Осеновлашки манастир „Света Богородица”, 7-те престола
Осеновлашкият манастир, известен повече като Седемте престола, се намира в живописна част на северна Стара Планина, в полите на връх Измерец. Манастирът е отдалечен на 80 км от София по пътя за гр. Мездра през Искърския пролом и на 50 км от гр. Враца. До Осеновлашкия манастир може да се стигне с влак, по главния път София—Мездра, като се слиза на с. Елисейна. Веднага след прелеза вдясно започва асфалтиран път, който по поречието на р. Габровница води до манастира, като разстоянието е около 10 км.
Легенда свързва основаването на Осеновлашкия манастир (7-те престола) с името на болярина Петър Делян и с въстанието против византийското владичество през 1040г.
Най-ранните свидетелства за съществуването на Осеновлаския манастир са едно четириевангелие с приписка от 1511 г. и един служебник от 1554 година.
На два пъти - през 1737 г. и в началото на XIX в., манастирът е ограбван и разрушаван от турците. Обновяван е съответно през 1770 и през 1815 г. със средства на местното население.
В началото на 19в. Осеновлашкият манастир е бил обезлюден, манастирските сгради сринати, а територията му станала собственост на мюсюлманска фамилия от град Роман. С помощта на врачанина Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, през 1824г. започва възстановяването на манастира. Те откупили земите на манастира, а настанения тук монах Паисий от Ловеч изградил жилищна сграда. Комплексът бил предоставен за метох на Черепишкия манастир. През 1848г. отец Христофор основава в манастира килийно училище, като един от учителите става самия той, а през 1851г. започнало изграждането на нова голяма триетажна сграда.Освен историческите данни, има и отделна легенда за създаването на манастира. Според нея, Седемте престола е основан от 7 боляра, откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.
Манастирът е ограден от висок каменен зид, а в средата на вътрешния двор е разположена църквата. Комплекса включва също камбанария и две жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Има двойни, тройни и по-големи стаи, но баните са общи на етажа. Дворът впечатлява със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с дървено и метално клепала – последното е взето през 1799 г. от останките на Римската крепост.
Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на турското робство.
Църквата от своя страна е не по-малко впечатляваща с уникалния си дизайн от седем отделни олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата и са още по-изолирани – до тях се стига през малките входове на 2 параклиса. Последният, 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец. Храмовата чудотворна се нарича Рождество Богородично и се смята, че е донесена от п-в Атос от Отец Гаврил по времето на създаване на манастира. Освен престолите, впечатление прави и масивния полюлей наречен “Хоро”, по който се забелязват изящна дърворезба и рисунки на религиозна тематика. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руска императрица Екатерина.
Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата.
Манастирът е част от списъка със 100-те национални туристически обекта, под номер 78.
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
