...за българския пътешественик: Исторически забележителности

Показват се публикациите с етикет Исторически забележителности. Показване на всички публикации

Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" – гр.Габрово

Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" – гр.Габрово

"В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината - да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито.... за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство."

Лазар Донков – създателят на музея

АЕК „Етър” се намира на 8 км.от центъра на гр.Габрово, в един от кварталите му. Музеят има два входа с платени паркинги. Купувате си билетче за вход и влизате. Още с първите крачки в музея се потапяте в невероятната атмосфера на българския възрожденски бит. Музеят пресъздава обичаите на Габрово през втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в.

Заемащ площ от 70 декара, архитектурно-етнографският комплекс Етъра е първият по рода си музей на открито у нас. Изгарждането му започва в 1963г. под ръководството на Лазар Донков. Открит е на 7.09.1964г. През 1971г. е обявен за паметник на културата.

Етнографски музей на открито Етъра - дава представа за живота на типичното българско занаятчийско селище преди 150 години. Малките калдъръмени улички, каменните чешми, тътена на мелниците, газовите лампи, часовниковата кула, старите къщи пресъздават духа на българското Възраждане.

През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище.

Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания.

В музея са разположени 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. В занаятчийските работилници са запазени автентични близо 25 занаята. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите; и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна и козина.

В Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото, благодарение на заварената на място вадищна система, оформена на две нива. На първото ниво са разположени точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки. А на второто - гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица от с. Стоките. Представена в естествената си среда и размер, пусната в действие, народната техника на вода в Етъра показва рационални технически и конструктивни решения, плод на изобретателния ум на балканджията, пренесъл през вековете традицията за използването на водата като двигател. За това тя винаги предизвиква голям интерес у посетителите.

Работно време: лятно - 1 май до 30 септември - от 9.00 ч. до 18.00 ч.

зимно - от 9.00 ч. до 16.30 ч.

без почивен ден

Входна такса: възрастни – 4лв.

учащи и пенсионери – 2лв.

деца до 7 години, деца от социални домове, хора с увреждания – безплатно

Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” е включен в списъка със 100-те национални туристически обекта, под номер 19.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Баташка църква "Св.Неделя"

Баташка църква "Св.Неделя"

Град Батак е разположен по склоновете на Баташката планина в Западните Родопи. Намира се на 36 километра от гр. Пазарджик и на 16 километра южно от гр. Пещера.

Църквата – костница „Света Неделя” е историческа ценност с национално значение. Тя е обект от музейния комплекс Исторически музей – Батак, разположен в центъра на града.

Църквата „Света Неделя” е построенаа през 1813 година. Тя е един от първите християнски храмове, изградени през Възраждането. Населението в Батак мобилизира всичките си сили и с доброволен труд изгражда своя храм само за 75 денонощия. Строители на църквата „Света Неделя” са майсторите Марко Зисо и Петър Чомпъл от Брацигово.

Забележителен е фактът, че в църквата се е служело не на гръцки, а само на църковнославянски език и проповедите били изнасяни на български. Църквата се е смятала за самостоятелна и независима много по-рано от решаването на църковния въпрос от турците в национален мащаб. Изпреварени са реформите от 1829 г. вероятно защото Батак е далеч от Пловдив, където владиката бил грък, и вероятно защото Рилският манастир е покровителствал църквата в Батак.

Десетилетия наред църквата се ползва за килийно училище. В нея свещениците учат децата на четмо и писмо до 1835 година, когато се отваря първото общинско училище в Батак.

В архитектурен план църквата е кръстовидна, куполна сграда с дълбоко предабсидно пространство и дворен притвор. Има три входа: един от запад- за женското отделение и два от юг- за мъжкото отделение и за олтара. Тя е слабо осветена ,полутъмна и създава атмосфера на средновековен мистицизъм. Изградена е изцяло от камък и е вкопана в земята повече от метър. Разположена е сред просторен двор, опасан от висока, двуметрова ограда, наричана в миналото „Калето”.

Църквата отвън

Баташкото клане

Кладенецът

През Април 1876 година избухва Априлското въстание на българите – връх в многовековната им борба за национално освобождение. Църквата „Света Неделя” е последната крепост на населението на бунтовен Батак. В онези дни тя е най – здравата и масивна постройка, с дебели дъбови врати, опасана от висока каменна ограда. Разчитайки на това и на Божията милост, две хиляди души, предим жени, деца и старци, геройски устояват три денонощия на неспиращия за миг огън от пушките и настъпите на башибозуците. За да принудят батачани да се предадат, вътре пускали кошери с пчели и запалена слама с газ. Въздухът не достигал и повечето от хората загинали от задушаване. За да наквасят устните на жадните си рожби, майките използвали зехтина от кандилата пред иконите, а когато и той свършил, започнали да квасят устата на децата си с кръвта на избитите. Старец дал съвет да започнат да копаят земята, за да търсят подпочвена вода. Кладенецът, изкопан с голи ръце от майките и днес ни спомня мъчителната жажда и писъка на невръстните деца.

Следи от куршуми

На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане, само тези, които склонили да приемат исляма останали живи а останалите били обезглавени. Ахмед ага целял да насели отново Батак с потурчените от него българи, но те се оказали недостатъчно.

Въпреки героичната съпротива на въстаниците срещу многохилядната башибозушка войска, Батак е изгорен до основи. Сред пепелищата остава единствена каменната църква „Света Неделя”. Запаленият в нея пожар поглъща красивия резбован иконостас и овъглява дървените детайли. Но камъка спасява църквата от пълно опустошение и разруха. От 6 -7 хилядното население на Батак в Априлската епопея през 1876 година загиват около 5000 мъже, жени, деца.

По-късно, местата на клането са описани в репортажите на Джанюариъс Макгахан, чрез него събитията достигат до вестниците Дейли нюз и Ню Йорк хералд.

Благодарение на изобличителните свидетелства на Макгахан в Англия били устройвани митинги, на които били гласувани повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ. Организирали се доброволни комитети за събиране на помощи и изпращане на петиции до правителството.

Черепите на обезглавените

През 1880 година във вестник „народен глас” батачани съобщават, че обявяват църквата за паметник – костница и в нея вече няма да се отслужват богослужения. През Април 1915 година по предложение на поборниците и общината Батак, Министерството на народното просвещение вписва църквата „Света Неделя” в Батак в Регистъра „Паметници на свободата”.

От 1955 година Историческата църква – костница „Света Неделя” е експозиция на Исторически музей – Батак.

Църквата-костница е едно живо доказателство пренесено във времето от епохата на Априлското въстание. Няма човек, който да влезе в нея и да остане равнодушен към обстановката. Следите от куршумите, кладенеца издълбан с ръце, дръвника, на който са посичали главите – това са ......... не мога да изразя покъртителните чувства, които изпитах. Стоейки пред съркофага с черепите си задавах какви ли не въпроси. Струваше ми се нереално, че това са били истински хора, загинали по толкова трагичен начин. Взирах се в тях в продължение на минути. От цялото си вцепенение забравих да снимам всичко това. Стори ми се осквернително спрямо хилядите хора загинали там да превръщам всичко това в сцена на снимките си. Но когато се замислих, че това е начин да запозная повече хора с историята на Баташката църква, се опомних и направих няколко снимки. Колкото и автентични да са те, не могат да пресъздадат истинските емоции от едно живо посещение в този храм. За съжаление чувствата ми са и малко смесени, защотото в църквата са направени и някои нововъведения, които малко отклоняват посетителите от реалното историческо време. Това са иконите и дърворезбата, пода от терикот, украсата. Разбира се, че няма как да се запази всичко автентично от преди толкова години, но все пак можеше поне да се добрижи до реалността.

Параклис в двора на църквата

Работно време: всеки ден от 9.00 до 17.00ч.

Вход за църквата – няма

За посещение на Историческия музей входа е 2лв. и включва посещение на самия музей, Балинова къща- етнографска експозиция и Шарова къща- музейна галерия „Борис Шаров”

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Гургулят

Пантеон на загиналите в Сръбско-българската война в с.Гургулят, община Сливница

Името на с. Гургулят става известно по време на Сръбско-българската война, когато на 7 ноември 1885г.- третия решителен ден от отбранителното сражение при Сливница, отрядът на капитан Христо Попов влиза в кръвопролитен срещен бой със сръбската Моравска дивизия, нанася й тежки загуби и я принуждава да спре настъплението си. С победата в насрещния бой при Гургулят е осигурен левият стратегически фланг на българската отбрана. Тогава българската армия защитава страната с цената на много свидни жертви, включително жители на селото, и не допуска да бъде пробита линията защитаваща пътя към Сливница. Българската армия преминава в решително контранастъпление и принуждава Сърбия да капитулира.

В памет на загиналите във войната в началото на ХХ век в село Гургулят, в местността „Църквище” е построен храм-паметник. В чест на 100-годишнината на Съединението и Сръбско-българската война и загиналите на сливнишките позиции войници, офицери, доброволци и жители от с. Гургулят е взето решение на мястото на съществуващия паметник да бъде построен нов, по-внушителен мемориал. Тогава Людмила Живкова и военния министър Добри Джуров отпускат 680 000 тогавашни лева, заделени от фонд “1300 години България” за построяването на сегашния мемориал.

Пантеонът е изграден през 1985 г. по проект на архитект Георги Стоилов от червен бетон и има формата на пресечена пирамида с височина 29 м.. Той заема обща площ от 700 кв.м. В центъра на монумента стои статуя на скърбяща жена, която символизира Майка България, скърбяща за загубените чеда. Тя е изработена от камък - кварцит, подарен от Съветския съюз.

След демократичните промени в България през 1989 г. пантеонът на Безсмъртните в с. Гургулят е забравен. Поради липса на средства за неговата охрана и поддържане той се руши и ограбва. Медните букви, с които са били изписани имената на загиналита са откраднати.

През 2005 г. Министерството на отбраната отпуска 120 000 лв. за неговото възстановяване като свято място за поклонение пред падналите герои. Липсващите букви са подновени с платна, които нямат голяма себестойност и не представляват интерес на крадци.

Пантеонът в село Гугрулят е БИЛ включен в 100-те национални туристически обекта под номер 81 – “Новото гробище над Сливница”, но в последствие е премахнат.

Всяка година през месец ноември Министерството на отбраната съвместно с Подофицерско дружество „Гургулят — потомци“ организират обиколка на бойните позиции на Сливница и Гургулят, където през 1885 г. българската войска получава своето бойно кръщение, отстоявайки свободата и независимостта на Отечеството.

На около 1 километър от центъра на с. Гургулят в източна посока се намира живописната местност „Пеклюк“. Представлява стръмен овраг, от който се издигат две скали с височина повече от 100 метра, разсечени по-средата от река. Има пещера в близост до ждрелото.

На около 50 метра от скалите има останки от историческо селище с множество останки от глинени съдове. Вероятно е било светилище.

На върха на скалите има гнездящи хищни птици, чийто брой не е намалял през годините. Животинският свят е сравнително богат. Срещат се вълци, диви прасета, сърни, лисици и т.н

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Парк-музей "Шипка"

Парк-музей "Шипка"

Националният парк-музей „Шипка”, е музей на открито и се намира на връх Шипка, на височина 1523м. На разстояние 28 км от гр. Казанлък и на 22 км от гр. Габрово. Създаден е октомври 1956г. Той представлява комплекс от 26 паметника, възстановки на позиции, батареи и землянки.

През 1968 г. с решение на МС НПМ “Шипка” става част от Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа” с територия, обхващаща част от Шипченския проход, паметници, разположени в района на гр. Шипка и с. Шейново, и историческите паметници на връх Бузлуджа.

Паметникът на свободата “Шипка” е разположен в националния парк- музей “Шипка”.По време на руско- турската война на връх Шипка се разиграва най- решителната битка променила историята на цяла България. В памет на загиналите хиляди български опълченци и руски войни там е издигнат този величествен паметник. Паметникът е изграден от доломит, с неправилна циклопна зидария отвън и квадрова зидария отвътре. Вътрешността на зида е запълнена с желeзобетон.

До паметника има асфалтиран път, но ентусиастите, които искат да усетят цялата магия на това място могат и да се изкачат по 894-те стъпала. Паметникът е построен с доброволни дарения на целия народ. Открит е 26 август 1936г. лично от цар Борис III. Паметникът е с височина 31, 5 метра и е на 7 етажа, като в приземния етаж, под централната арка, се намира мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, съхраняващ костите на 317 загиналите в битката герои. Формата на паметника наподобява средновековна бойна кула. Първото което човек вижда горе над централния вход, е големият бронзов лъв, който е обърнат на изток, откъдето са дошли освободителите. На останалите три страни са увековечени с бронзови букви имената на бойните полета- Шипка, Шейново и Стара Загора, свързани с Освобождението на България. Тук са изложени много ордени, медали, оръжие, снимки, дрехи и документални материали. Съхранява се и копие на Самарското знаме.

На върха на паметника се чувства величието на подвига на героите. При ясно време гледката е незабравима. На север се вижда град Габрово, а някой казват, че и река Дунав може да се види. На юг се вижда много ясно град Казанлък и язовир Копринка.