...за българския пътешественик: Празници и обичаи

Кукери

Ритуалът се датира още от езическото минало на държавата ни, а целите му били най-различни. Най-често кукерите с ритуалите си целят да изгонят злите сили и да донесат здраве и добра реколта на съселяните си.

Съществуват много разновидности на този обичай в различните краища на България.

По-стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България.

След настъпването на Новата година, дружината тръгва от къща на къща и подобно на коледарите, са чакани и желани гости. В къщата те играят различни комични или битови сценки, а домакините ги даряват с храна и вино. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, сурати или джамалари, са мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът, булка, младоженец, поп), винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. В групата може да има и мечка с мечкар, цигани, камила (джамала) и камилар. Камилата са двама души, скрити под черга или кожа, с глава от дърво, покрито с овнешка кожа, с отвор за устата и зъби от клинци.

Кукерските маски са най-различни – от малки и символични до много големи, изработени от кожа, пера, козина и най-различни мъниста и звънци. Най-често маските символизират различни видове животни, или изобразяват човешки фигури – жени, баби и старци.

Правят се не само специални маски и дрехи, но се подготвят и различни съоръжения за вдигане на шум и врява – звънци, хлопатари, железа, тенджери, гайди, кавали, тъпани.

Шествията имат и просветителски характер. Когато в тях трябва да вземат участие 11-12 годишни момчета, бащата ги води при главатаря и казва: „Войводо, давам ти това сурвакарче с пилешко сърце и заешки нозе, да го направиш с лъвско сърце и с орлови криле.”

Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец - мъже). Един от тях, който се избира за цар или водач на групата и който води ритуала, е женен, като се подбира най-знатният мъж в селото с първо мъжко дете или баща на близнаци.

За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно - след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

В Югозападна България участниците в тези дружини се наричат русалии, чауши, които играят специален танц, представляващ сражение.