...за българския пътешественик: Охрид

Показват се публикациите с етикет Охрид. Показване на всички публикации

Празници и обичаи - Св.Климент Охридски

Св. Климент Охридски

На 25 ноември всяка година се почита паметта на Св.Климент Охридски.

Св. Климент Охридски.
Икона от XIV-XV в. от църквата "Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") в Охрид, Реп. Македония.
Съхранява се в Галерията на икони в Охрид.

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило от Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис-Михаил изпратил Климент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. През деня той обучавал деца и юноши, а през нощта се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон" в Охрид, св. Климент починал на 27 юли 916 година.


Манастирът „Свети Климент и Пантелеймон”гр.Охрид


Манастирът „Свети Климент и Пантелеймон”гр.Охрид

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

гр. Охрид

гр.Охрид, Македония

Охрид е град в югозападната част на Република Македония, център на Община Охрид. Намира се на брега на едноименното Охридско езеро в близост до албанската граница. Населението му е 42 033 (2002 година). Охрид е столица на Първото българско царство между 992–1018 година.

Днес Охрид е туристически град от международно значение. Добре запазената стара част на града, средновековната крепост, множеството църкви, манастири и джамии, както и голямото езеро привличат туристи не само от балканските страни и Европа.

Охрид се намира на 700 m надморска височина. Климатът в Охрид и региона се характеризира като преходен между континентален и средиземноморски със сравнитлно по-вече валежи през зимата и дълго и сухо лято.

Античния театър

През 887 година Климент Охридски е изпратен като учител в областта Кутмичевица - днешни Югозападна Македония и Южна Албания с главни градове Охрид и Девол. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум Преславски поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност Охрид се превръща през втората половина на 9 век в българска книжовна столица през Златния век на българската култура (9 – 10 век). Тогава градът е един от най-развитите и известни средновековни културни центрове.

По времето на цар Самуил Охрид е столица на България и престолен град на Българската патриаршия (10 – 11 век). Крепостта, която е строена по негово време, носи и днес неговото име, и все още се извисява над града.

През есента на 1015 година император Василий II Българоубиец превзема града. Крепостта остава и след това под управлението на Иван Владислав - наследник на Гаврил Радомир, син на цар Самуил. От времето на византийското владичество от 1018 до 1167 година, градът е център на Охридската българска архиепископия.

Самуиловата крепост

Крепостна стена

През 1202 година градът е включен в Солунското латинско кралство. През 1334 година сръбският владетел Стефан Душан превзема Охрид заедно с Прилеп и Струмица, но само за няколко години до падането им под османско владичество.

Античния театър

Паметник на Св.Св. Кирил и Методий

Билянините извори

Черквата "Св. Йоан Канео" е уникално живописно видение. Тя е изящно разположена на една крайбрежна скала над охридското езерото под останките на школата на св. Климент, западно от Канео - стар рибарски квартал на Охрид, на който е кръстена. За нея няма никакви сигурни данни, но може да се предполага, че е от края на ХIII или от началото на ХIV век. Била е съборна манастирска черква, но манастирът е бил разрушен през време на османското владичество. Самата черква е запустяла през ХVII век.

Манастирът „Свети Климент и Пантелеймон” е изграден по инициатива на Свети Климент Охридски и лично поръчение на княз Борис I Покръстител. Археологически проучвания показват, че на мястото на църквата на манастира е имало голяма раннохристиянска петтокорабна базилика, за която за съжаление няма запазена информация. Целият район на месността Плаошник изобщо е богат на археологически находки.

Когато презп 916 г. Климент умира, той е погребан именно тук. Гробът му в новия храм е върху старата гробна конструкция, целият под стъкло, а над него има саркофаг от мрамор в който се намира ковчежето с мощите. В южната страна на гроба са поставени икони на Свети Климент и на Свети Пантелеймон. От другата страна в ниша се намира дървена скулптура на Свети Климент от 13 век, намерена в църквата „Света Богородица Перивлепта“. В и около новоизградената църква има стъклени подове, за да се виждат останките от стария храм.

Камбаната тежи три тона и е изработена в леарна във Верона. По нея има изляти детайли с религиозни теми от Стария и Новия завет, както и данни и ликовe на ктиторите.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Охридско езеро

Охридското езеро

През 1980 г. Охридското езеро, заедно с неговото крайбрежие и град Охрид са обявени от ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Разположено е в планинска област в Република Македония и Албания. Заема площ от 353,9 км². Част от езерото - 105 км² е включена в територията на Албания, а останалите 248 км² се намират в Република Македония. Надморската височина на Охридското езеро е 693,17 м. Водосборният му басейн до 1962 г. обхваща 1042 км², а, след като притокът на Черни Дрин – река Сатеска – изкуствено е насочен към езерото, площта на водосборния му басейн се увеличава на 1487 км². Максималната дължина на езерото е 30 километра, а ширината му - 14,5 км.

Крайбрежната му линия е дълга 88 км. Най-голямата му дълбочина е измерена срещу село Пещани – 287,4 м, а средната му дълбочина е 163,71 м. То е най-голямото и най-дълбокото в Егейската езерна зона. Нарежда се на седмо място в Европа. От Преспанското езеро Охридското е отделено от планината Галичица. При град Струга от Охридското езеро изтича река Черни Дрин, чрез която водите му се вливат в Адриатическо море. Охридското езеро представлява тектонична пукнатина от плиоценския период. Приема се, че Охридското езеро е на възраст между 2 и 3 милиона години – време, през което е съществувала твърде малка част от днешните езера в света, с изключение на такива като Байкал, Танганайка, Каспийско море и др.

Охридското езеро се подхранва предимно с изворна вода от подземни и надземни източници. Най-голямата част от надземните извори се намират на южния бряг на езерото, при манастира "Свети Наум". Тези извори, често приемани и за извори на река Черни Дрин, осигуряват около 8,5 куб м/сек или 25% от общите постъпления на вода в езерото. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Като се изключат реките Сатеска, Коселска и Чорава, по-голямата част от реките, вливащи се в езерото, пресъхват през част от годината. Единственият начин за изтичане на водите на езерото на повърхността е река Черни Дрин. Макар че Охридското езеро няма пряка връзка на повърхността с Преспанското, по-голямата надморска височина на последното (853 м.) и варовиковият състав на разделящата ги планина Галичица още през ХІХ век дават основание на предположението, че водите на Преспанското езеро се оттичат по подземен път в Охридското.

Паметникът на Св. Климент Охридски

Днес е установено, че близо 46 % от водите на Охридското езеро идват от Преспанското. Температурата на водата на езерото рядко пада под нулата, поради което то не замръзва. Само в изключително студени зими замръзва в някои участъци край брега - край Струга, по-рядко при Охрид. Водата на езерото започва да загрява в края на месец март, а най-високата ѝ температура е през август. До септември в езерната вода се акумулира значително количество топлина, която по-късно се отделя и спомага за относително меката есен по крайбрежието.

Изглед към Самуиловата крепост

Охридското езеро е един от големите биологични резервати в Европа и притежава уникална фауна. То е населено с голям брой ендемични или редки видове. Голямата старост, географската изолация и непроменливите условия на живот са причина езерото да бъде наричано и "музей на живи фосили". От терциерните форми, населявали езерото през този период, са се развили нови подвидове и видове, характерни само за Охридското езеро - предимно раци, охлюви и червеи. Езерото се характеризира с ниска продукция на фитопланктон.

Най-известни и проучвани са двете ендемични пъстърви – охридската (Salmo letnica) и белвицата (Salmothymus ohridanus). В миналото към охридска пъстърва е ориентирана най-голяма част от риболовството в езерото, поради което още през 1935 г., с основаването на Хидробиологичния институт в Охрид (Хидробиолошки завод), започва нейното изкуствено размножаване. Днес уловът ѝ е ограничен. След пъстървовите, най-голям дял в улова на риба в езерото има плашицата (Alburnus albidus alborella Fillipi), която е от рода на уклейките (Alburnus). Европейската змиорка (Anquilla anquilla) или ягулата, както я наричат охридчани, също е традиционен улов за рибарите в езерото. Тя не е ендемичен вид за Охридското езеро. След размножаването си в Саргасово море тя се придвижва до Адриатическо и по река Черни Дрин достига езерото. През 60-те години на ХХ век обаче, с изграждането на хидроцентрала на Черни Дрин, естественият път на змиорката е прекъснат.