...за българския пътешественик: 100-те национални туристически обекта

Показват се публикациите с етикет 100-те национални туристически обекта. Показване на всички публикации

Парк-музей "Шипка"

Парк-музей "Шипка"

Националният парк-музей „Шипка”, е музей на открито и се намира на връх Шипка, на височина 1523м. На разстояние 28 км от гр. Казанлък и на 22 км от гр. Габрово. Създаден е октомври 1956г. Той представлява комплекс от 26 паметника, възстановки на позиции, батареи и землянки.

През 1968 г. с решение на МС НПМ “Шипка” става част от Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа” с територия, обхващаща част от Шипченския проход, паметници, разположени в района на гр. Шипка и с. Шейново, и историческите паметници на връх Бузлуджа.

Паметникът на свободата “Шипка” е разположен в националния парк- музей “Шипка”.По време на руско- турската война на връх Шипка се разиграва най- решителната битка променила историята на цяла България. В памет на загиналите хиляди български опълченци и руски войни там е издигнат този величествен паметник. Паметникът е изграден от доломит, с неправилна циклопна зидария отвън и квадрова зидария отвътре. Вътрешността на зида е запълнена с желeзобетон.

До паметника има асфалтиран път, но ентусиастите, които искат да усетят цялата магия на това място могат и да се изкачат по 894-те стъпала. Паметникът е построен с доброволни дарения на целия народ. Открит е 26 август 1936г. лично от цар Борис III. Паметникът е с височина 31, 5 метра и е на 7 етажа, като в приземния етаж, под централната арка, се намира мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, съхраняващ костите на 317 загиналите в битката герои. Формата на паметника наподобява средновековна бойна кула. Първото което човек вижда горе над централния вход, е големият бронзов лъв, който е обърнат на изток, откъдето са дошли освободителите. На останалите три страни са увековечени с бронзови букви имената на бойните полета- Шипка, Шейново и Стара Загора, свързани с Освобождението на България. Тук са изложени много ордени, медали, оръжие, снимки, дрехи и документални материали. Съхранява се и копие на Самарското знаме.

На върха на паметника се чувства величието на подвига на героите. При ясно време гледката е незабравима. На север се вижда град Габрово, а някой казват, че и река Дунав може да се види. На юг се вижда много ясно град Казанлък и язовир Копринка.

Възстановка по случай честванията на 134 години от боевете при Шипка.

Националният парк-музей „Шипка” е част от 100-те национални туристически обекта под номер 93.

Има печат.

Работно време: лято 9.00 - 19.00ч.

зима 9.00 - 17.00ч.

Билети: възрастни - 2лв.

учащи и пенсионери - 1лв.

беседи - на български език - 5лв

- на чужд език - 10лв.

Боевете при Шипка

Обекти наоколо: Шипченски манастир-гр.Шипка

АЕК „Етър”-гр. Габрово

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Ждрелото на река Ерма (Трънско ждрело)

Ждрелото на река Ерма (Трънско ждрело)

Ждрелото на река Ерма или т.нар.Трънско ждрело на намира на 80 км. западно от София и на 3 км. от град Трън. Дължината на цялото ждрело на Ерма е около 100 м, а ширината му в най-тясната си част е около 5 метра. В най-ниската част, до нивото на реката, разстоянието между двете скали достига едва 3-4 м. Отстрани се издигат стръмните скали на Жилав камък на юг и Църквището на север. В най-високите си части отвесните скални маси достигат до 150-200 метра.

Ерма е река, която протича през територията на Сърбия и България. Извира от Власинското езеро до с.Клисура в Сърбия. На българска територия навлиза в района на с. Стрезимировци, протича през Знеполе, минава през гр. Трън и напуска България с живописно ждрело при с. Петачинци. Цялата й дължина е 65 км, а ждрелото се е образувало в 25-ти километър. Навлизайки отново на сръбска територия, реката образува красив каньон край Погановския манастир. Влива се в р. Нишава, чийто ляв приток е.

Съществуват легенди за това как се е образувало ждрелото. Една от тях гласи за двама влюбени, за които любовта не била позволена, защото девойката била от богато и знатно семейство, а момъкът бил беден. Майчините клетви ги застигнали и те били превърнати в камък (скали). Съдбата отредила да са само на няколко метра един от друг и да не могат да се срещтнат. А река Ерма се е образувала от техните сълзи. Друга легенда разказва, че Архангел Михаил разсякъл скалата със своята секира, за да свърже двама влюбени, които огромната скала разделяла.
Трета легенда разказва за манастир "Св.Петър", който се намирал на върха на ждрелото. Един монах се замонашил там. На 40-тия ден от поста и молитва му се явил Архангел Михаил и му казал, че заради неговата служба към Бога ще направи добро на хората и ще разцепи скалата за да може водата да се оттича по-лесно.
Научното обяснение за възникването на ждрелото е че то е в резултат от хилядолетното ерозионно действие на реката, която е прорязала дълбока теснина във варовика.

От южния край на ждрелото води началото си Трънската екопътека, която е с дължина около 13 км. Изградена е през 2003г. по инициатива на БАСЕТ (Българска асоциация за селски и екотуризъм). За да изминете цялата пътека ще са необходими около 8 часа. По време на този поход ще преминете през опасен дървен мост, който на пръв поглед изглежда страшен, но е изключително красиво, когато стигнете до средата на моста. Имате чувството, че течението на реката ще повлече и вас. Реката е изключително бурна и шумна. Следва тунел в скалата, който е изкуствено прокопан и свързва град Трън със село Банкя.

Екопътеката продължава да се ниже по равни и стръмни участъци.
Когато Алеко Константинов посетил Трънския край възкликнал: "Швайцария!!!"

Друг изходен пункт за екопътеката е село Банкя, в близост до което се намира и Ябланишкото ждрело. Този маршрут е по-екстремен, като ще ви се наложи да преминете дори през водата, по пътя към ждрелото. Затова най-препоръчителното време през годината за този поход е през лятото – след май месец. Пътеката представлява серия от равни участъци, стръмни изкачвания и слизания, мостове и стълби. Трябва да се промушите между двете огромни канари, просечени от река Ерма.

Селото е малко и е заобиколено от всякъде с гористи склонове. Старите му къщи са в характерния за трънския край архитектурен стил с впечатляващите големи чардаци. Самото име Трънска Банкя идва от лечебния минерален извор с температура около 18 градуса, който блика малко над селото. Под самия извор е изграден един от най-старите открити минерални басейни в страната. Наблизо се намира и най-привлекателната част от ждрелото - една каскада от малки водопади и прагове с различна големина, образувани от действието на Ябланишката река.

По скалите на Ждрелото на река Ерма са прокарани над десет алпийски катерачни маршрута, което е предпоставка тук често да идват любители катерачи, както и професионалисти. Тук се организират алпиниади, а в края на месец май се провежда алпийската среща „Купа Трънското ждрело”.

Ждрелото на река Ерма е обявено за природна забележителност и защитена територия през 1961г. и е част от 100-те национални туристически обекта. Печат можете да си вземете в механата, която се намира на около километър от ждрелото, както и в информационния център на град Трън.

Забележителности:

Скален параклис „Св.Петка”

Село Бусинци

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

гр. Велико Търново

гр.Велико Търново

Велико Търново е град, който се намира в Северна България, в подножието на Стара планина. Стои на 241км. от София, на 228км. от Варна и на 7 км.от Горна Оряховица-където се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България.

Населението наброява 68 783 жители (2011г).

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 — 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно.

Общ изглед над река Янтра

През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.

През епохата на Възраждането Велико Търново започва нов икономически и културен възход. Развиват се различни занаяти и търговията процъфтява. Градът става духовен център на борбите за църковна независимост и национално освобождение.

През юни 1877 г. Велико Търново е освободен и тук е приета Търновската Конституция .

Върху хълма Света Гора, разположен южно от Царевец, се намира сградата на Великотърновския университет ”Св. Св. Кирил и Методий”.

Много са архитектурните и културни паметници, изградени по времето на Българското Възраждане. С голяма културно- историческа стойност са Конака и Къщата с маймунката. Освен тях интересни за туристите са Самоводската чаршия, Хаджиниколиевият хан, както и много от църквите, най- стари от които са ”Св. Петър и Павел”, ”Св. Димитър Солунски”, ”Св. Георги” и “Св. 40 мъченици”.

Крепостта "Царевец"

Можете да се насладите на прекрасното шоу - "Звук и светлина" - единственият по рода си спектакъл в България - включва светлинни ефекти, озвучени с български фолклор. Шоуто пресъздава историята на Българската държава.

Музей "Възраждане и Учредително събрание"

Музеят "Възраждане и Учредително събрание" – сградата, която е била турски конак е едно от най-впечатляващите творения на майстор Кольо Фичето построена през 1872 г. Конакът е свързан и със събитие от изключително историческо значение. “В тази сграда построено през 1872 г. - е разпитван Васил Левски. От 10.05 – 6.06.1876 г. са съдени организаторите на Априлското въстание. На 7.07.1877 г. търновци посрещат руските освободителни войски. От 1878 – 1879 г. се помещава градската община. През 1879 г. учредителното събрание изработва и приема Търновската Конституция. От 17.04 до 26.07.1879 г. заседава Първото Велико Народно Събрание и избира Александър Батенберг за монарх на България.

Общ изглед към паметника "Асеневци"

Паметникът "Асеневци" (Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II) е построен през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България – самият той сочи нагоре. Паметникът е с голям размер и е разположен на изключително живописно място в града – край реката, в подножието на Света гора, до Стамболовия мост (построен по времето на Стефан Стамболов), до накацалите една върху друга къщи, придаващи специфично излъчване на града. Мястото наистина си заслужава да се посети, от една страна за да се почувства силата на тези български царе и от друга - да се насладите на великолепните панорами, които се разкриват оттам.

Катедрала "Рождество на Пр. Богородица"

Общ изглед

Регионална народна библиотека "П.Р.Славейков"

Мемориал "Майка България"


Художествената галерия « ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Крепостта "Царевец" -гр.Велико Търново

Архитектурно-исторически резерват "Царевец" - гр.Велико Търново

Старинната част на Велико Търново - царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир "Света Троица", намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности.

На Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията- двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. Фортификационната система била подсилена с напречни крепостни стени при главния вход, Лобната скала и Балдуиновата кула, спускащи се до р.Янтра.

В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа. Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак. Състоял се е от три последователно разположени порти, отбранявани от кули. В скалата пред Първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. Втората порта е на 18 м след първата. Третата порта на Главния вход е съществувала до 1889 г. Третият вход, която свързвала основната крепост с квартала на франките / чуждестранните търговци/, разположен в подножието на югоизточния склон на Царевец. Този вход е бил охраняван от т.нар.Балдуинова кула. Името на тази кула е свързано с легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски , пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г.

В края на ХІІІ в. при тази кула бил изграден един от градските манастири. Комплексът имал връзка с единственото водоснабдително съоръжение извън стените на цитаделата.

Укрепеният средновековен град на Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания, които позволиха да се установи градоустройствения план, бяха открити основите на повече от 370 жилищни и стопански постройки, 22 църкви / 4 от които ранновизантийски / и 4 манастирски комплекса. Жилищата образували квартали, всеки от които със своя енорийска църква.

Централната улица покрай северозападния крепостен зид води до най-северния край на Царевец- Лобната скала, издаден към р. Янтра скален нос. Според преданието тук били изпълнявани смъртните присъди над държавните изменници. На това място има оформен неголям градски манастир. Манастирът е изграден през ХVІв.

Населението, което живеело на Царевец било разнородно по своя характер. Освен представители на господствуващата класа- царе, боляри и духовенство, там е живяло и многобройно обикновено население, което я е обслужвало. Това били занаятчии, търговци. Свидетелство за това са многобройните жилищни и стопански постройки на северозападния и източния склон, около царския дворец и Патриаршията. През Средновековието Търново е имало оживени търговски връзки с градовете републики Генуа, Венеция, Дубровник и др.

Дворецът на българските царе - добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на най-удобното място на хълма- равна тераса. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа-официален от север и друг, от юг, водещ към стопанския сектор. В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са открити три гробници и фрагменти от саркофаг, в които са били погребани някои от търновските царе. Мощите на светицата, покровителка и пазителка на Търновград са били тук до падането на столицата в ръцете на османските завоеватели. Дворцовата църква е била богато украсена с разноцветни мозайки и стенописи. Водоснабдяването се е осигурявало чрез резервоар, захранван от подземен извор. При падането на Търново в ръцете на османските завоеватели дворецът е бил разрушен. Днес са възстановени основите на сградите и северната фасада, където е бил главния вход.

Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма. Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ от около 3000 кв.м. Археологическите разкопки установяват, че Патриаршията е била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. Входът се намира на западната страна. От юг и север се издигали две бойни кули. Жилищните, административните и стопански сгради са наредени от север и юг в голям вътрешен двор.

В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм "Свето Възнесение Господне", където се съхранявали мощите на св.Михаил Воин от Потука. По своя план църквата е трикорабна, триабсидна, кръстокуполна, с притвор и екзонартекс.

От южната й страна се издига висока кула-камбанария- рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена от вътре и отвън с мозайки и стенописи.

Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І.

Патриаршеската църква е възстановена и завършена през 1981 в чест на 1300 г. от създаването на българската държава по план на арх.Боян Кузупов. Стенописите за завършени през 1985 г.

Днес църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на едно съвременно монументално изкуство се проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава.