Троянски манастир „Успение Богородично”

Троянски манастир 
„Успение Богородично”

Троянският манастир се намира на 10 км от гр.Троян, в китното село Орешак. Разположен е на 400 м. надморска височина, на левия бряг на река Черни Осъм, под живописния горист склон "Чукарка".

За неговата ранна история няма достатъчно данни. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Според манастирските хроники, пазени от незнаен монах, Троянският манастир е основан от отшелник, който идва на това място и си построява малка хижа няколко години след падането на Втората българска държава. Отшелникът бързо печели уважението на местните хора, които започват да го посещават за молитви и съвети.

Той е третият по големина манастир в България след Рилския и Бачковския.

По подобие и на други български манастири този също си има своя чудотворна икона, която пристига в светата обител по времето на нейното създаване и се нарича “Св. Богородица Троеручица”. Според преданието, йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи.

Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.

Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.

През първата половина на XVIII век манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765 г., когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време, игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в 1771 г. изградил и водоснабдяването му. Около 1780 г. един друг сопотчанин - игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква. Според една стара гравюра, изработена от монаха Леонтий Рус в 1817г., това е било триконхален трикуполен храм.

 

Между времето на създаването си и 1830-та година, манастирът преживява трудни времена, през които често е нападан и унищожаван, а монасите – избивани. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът "Св. Никола", а около 1830 г. - скитът "Св. Йоан Предтеча" в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината.

Зависимостта на Троянския манастир от гръцките епископи в Ловешката епархия, които използвали земите и горите й за свое лично забогатяване, също създава неприятности за светата обител. Това е решено през 1830 г., когато делегация от монаси посещава Константинопол (днешен Истанбул), за да представи искане за духовна, административна и икономическа независимост на манастира. С помощта на придружаващото писмо от Търновския митрополит Иларион монасите постигат целта си. Специална грамота, издадена на 4-ти декември 1830 г. и подписана от Вселенския патриарх Костандий, дава на Троянския манастир желаната автономия с обявяването му за “ставропигиален” - това значи, че той бива освободен от пълномощията на ловешкия епарх и става подчинен директно на Патриархата в Константинопол. Оттук нататък, манастирът се разширява и се превръща в духовен и културен център.

Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстора Константин от с. Пещера. На 6 август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на "Успение Пресветая Богородици".

Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

Стенописите по манастира и църквата са дело на известния майстор Захари Зограф от самоковското училище за изкуство и иконография. Иконите в храма основно са направени от други майстори от самоковската школа, сред които и брата на Захари – Димитър Зограф. На външната стена на сграда от комплекса също има интересна рисунка, която обаче не се вписва в стила на манастирските стенописи. На нея Захари Зограф изобразява лъв и слон, които да символизират българската сила и спокойствие по време на дългото османско владичество.

Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита. Най-стара е полихромираната резба на иконостаса в скита "Св. Никола". Тя носи стиловите елементи на ранната тревненска дърворезба.

На 20 януари 1872г. Васил Левски организирал тук таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. При избухването на Априлското въстание в манастира е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.

Там е погребан Негово Светейшество Патриарх Максим.

Храмовият празник на манастира е 15 август - Успение на Пресвета Богородица. Тогава се организира и големият панаир, възникнал още през Възраждането.

Има безплатен паркинг

Работно време: лято  8.00-21.00 без почивен ден

                      зима  8.00-18.00 без почивен ден

Манастирът е част от списъка на БТС със 100-те национални туристически обекта под номер 31. Печатът се намира в музея на Васил Левски на третия етаж на манастира.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo