...за българския пътешественик: крепост

град Хисаря

Град Хисаря е разположен в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора на 360м н.в. Намира се на 45км северно от град Пловдив. Общата площ на община Хисаря е 549 кв.км, от които 206 кв.км. са горски фонд и 13 кв.км. населено място. Населението е 7 128 жители.

Хисар или Хисаря

Хисар на турски означава крепост, цитадела — централната част на града, включваща административните сгради, казармите, джамията, главния пазар и работилниците на основните занаяти. Тя е отделена със стена от прилежащите крайградски и селски райони.

От малко селце, известно като Хисар, Хисар-Кюселере и Хисар-Момина баня, през 1964 година курортното селище Хисар-Момина баня, съединено от с.Хисар /сегашния археологически резерват/ и някогашното голямо село Хисар-Момина баня /Хисар-Кюселери/, е обявено за град с името Хисаря.

Минерална вода

Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Минералните води от гр.Хисаря, с.Старо Железаре и с.Красново се използват за пиене и за лечението на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни, чернодробни заболявания, на опорно-двигателния апарат. Хидроминералните ресурси на минералните извори в общината са 62.10 л./сек , а в качествено отношение са еднородни. Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води. Температурата на водата варира от 41 до 52°С.

История

Първите данни за Хисар датират от IV-III век преди новата ера. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел. След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори. В началото на римския период,според преданията и легендите , името му било Аугуста.

Римския император Диоклециан се установил тук заради безценните минерални води. През годините заселници са Траки, Римляни, Славяни, Българи - привлечени от уникалното съчетание на минерални извори, климат, природни дадености, местна флора и фауна. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения.

Крепостната стената е разположена в централната част на града и представлява крепост с неправилна четириъгълна форма с 4 входа и 44 кули. Общата дължина на стената е 2315 метра. Височината на стената е 10 метра, а ширината 2-3 метра, като от северната страна ширината е двойна, а от юг е заградена от ров с дълбочина 4 метра. Главния вход е от южната страна и се нарича Камилите. Нарича се така, защото до началото на ХХ век вратата е била разделена и приличала на две застанали една срещу друга едногърби камили. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор “Момина сълза”. Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция).

След падането на Западната Римска империя древният град Диоклециан е част от Византия и се превръща в духовен християнски център. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

През османското владичество в Хисар и селата Синджирлий и Кюсилери, вземат участие в борбата против османлиите, където през 1868 г. Левски създава революционен комитет.

Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 Емана) и температура 47 градуса. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Първият химичен анализ на минерална вода в България е направен още през 1882 година, именно на извор Момина баня.

Колонадата в центъра на града е построена през 1960 г и е точно копие на римска колонада. Върху свода над чешмата са изобразени осемте антични божества на здравето, а на колонадата – основните кристали на минералната вода.

Археологически музей
Oснован е през 1953 г. с цел събиране, опазване, консервация и популяризиране на богатото археологическо наследство на града. Фондът на музея наброява 2377 експоната.

Работно време:9.00-12.00ч. и 13.00-18.00; без почивен ден.

Билети: възрастни: 1лв;

деца: 0,5лв.;

беседа: 6лв.; обиколка на археологическият резерват: 10лв.