Показват се публикациите с етикет религиозни. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет религиозни. Показване на всички публикации

Разбоишки манастир „Въведение Богородично”

           Разбоишки манастир              „Въведение Богородично”



Разбоишкият манастир е разположен край река Нишава. Намира се  на 9 километра югозападно от гр. Годеч и на 80 километра от София. Това е първият начин за стигане до манастира. След село Разбоище оставяте автомобила си и продължавате пеша. Пътеката е дълга около километър и половина, но гледката е невероятна. Този маршрут е подходящ за хора, които предпочитат да шофират по сравнително хубав път и след това и да походят пеша. 

Другият път е подходящ за мързеливи хора, които предпочитат силни усещания и не жалят колата си. От София се намира на 60 км по главния път за ГКПП Калотина, но преди да стигнете до границата се отклонявате през селото. Този път е дълъг около 10-тина километра и минава през село Калотина, с.Беренде Извор, на отбивката за с.Чепърлинци вдясно. След това през селото и после по един черен път се стига точно до портите на манастира. Пътят е тесен и каменист, подходящ за офроуд. Изключително оживен по време на ловния сезон. Но можете и да оставите автомобила си до Чепърлинския манастир и от там да продължите пеша по черния път, или по жп линията, която върви до мина Станянци. По нея минава влак около два-три пъти седмично, така че е не е опасно.  


Още от ранното средновековие скалните пещери в околността стават убежище на монаси. Сред тях е и Свети Сава. Според една легенда когато тръгнал на път за Ерусалим, Великите пости го заварили на това място и той прекарал 40 дни в една пещера. Оттогава от скалата извира лековита вода. Изследователите намират, че първоначално пещерата е служела за църква, където отшелникът в пълно уединение извършвал богослужение. След време върху площадката пред входа на пещерата бил построен храмът параклис на височина 50 м. Това разширение се наложило поради увеличаване броя на отшелниците. Така възникнал скален скит.


 




















Този скален манастир претърпява разорения по време на турското робство. Според манастирското предание той бил три пъти опожаряван. При последното монасите били изклани, а манастирът обран и запален. Само един от тях се спасил по чудо. Той се заел да го възстанови. Решил да построи църквата в ниското на полянката. Легендата гласи, че всеки ден след като монасите пострият нещо то се разрушава вечерта и намират строителнте материали на следващата сутрин при пещерната ниша, където са се молили от векове. На третата вечер игумена на манастира сънувал Богородица, която му казала: "Там където от векове ми се молите, там ще си построите църквата". Така монасите построяват малката църквичка, която съществува до 1950 г. Тогава към съществуващата част се изгражда притвор, камбанария и каменните стълби, чрез които сега се достига до църквата. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида.  Изградена е от грубо обработени камъни, споени с хоросан. Запазени са останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква датиращи от 16-17в. Стенописите вътре са изключително надрани. Едната версия е че те са така от турското робство, когато са правени опити храма да бъде разрушен. Другата версия, за унищожаването на стенописите е опита храма да бъде реставриран и за да хване новата мазилка по-лесно е трябвало повърхността да бъде грапава. На места си личат стенописите под замазката.

При обновяването на манастира през 1861г. било взето ново решение. Жилищните сгради, ограждащи в четириъгълник дворното пространство, били построени на десния бряг на реката на равен слънчев терен. Храмът, построен високо в скалите, останал извън сградите. Въпреки това той продължил да бъде манастирски храм и до днес.


През 1860 г. манастирските стени са възстановени, за пореден път, от хайдутина Йоан Тотю, който се укрива там с другарите си. Той организира и тайно производство на барут, а оттогава идва и името на манастира - Разбоишки. Заради комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, турците не смеели да плячкосват околните села и наричали защитниците „черните разбойници”. Те взривявали пещерите в околността, за да не се ползват за хайдушки убежища.

По време на Османското робство тук не веднъж са отсядали Апостола на свободата Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски.


В началото на 20в. Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947г. в него се заселват три монахини. Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната църква - напълно унищожени. С течение на времето монахините, с помощта на живеещите в околните села хора, успяват да възстановят манастира и да реконструират скалната църква. И третата монахиня умира през 2007г. Към момента за манастира се грижи свещеник.


До ден днешен в манастира няма електричество и водоснабдяване. Единственото, което напомня там за цивилизацията е товарният влак, който минава, но твърде рядко.
Храмовият празник е на 15 август, когато се празнува Успение Богородично и се прави курбан.


« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Шипченски манастир

Храм-паметник "Рождество Христово", Шипченски манастир


Храмът-паметник "Рождество Христово" – известен още като Шипченския манастир се намира в южното подножие на Шипченската планина, в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 километра северозападно от гр. Казанлък.
Манастирът е построен в периода 1885 – 1902 г. върху земя подарена от жителите на близкото селище Шипка, в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България руско-турска война.


Средствата за построяването му са събрани чрез дарения в Русия, но и в България, по инициатива на Олга Скобелева, майка на руския пълководец генерал Скобелев. Инициаторите отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли. Строежът се осъществява от майстори зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия и местни майстори.

Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата.

Манастирският комплекс включва църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.

Възпоменателната църква на манастира е построена в стила на Ярославлската църковна архитектура от ХVІІ в., наричан "руската древност" и много популярен през 80-те години на ХІХ в. в Русия. Той е известен с характерните арки, фризове, фронтони, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи на външните стени. 


На 15 септември 1902 г. храмът е осветен от Старозагорския митрополит Методий. Манастирът открива официално с прочувствена реч на 27 септември  1902 г. граф Николай Павлович Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална имперска делегация от Русия.


Храмът е кръстокуполен, с квадратен наос и три апсиди. Главният вход е оформен с три арки, намира се на западната фасада, до която е долепена внушителна кула-камбанария, висока 53.35 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи 11 643 кг и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките. Дърворезбованият иконостас е от липово дърво с позлатена дърворезба. Иконите са дар от монасите на руския манастир "Св. Пантелеймон" в Света гора Атон.


В черквата посетителите могат да видят 24 мраморни плочи с имената на 18,491 руски воини и български опълченци, дали живота си при боевете на връх Шипка и край гр. Казанлък.

Манастирът е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на БТС под номер 92.
Работно време: 8:30 – 17:30 часа


« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Църквите в Несебър

Църквите в Несебър

В старата част на Несебър има около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща в момента е само една.


Църквата “Света София, т. нар. “Стара митрополия” е разположена на предполагаемия стар център на града. Тя е трикорабна базилика, с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с нартекс и атрий (вътрешен двор). Дължината й е 25,50 метра.
Изграждането на базиликата датира от края на V и началото на VI век. Два са строителните периода, като сегашния си вид тя е придобила в началото на IX век. През Средновековието църквата служи за катедрален храм на митрополитската епархия с център в Несебър. През 1257 година е ограбена от венецианците, като много религиозни реликви са отнесени в църквата Сан Салваторе във Венеция. Изоставена е в края на XVIII век.
Базиликата е била част от комплекс-резиденция на несебърския митрополит.



Базилика „Богородица Елеуса” (Умиление)

Простроена е през VI в. В историческите извори се споменава през цялото Средновековие до XIV в., когато е била част от манастирски комплекс. Открита е при археологически разкопки през 1920г. По архитектурен план представлява трикорабна, триабсидна базилика с притвор и атриум. Средната апсида отвън е тристенна, а отвътре полукръгла. Страничните кораби имат по още две по-малки апсиди на север и на юг. В притвора на църквата са запазени засводени гробници. Северният и част от централния кораб са се сринали в морето. Базиликата е дълга 28м. и широка 18м. Сега църквата е косервирана и реставрирана.




















Църква „Христос Пантократор” (Вседържател)

Кръстокуполна църква с три олтарни ниши, притвор и камбанария над притвора. Общата й дължина е 16м, а ширината 6,7м. Куполът стъпва на четири колони. Апсидите са кръгли отвътре и петостенни отвън.  Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Църквата се датира в първата половина на XIVв. Една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър, типичен представител на живописния стил в църковната архитектура.


Църквата „Св.Тодор”

Построена е през XIIIв. Тя е малка еднокорабна църква, с притвор и една абсида. Дълга е 8.70 м и е широка 4.15 м. Фасадите са разчленени със слепи арки от обработени камъни и тухли. Пространството под арките е запълнено от шахматни или зигзагообразни орнаменти, оформени чрез каменни блокчета и тухли. Днес там се помещава Художествена галерия.






Църква „Св. Йоан Неосветени” (Алитургетос)

Кръстокуполна църква с три олтарни апсиди и нартекс (предверие). Дължината й е 18,5м, а ширината – 10м. Основата на кръстовидната част на църквата представлява почти квадрат, оформен с четири колони. Зидарията е от камък и тухли. Фасадните стени са разчленени от слепи арки, украсени с различни геометрични форми от тухли и малки каменни блокове (керамопластичен стил). Църквата, което е построена през XIV век, има два входа – северен и южен. Подобно архитектурно решение рядко се среща в църковни здания.
я е засегната силно от Чирпанското земетресение през 1913 година, но още преди това не функционира. Според легендата църквата изобщо не е освещавана (оттам и името ѝ - „алитургетос“ е „неосветен“ на гръцки), тъй като по време на строежа загива един от работниците. В същото време, според някои източници, в църквата са провеждани богослужения.


 









« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »