...за българския пътешественик: гр.Велинград

гр.Велинград

Велинград е разположен в западната част на Чепинската котловина, в близост до условно приетата граница между Родопите и Рила, на 750 м надморска височина.

Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата — мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. Средната годишна температура е 10 °С, а относителната влажност на въздуха варира от 65% до 75%.

Намира се на 49 км. от Пазарджик, на 85 км. от Пловдив и на 133 км. от София.

Градът е образуван от сливането на три села - Чепино, Лъджене и Каменица през 1948 година. Сега те са трите основни квартала във Велинград. Името си носи от героичната партизанка Вела Пеева, която участва в антифашисткото движение. При засада от жандармерията тя жертва живота си в местността "Бялата скала" високо в планината в края на март 1944 год.

Първите жители са били траките (племето беси), от които до наши дни са достигнали множество могили, културни паметници и названия.
След идването на славяните (VІ век) и прабългарите (VІІ век), тези три народа се сливат и образуват българската народност според общоприетото мнение.

Чепинската котловина е присъединена към българската държава при хан Маломир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите й цялата родопска област. За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления в местността “Стража” – на 2.5 км източно от града в местността “Градот” – на 2 км северно от Велинград.

извор Клептуза

Освен множеството топли минерални извори Велинград предлага достъп до изключителната природа на Западните Родопи. В близост до града има 2 ски писти, което прави Велинград целогодишен курорт. Един от символите на Велинград е най-големият карстовият извор в България - Клептуза.

Изключително живописни са околностите на Велинград - богати иглолистни и широколистни гори, красиви поляни и кристално чисти реки. Известни със своята прелест са местностите Юндола, Белмекен, Куртово, Кладова, Черновръх и много други. Примамливо място за спортисти и риболовци са язовирите "Батак", "Доспат" и "Белмекен".

Велинград е обявен за балнеоложки курорт с национално значение през 1951 год., а с международно значение през 1981 год. През 2005 год. градът е обявен за "СПА-столица на България" по решение на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. Три години по-късно през 2008 год. на Конференцията на Световната браншова организация на хотелиерите и ресторантьорите (ИХРА), състояла се в Монтерей, Мексико, Велинград е обявен и за "СПА столица на Балканите".

Общият дебит на 80-те минерални извора е 170 л/сек. Във Велинград са изградени 7 балнеолечебници. Температурата на минералните води на различните извори варира от 42° до 100°.

Всички минерални води на Велинград са слабоминерализирани, т. е. те съдържат минерални вещества до 1 g/l . Този тип води са най-разпространенив нашата страна.

Минералните води на Велинград са с дълбок произход, кристално чисти, бистри, топли и горещи. Разпределени са в трите квартала на града, където има извори и сондажи.

Курортът Велинград не само разполага с изобилие от минерални извори и голям брой балнеолечебници, но и с много лечебни заведения, почивни домове и частни квартири в китни къщи. Голямото богатство от минерални води предоставя възможности за инхалационно, питейно и външно балнеолечение, Което се провежда на фона на благоприятни климатични фактори и диетичен режим. Обикновено балнеолечението се прави в комплекс с други физикални средства: електросветлолечение, парафшюлечение, лечебна физкултура, масаж, теренно лечение и др., а при необходимост и с медикаменти.