато в България с карстов характер.

Намира се на около 5 километра от град Сливница и на около 1 километър от жп. гара Алдомировци, и в съседство с международния път Е-80. Площта му е 129,40 хектара.

Алдомировското блато е защитена местност от 1989 година. Опазва уникални местообитания и над 40 вида висши растения.

В миналия век Алдомировското блато е било любимо място за отдих на софиянци и рай за рибарите от района. Именно там е поставен през 1982 година националният рекорд за улов на бял амур с въдица, тежащ 22,700 кг. Но за прискърбие на всички запалени рибари от района през 1991г. блатото пресъхва и изчезва. Една от вероятните причини е честото източване на води от съседното Драгоманско блато за напояване. Впоследствие земеделието запада, и през 2005г. – някогашното блато отново започва да се пълни с вода, връща се богатата блатна растителност и заедно с нея – рибите, птиците и другите живи твари.

В Алдомировското блато гнездят или пребивават множество птици: бойница, голям гмурец, малък гмурец, черноврат гмурец, дъждосвирец, бял щъркел, патица, крещалец, малка чайка, крайбрежен бекас, малка бяла чапла, рядко се среща орел змияр  и други.

От рибите се срещат бял амур, щука, шаран и каракуда.

 

Сдружението „Балкани” организира редовно и с невероятен успех ученически екскурзии на младежи от София и други селища в района до защитения карстов комплекс „Драгоманско блато”, към който се числи и Алдомировското. Използвайки тази уникална природна даденост, трите общини, на чиято територия се намира тя – Сливница, Драгоман и Костинброд – имат големи планове за развитие на екологичен и друг алтернативен туризъм в региона. На тяхна страна е голямата близост на карстовия комплекс до столицата София и изключително богатото му биологично разнообразие.

Алдомировското блато през 2007г.-почти пресъхнало

С пари от ЕС и от държавата започват дейности за възстановяване на защитената местност "Алдомировско блато" и защитените зони в Сливница и Драгоман. Крайната цел на проекта е развитие на природосъобразния туризъм. Основните дейности в него са свързани с възстановяване на ихтиофауната, като хранителна база на водолюбивите птици. Те включват заземяване на електрическите стълбове, кули за наблюдение на птиците, възстановяване на находищата на лалугери и на сухоземни костенурки. Ще се създават и условия за гнездене на жерави в България. Преди години жерави са гнездили в Баташкото блато, превърнато в язовир, в Драгоман също е имало жерави до средата на миналия век. Костенурките в района са почти изчезнали, открити са само няколко в местност близо до границата със Сърбия.

 

 

В района на блатото са разположени местностите Мека црев и Три уши, където през ноември 1885 година се водят кървави сражения от Сръбско-българската война. По случай 100 годишнината от войната на два хълма с камъни и вар за изрисувани Медалът за храброст на България и надписа " 1885-1985 СЪЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ".

В непосредствена близост е разположен военен полигон "Сливница".

 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

извор Клептуза - гр.Велинград

извор Клептуза - гр.Велинград

Клептуза е най-големият карстов извор в България. Намира се в кв.Чепино в гр.Велинград. Капацитетът му е около 1200 литра минерална вода в секунда. Средната й температута е около 8° С. Голяма част от тази вода се използва за питейните нужди на местните хора. Другата част се влива в две чудно красиви езера.

Паркът е изграден със собствени средства от бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.

През 1966. се обявен за защитена природна забележителност.

Легендата за името Клептуза

Изворът Клептуза е кръстен на името на една девойка на име Клепна от рода на Узите. Девойката притежавала невероятна красота. Тя била влюбена в един момък, с когото се срещала тайно, някъде из гората.  Родителите на момичето решили да я задомят за един големец от съседното село. Той бил богат, но изключително студен и жесток. Девойката решила да избяга при своя любим. Минала през гората, но тогава там се натъкнала на османци. Те забелязали нейната неземна красота и я подгонили. Тя се скрила за миг и се замолила на Бог. Предпочела земята да я погълне, отколкото да попадне в ръцете на врага. Така и станало, Бог изпълнинл молитвата й. Земята се разтворира и погълнала момичето. На това място бликнал извор, чиято вода удавила преследвачите. Този извор продължава да тече и днес.

 В местността Клептуза растат над 50 редки да за района растителни видове като котонеастер, смрадлика, жешля, маклен, ирга, мукиня и др. Над 260 вида пък са тревните насаждения - копитник, петнист салеп, жаблек, здравец кървавочервен, изтравниче и много други. Тук могат да бъдат видени насаждения от черен бор на възраст от 100 до 160 години.

В местността Маркови скали над Клептуза се намира единствената пресечка на меридиан и паралел в България - с географски координати 24 градуса източна дължина и 42 градуса северна ширина.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Лакатнишки скали

Лакатнишки скали

Лакатнишките скали са неповторим скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле близо до гара Лакатник. Обявени са за природна забележителност през 1966г, а от 1989г. са обявени за защитета местност.  Разположени са на левия бряг на река Искър между притоците му Оплетненска река и Пробойница.  Изградени са от червени пясъчници и варовици. Скалите на места достигат до над 250 метра над водите на река Искър. Името на скалите, както и на цялата местност, в която се намират идват от завоя, който прави река Искър - с формата на сгънат лакът.

Те са част от Природен парк “Врачански балкан” от 1989г.

Лакатнишките скали се наричат "люлка" на българския алпинизъм и по тях са прокарани множество съвременно екипирани турове с различна степен на трудност.

През лятото на 1931 г за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване на Лакатнишките скали от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. Те изкачили на свободно въже скалите вдясно от паметника - т. н. “Дворци” и “Прозореца”. От 1934 г. край гара Лакатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери.

Гара Лакатник

Освен от катерачите Лакатник е посещавано място и от пещерняците. В района има много пещери, но най-известна е Темната дупка, с обща дължина на галериите 1750 м. От нея изтича буйният поток, подхранващ изкуственото езеро. Тя е една от най-интересните български пещери. Разположена е на 4 етажа. Тъй като не е електрифицирана и благоустроена, предлага всички емоции от едно приятно и впечатляващо пещерно  проникване. Темната дупка, която е сравнително „млада“ пещера, все още не са се образували познатите сталактити и сталагмити. Тях можете да видите в други Лакатнишки пещери като Ръжишката, Козарската или пък Свинската дупка, разположени доста по-високо в скалите. Заради легенда за скрити съкровища иманяри също често спохождат района.

Темната дупка

 

На скалите е “кацнала” малка къщичка, която е един от символите на Лакатнишките скали. Построена през 1938 година от едни от тогавашните най-активни катерачи – Константин Саваджиев, Георги Ценев, Георги Стоименов и Тодор Божков. Къщичката е достъпна само “от въже”. Представлява малка дървена необзаведена постройка, разположена върху железни тръби, зациментирани в отвесна скала на около 300 метра над река Искър. През 2000г. е реставрирана от група ентусиасти. Алпийският заслон носи името “Орлово гнездо”.

"Орлово гнездо"

Върху скалите се вижда масивен червен паметник с петолъчка. Неговата цел е да напомня за загиналите през 1923г. септемврийци. В съседство се извисява 10-метров железен кръст, издигнат през 2001 година в памет на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна, където всяка година се отслужва молебен.

Лакатнишките скали се намират в невероятното Искърско дефиле. С автомобил можете да стигнете за час - час и половина, ако не се захласвате по красотите, които е сътворила природата. От София поемате по пътя за Мездра през Своге. А от Враца тръгвате по посока София, през Мездра за Своге. Скалите се виждат отдалеч, когато наближите Лакатник. Най-лесно е да оставите автомобила си на паркинга на ресторант „Пещерата” и да се качите по пътеката, като минавате покрай извора „Житолюб”. Тя е с лека трудност. По нея стигате до панорамна площадка, от която се открива великолепна гледка към Гара Лакатник.

От село Миланово може да стигнете с кола чак до паметника. От там по пътеката вдясно може да отидете до Кръста, после да продължите надолу към Алпийска поляна.

Изключително удобно е да стигнете с влак. Слизате на гара Лакатник и веднага се отправяте към скалите.

 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo