Разбоишки манастир „Въведение Богородично”

           Разбоишки манастир              „Въведение Богородично”



Разбоишкият манастир е разположен край река Нишава. Намира се  на 9 километра югозападно от гр. Годеч и на 80 километра от София. Това е първият начин за стигане до манастира. След село Разбоище оставяте автомобила си и продължавате пеша. Пътеката е дълга около километър и половина, но гледката е невероятна. Този маршрут е подходящ за хора, които предпочитат да шофират по сравнително хубав път и след това и да походят пеша. 

Другият път е подходящ за мързеливи хора, които предпочитат силни усещания и не жалят колата си. От София се намира на 60 км по главния път за ГКПП Калотина, но преди да стигнете до границата се отклонявате през селото. Този път е дълъг около 10-тина километра и минава през село Калотина, с.Беренде Извор, на отбивката за с.Чепърлинци вдясно. След това през селото и после по един черен път се стига точно до портите на манастира. Пътят е тесен и каменист, подходящ за офроуд. Изключително оживен по време на ловния сезон. Но можете и да оставите автомобила си до Чепърлинския манастир и от там да продължите пеша по черния път, или по жп линията, която върви до мина Станянци. По нея минава влак около два-три пъти седмично, така че е не е опасно.  


Още от ранното средновековие скалните пещери в околността стават убежище на монаси. Сред тях е и Свети Сава. Според една легенда когато тръгнал на път за Ерусалим, Великите пости го заварили на това място и той прекарал 40 дни в една пещера. Оттогава от скалата извира лековита вода. Изследователите намират, че първоначално пещерата е служела за църква, където отшелникът в пълно уединение извършвал богослужение. След време върху площадката пред входа на пещерата бил построен храмът параклис на височина 50 м. Това разширение се наложило поради увеличаване броя на отшелниците. Така възникнал скален скит.


 




















Този скален манастир претърпява разорения по време на турското робство. Според манастирското предание той бил три пъти опожаряван. При последното монасите били изклани, а манастирът обран и запален. Само един от тях се спасил по чудо. Той се заел да го възстанови. Решил да построи църквата в ниското на полянката. Легендата гласи, че всеки ден след като монасите пострият нещо то се разрушава вечерта и намират строителнте материали на следващата сутрин при пещерната ниша, където са се молили от векове. На третата вечер игумена на манастира сънувал Богородица, която му казала: "Там където от векове ми се молите, там ще си построите църквата". Така монасите построяват малката църквичка, която съществува до 1950 г. Тогава към съществуващата част се изгражда притвор, камбанария и каменните стълби, чрез които сега се достига до църквата. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида.  Изградена е от грубо обработени камъни, споени с хоросан. Запазени са останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква датиращи от 16-17в. Стенописите вътре са изключително надрани. Едната версия е че те са така от турското робство, когато са правени опити храма да бъде разрушен. Другата версия, за унищожаването на стенописите е опита храма да бъде реставриран и за да хване новата мазилка по-лесно е трябвало повърхността да бъде грапава. На места си личат стенописите под замазката.

При обновяването на манастира през 1861г. било взето ново решение. Жилищните сгради, ограждащи в четириъгълник дворното пространство, били построени на десния бряг на реката на равен слънчев терен. Храмът, построен високо в скалите, останал извън сградите. Въпреки това той продължил да бъде манастирски храм и до днес.


През 1860 г. манастирските стени са възстановени, за пореден път, от хайдутина Йоан Тотю, който се укрива там с другарите си. Той организира и тайно производство на барут, а оттогава идва и името на манастира - Разбоишки. Заради комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, турците не смеели да плячкосват околните села и наричали защитниците „черните разбойници”. Те взривявали пещерите в околността, за да не се ползват за хайдушки убежища.

По време на Османското робство тук не веднъж са отсядали Апостола на свободата Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски.


В началото на 20в. Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947г. в него се заселват три монахини. Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната църква - напълно унищожени. С течение на времето монахините, с помощта на живеещите в околните села хора, успяват да възстановят манастира и да реконструират скалната църква. И третата монахиня умира през 2007г. Към момента за манастира се грижи свещеник.


До ден днешен в манастира няма електричество и водоснабдяване. Единственото, което напомня там за цивилизацията е товарният влак, който минава, но твърде рядко.
Храмовият празник е на 15 август, когато се празнува Успение Богородично и се прави курбан.


« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Няма коментари:

Публикуване на коментар