гр.Ниш, Сърбия

гр.Ниш, Сърбия

Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) e град в Югоизточна Сърбия. Разположен е на река Нишава и има население около 299 987 души с придадените му крайградски общини (2004).

Ниш е един от най-старите градове на Балканите, наричан “Портата между Изтока и Запада”. От древни времена градът е бил пресечна точка на големите търговски пътища. Градът е основан от Келтите през трети век преди христа. Праисторическите жители са наричали града Нависос - градът на Феите.

 

Неговата древна история (първите споменавания за него се отнасят към II в пр н. е.) е величествена и трагична едновременно. През тази земя нееднократно са преминавали вълни завоеватели, тук е роден император Константин Велики, от тук на всички страни по света са се отправяли кервани с търговци, към неговите храмове са се стичали хиляди паклонници, а най- култовите съоръжения са били широко известни далеч зад пределите на страните. През XVI век, когато цяла югоизточна Европа се намирала под Османско иго, монастирите около Ниш, и най-вече храм Свети Георги в Камениц, са били опора на християнството и място за срещи на религиозния и интелектуален елит на Сърбия, заслужил си слава на един от големите култови центрове на славянския свят.

 

В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на българската държава, от 14 век е включен във владението на Белаур с център Видин, а по-късно - на Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно - и център на една от епархиите на Българската екзархия.

До 1878 година населението на Ниш етнически е приемуществено българско. Институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община.  Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш се придава предимно сръбски облик.

По време на Първата световна война, българската армия овладява Ниш след боеве на 13 октомври 1915 година. Към 1917 година градът има население от 25 000 души.  

Към днешна дата по сръбски неофициални данни, в Ниш живеят между 15 и 20 хиляди жители с българско етническо самосъзнание, преселници от пограничните райони на Западните покрайнини - Царибродско и Босилеградско.

Ниш е естествен географски, административен и културен център на областта Поморавие. Нишката телевизия излъчва новини на български език. Те са два пъти дневно в обедните часове и са по идея на една от общините в града - община Пантелей, в която живеят много българи.

В самия град Ниш се намира Нишка крепост, която спада към най-красивите и най-добре съхранени крепости на Балканите, а е изградена е края на XVII век. В покрайнините на Ниш се намира паметника Челе-кула, която турците са построили от черепи и глави на загиналите по време на Чергарската битка ( 1809г.) сръбски войници. Битката е спечелена от турците, но тази битка е била критичната причина за неуспеха на Първото сръбско въстание.

 

Благодарение на важното си географско положение, природни ресурси, транспортна инфраструктура и богато културно-историческо наследство, този регион притежава изключителни възможности за развитие на туризма. Курортният туризъм има дълга традиция – от откриването на минералните извори от римляните. В Окръг Ниш има няколко известни курорта: Нишка баня спа (окръг Ниш), Куршумлишка баня спа, Пролом баня спа, Луковска баня спа (окръг Топлица), и др

Летището на Ниш “Император Константин” е дестинация за много туристи по време на зимния сезон, които посещават планината Копаоник, и чийто брой ще расти с увеличаването на размера на инвестициите в близост до Стара планина.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

гр. Охрид

гр.Охрид, Македония

Охрид е град в югозападната част на Република Македония, център на Община Охрид. Намира се на брега на едноименното Охридско езеро в близост до албанската граница. Населението му е 42 033 (2002 година). Охрид е столица на Първото българско царство между 992–1018 година.

Днес Охрид е туристически град от международно значение. Добре запазената стара част на града, средновековната крепост, множеството църкви, манастири и джамии, както и голямото езеро привличат туристи не само от балканските страни и Европа.

Охрид се намира на 700 m надморска височина. Климатът в Охрид и региона се характеризира като преходен между континентален и средиземноморски със сравнитлно по-вече валежи през зимата и дълго и сухо лято.

Античния театър

 
През 887 година Климент Охридски е изпратен като учител в областта Кутмичевица - днешни Югозападна Македония и Южна Албания с главни градове Охрид и Девол. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум Преславски поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност Охрид се превръща през втората половина на 9 век в българска книжовна столица през Златния век на българската култура (9 – 10 век). Тогава градът е един от най-развитите и известни средновековни културни центрове.

По времето на цар Самуил Охрид е столица на България и престолен град на Българската патриаршия (10 – 11 век). Крепостта, която е строена по негово време, носи и днес неговото име, и все още се извисява над града.

През есента на 1015 година император Василий II Българоубиец превзема града. Крепостта остава и след това под управлението на Иван Владислав - наследник на Гаврил Радомир, син на цар Самуил. От времето на византийското владичество от 1018 до 1167 година, градът е център на Охридската българска архиепископия.

Самуиловата крепост

Крепостна стена

През 1202 година градът е включен в Солунското латинско кралство. През 1334 година сръбският владетел Стефан Душан превзема Охрид заедно с Прилеп и Струмица, но само за няколко години до падането им под османско владичество.

Античния театър

Паметник на Св.Св. Кирил и Методий

Билянините извори

Черквата "Св. Йоан Канео" е уникално живописно видение. Тя е изящно разположена на една крайбрежна скала над охридското езерото под останките на школата на св. Климент, западно от Канео - стар рибарски квартал на Охрид, на който е кръстена. За нея няма никакви сигурни данни, но може да се предполага, че е от края на ХIII или от началото на ХIV век. Била е съборна манастирска черква, но манастирът е бил разрушен през време на османското владичество. Самата черква е запустяла през ХVII век. 

Манастирът „Свети Климент и Пантелеймон” е изграден по инициатива на Свети Климент Охридски и лично поръчение на княз Борис I Покръстител. Археологически проучвания показват, че на мястото на църквата на манастира е имало голяма раннохристиянска петтокорабна базилика, за която за съжаление няма запазена информация. Целият район на месността Плаошник изобщо е богат на археологически находки.

Когато презп 916 г. Климент умира, той е погребан именно тук.  Гробът му в новия храм е върху старата гробна конструкция, целият под стъкло, а над него има саркофаг от мрамор в който се намира ковчежето с мощите. В южната страна на гроба са поставени икони на Свети Климент и на Свети Пантелеймон. От другата страна в ниша се намира дървена скулптура на Свети Климент от 13 век, намерена в църквата „Света Богородица Перивлепта“. В и около новоизградената църква има стъклени подове, за да се виждат останките от стария храм.

Камбаната тежи три тона и е изработена в леарна във Верона. По нея има изляти детайли с религиозни теми от Стария и Новия завет, както и данни и ликовe на ктиторите.

 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Охридско езеро

Охридското езеро

През 1980 г. Охридското езеро, заедно с неговото крайбрежие и град Охрид са обявени от ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Разположено е в планинска област в Република Македония и Албания. Заема площ от 353,9 км². Част от езерото - 105 км² е включена в територията на Албания, а останалите 248 км² се намират в Република Македония. Надморската височина на Охридското езеро е 693,17 м. Водосборният му басейн до 1962 г. обхваща 1042 км², а, след като притокът на Черни Дрин – река Сатеска – изкуствено е насочен към езерото, площта на водосборния му басейн се увеличава на 1487 км². Максималната дължина на езерото е 30 километра, а ширината му - 14,5 км. 

Крайбрежната му линия е дълга 88 км. Най-голямата му дълбочина е измерена срещу село Пещани – 287,4 м, а средната му дълбочина е 163,71 м. То е най-голямото и най-дълбокото в Егейската езерна зона. Нарежда се на седмо място в Европа. От Преспанското езеро Охридското е отделено от планината Галичица. При град Струга от Охридското езеро изтича река Черни Дрин, чрез която водите му се вливат в Адриатическо море. Охридското езеро представлява тектонична пукнатина от плиоценския период. Приема се, че Охридското езеро е на възраст между 2 и 3 милиона години – време, през което е съществувала твърде малка част от днешните езера в света, с изключение на такива като Байкал, Танганайка, Каспийско море и др.

Охридското езеро се подхранва предимно с изворна вода от подземни и надземни източници. Най-голямата част от надземните извори се намират на южния бряг на езерото, при манастира "Свети Наум". Тези извори, често приемани и за извори на река Черни Дрин, осигуряват около 8,5 куб м/сек или 25% от общите постъпления на вода в езерото. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Като се изключат реките Сатеска, Коселска и Чорава, по-голямата част от реките, вливащи се в езерото, пресъхват през част от годината. Единственият начин за изтичане на водите на езерото на повърхността е река Черни Дрин. Макар че Охридското езеро няма пряка връзка на повърхността с Преспанското, по-голямата надморска височина на последното (853 м.) и варовиковият състав на разделящата ги планина Галичица още през ХІХ век дават основание на предположението, че водите на Преспанското езеро се оттичат по подземен път в Охридското. 

Паметникът на Св. Климент Охридски

Днес е установено, че близо 46 % от водите на Охридското езеро идват от Преспанското. Температурата на водата на езерото рядко пада под нулата, поради което то не замръзва. Само в изключително студени зими замръзва в някои участъци край брега - край Струга, по-рядко при Охрид. Водата на езерото започва да загрява в края на месец март, а най-високата ѝ температура е през август. До септември в езерната вода се акумулира значително количество топлина, която по-късно се отделя и спомага за относително меката есен по крайбрежието.

Изглед към Самуиловата крепост

Охридското езеро е един от големите биологични резервати в Европа и притежава уникална фауна. То е населено с голям брой ендемични или редки видове. Голямата старост, географската изолация и непроменливите условия на живот са причина езерото да бъде наричано и "музей на живи фосили". От терциерните форми, населявали езерото през този период, са се развили нови подвидове и видове, характерни само за Охридското езеро - предимно раци, охлюви и червеи. Езерото се характеризира с ниска продукция на фитопланктон.

 











Най-известни и проучвани са двете ендемични пъстърви – охридската (Salmo letnica) и белвицата (Salmothymus ohridanus). В миналото към охридска пъстърва е ориентирана най-голяма част от риболовството в езерото, поради което още през 1935 г., с основаването на Хидробиологичния институт в Охрид (Хидробиолошки завод), започва нейното изкуствено размножаване. Днес уловът ѝ е ограничен. След пъстървовите, най-голям дял в улова на риба в езерото има плашицата (Alburnus albidus alborella Fillipi), която е от рода на уклейките (Alburnus). Европейската змиорка (Anquilla anquilla) или ягулата, както я наричат охридчани, също е традиционен улов за рибарите в езерото. Тя не е ендемичен вид за Охридското езеро. След размножаването си в Саргасово море тя се придвижва до Адриатическо и по река Черни Дрин достига езерото. През 60-те години на ХХ век обаче, с изграждането на хидроцентрала на Черни Дрин, естественият път на змиорката е прекъснат.

Резиденцията на Тито

Билянините извори

Залез над Охрид

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo