Показват се публикациите с етикет Ловеч. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ловеч. Показване на всички публикации

Деветашка пещера

Деветашка пещера


Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.  До нея се стига като се отклоните на отбивката за село Деветаки. След моста веднага в ляво е едната пътека, която води до пещерата. Няма обособен паркинг. Оставяте си автомобила, където намерите. Тази пътека е равна, с изключение на някои места, където има някои препятствия. Тя върви успоредно на река Осъм. Можете да срещнете и рибари, които да ви упътят. Пътеката е особенно опасна там където минава точно над реката и трябва да бъдете внимателни да не се изтърколите във водата. Не ви е нужна някаква специална екипировка, а само удобни обувки.

Другата пътека е малко по нагоре от моста, след завоя. Там отново можете да си оставите автомобила и да слезете в посоката, която ви показва дървената стрелка. Тази пътека е доста по-стръмна, но на места има дървени стълби и парапети. Не е подходяща, когато е мокро, защото е изключително хлъзгаво.

Няма охрана, няма и такса-вход.


Предпазен парапет с дължина 480 м е монтиран в Деветашката пещера, съобщават от пресцентъра на Община Ловеч, цитирани от Дарик. Изграждането на парапета е осъществено по проект по ПУДООС „Подобряване и регламентиране на достъпа в природната забележителност „Деветашка пещера".
Освен парапета са издигнати и прегради от моста на пещерата до входа й в двете галерии. Целта е социализиране на пещерата, както и предотвратяване преминаването в реката, извираща от мократа галерия, и ограничаване на достъпа до културните пластове. Постоянните прегради във водната и в сухата галерия целят спиране навлизането на хора, за да не се смущава покоят на прилепите, и способстват за осигуряване на безопасността на туристите. За предпазване от падане в дерето е преградата от моста до входа на пещерата.


Размерите на пещерата са огромни. Входът е широк 35 и висок 30 метра. Отвежда към просторна зала с площ 2400 кв. м – най-голямото пещерно фоайе в Европа.  Височината на залата на места достига 100 метра. Дълга е приблизително 400м. и широка 130м.  Пещерата е открита през 1921 г. В нея са направени открития на някои от най–интересните останки от времето на неолита по българските земи. 

В миналото пещерата е била засекретен военен обект. През 1950-те години е била използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни. Според някои сведения, поради големината си тя е използвана за съхранение и на храни от държавния резерв и за разполагане на ракетни установки. В момента това е абсолютно невъзможно, мостът, водещ до пещерата е разрушен, разрушена е и ж.п. линията към нея. Махането на релсите е започнало още през 2001.


Пещерата е природна забележителност със статут на защитен обект от 1996г., с международно значение.

Когато влезете вътре се чувствате нищожно малки. Пред вас се открива грандиозна гледка. Първоначално няма да се почувствате като в пещера. Сякаш се изправяте пред големи скали. Постепенно навлизайки навътре дъхът се затаява. Всичко е толкова голямо и красиво. За съжаление си личи и човешката намеса. Някога там е кипяло голямо оживление. Сега е спокойно и тихо. Не очаквайте тълпи от туристи. Ако искате да разгледате едно от чудесата на природата на спокойствие, това е мястото.
Изключително интересни са седемте отвора на тавана, наречени „окна”, през които прониква слънчевата светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Сякаш сте в църква, чийто купол е прорязан от лъчите на Слънцето. Най-големият от отворите е известен под името „Килика”. Има 2 галерии, 11 езера и 14 извора. 



Част от красивите сталактити и сталагмити са били повредени. Парчета от тях се намират в музеи в Ловеч , след като били огледани още при намирането им от специалисти от столичния Музей "Земята и хората".

След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади. Рекичката пресича централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон  на пещерата е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името „Олтара”.


Пещерата предлага забележително добри условия за живот – има големи размери и естествено осветление, чиста речна вода. Вероятно заради тези предимства тя е била обитавана през седем различни епохи. Изследвана е през годините 1927, 1950 и 1952. Около входа на централната зала и началото на двата клона са разкрити 8 м. дебели културни наноси с находки от доста исторически епохи - палеолит, неолит, халколит, бронзова, ранножелязна и късножелязна епохи.  В пещерата е открито голямо праисторическо находище и първото пещерно поселище у нас Разкрити са различни културни останки, кости на животни,  оръдия на труда и други. През II-IV в. е служела за тракийско светилище.

Под „Деветашката пещера” по течението на реката е оформен уникален каньон. Напролет речните води предизвикват любителите на силни усещания. Там естествената природа предлага идеални условията за рафтинг. Ако се спускате с лодка по реката, ще срещнете водни костенурки, риби, птици рибари и чапли.


 Местността се обитава от специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони. Тук се срещат редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти, както и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Има диви прасета, сърни и елени лопатари. От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци. Все още са запазени бухалът, скалният бял орел (змияр), големият ястреб.

Днес Деветашката пещера е част от "НАТУРА 2000", попадайки в две защитени зони по директивите за птиците и местообитанията - "Деветашко плато".

Според Закона за защитените територии, за да се провеждат в защитена територия като Деветашката пещера състезания, лагери или други свързани с екстремни спортове надпревари, заснемане на видеоклипове и филми е необходимо съгласуване с Министерството на околната среда и водите. Експертите от министерството определят режим при какви условия може да се проведе лагер, надпревара или друга дейност в защитената територия, с цел да се гарантира нейното опазването и съхраняване на защитените видове в нея.


Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. РИОСВ - Плевен информира гражданите, че от 01 юни до 31 юли е забранено влизането в Деветашката пещера! Мярката се налага заради нормалното възпроизводство на многобройните прилепни колонии в пещерата. Забраната за влизане през двата летни месеца е посочена в заповедта за обявяване на Деветашка пещера като защитена територия.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ $  ♦ $ ♦  $ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Крушунски водопади

Крушунски водопади


Крушунските водопади се намират на изключително достъпно с автомобил място. Тръгвате по главния път от Ловеч за Левски. В село Александрово има табела и стрелка, на която пише – с. Крушуна. Пътят в началото беше доста лош, но след това беше прясно преасфалтиран. Когато влезете в самото село Крушуна се оглеждайте за малки табели, които ви показват посоката за водопадите. Не е възможно да се объркате. Стигате до малък паркинг, който беше безплатен, но и твърде малък за многото желаещи да посетят това райско място. 


В началото на еко-пътеката има входна такса. Тя е прекалено символична за това което е направено и за това което можете да видите.
Вървейки нагоре постепенно започват да се показват водопадите един по един. Ще ви впечатли един от пърите, в който водата е кристално чиста и е образувала утайка, наричана „лунно мляко”.   
Постепенно пътеките започват да се стесняват и да се появяват стълбички и мостчета. На където и да се обърне човек, навсякъде красота. Изключително трудно е, когато има повече хора. Разминаването става бавно, трябва да се изчакват снимащите се, за да може пейзжът да е чист и да се направят красиви снимки. Постепенно все по-нагоре и по-нагоре става все по трудно за изкачване. До достигането на заветната цел, най-високия водопад, трябва упоритост и търпение. Пред вас  ще се изправи стълба, която е изключително стръмна, но е добре закрепена. Дръжейки се за нея по-нагоре ще видите и най-високия водопад, който се спуска от 15-20 м. височина. След това се разделя на множество по-малки ручейчета и поточета. Това го прави най-високата варовикова водна каскада у нас.


През 1995 година Крушинските водопади са обявени за защитена природна забележителност, с цел да се опази това великолепно творение на природата. В миналото по тези земи е съществувал голям манастир, където живеели монаси – исихасти, но до днес от него не е запазено нищо друго, освен руините на монашески килии.


През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазени скални ниши и килии. Районът е бил философски център на скални монаси – исихасти. Чрез послушание, въздържание, търпение и съзерцание на природата, исихастите се стремили към единение с Бога. Крушунските исихасти изцелявали болни, помагали на слепи да проглеждат. Те вярвали, че човечеството се нуждае от революция на ценностната система, като определящи принципи са любовта, мъдростта и истината. Нищо чудно защо това място има такова тайнствено въздействие.
Крушунските водопади не са известна дестинация за посещение. Аз научих за тях съвсем случайно. Пръвоначално ме впечатлиха снимките, които гледах. Не ми се вярваше, че може да е толкова красиво и на живо. Ходих през есента в дъждовния период. Водопадите бяха пълноводни и успях да се насладя на цялата им красота. По-трудно беше придвижването, заради калните пътеки. На маста доста се пързаляше и беше опасно. Препоръчва се водопадите да се посещават през пролетта и лятото. През пролетта заради пълноводието, а през лятото заради зеленината. Когато и да отидете има на какво да се насладите. 


Тази изключителна природна забележителност включва огромен бигоров скален масив, река Маарата и своеобразна растителност. Тук могат да се видят всички карстови форми  - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. Високи скали в източния край на Деветашкото плато образуват огромна подкова. Местността е един от най-окарстените райони на Средния Предбалкан. Тук се крият входовете на няколко от най-дългите пещери в България. Досега спелеолозите са регистрирали по нашите земи 30 пещери с дължина над 1000 метра. Само в Деветашкото плато са разположени пет от тях, като четири са в землището на Крушуна.



Други обекти наблизо:
„Бонинската” (Попската) пещера е с дължина 2753 метра. От входа й започва суха част (около 200 м), а пътят  отвежда  във водна галерия. Там се намира най-дългото у нас подземно езеро – 800 метра. Преминаването му с лодка е рядко удоволствие, но се прави само с опитен водач и подходяща екипировка.
Пещерата „Водопада” (1995 м) се намира на 800 метра южно от село Крушуна.  Галерията е покрита с бели образувания (наричат ги лунно мляко), които на фона на кафявия свод създават неописуема гледка. Изворната вода прорязва малката равнина пред пещерата, която при спускането си от височината образува Крушунския водопад.
„Урушката” (Пройновска) пещера – 1600 м, има суха и водна галерия, които се сливат в дълбочина. Карстовите води от пещерата образуват бигорна тераса, от която се спуска най-високият водопад в околността (с височина около 20 метра).
„Деветашка пещера” - Разположена е на десния бряг на река Осъм.  Размерите й са огромни. Входът е широк 35 и висок 30 метра. Отвежда към просторна зала с площ 2400 кв. м – най-голямото пещерно фоайе в Европа.  Височината на залата на места достига 100 метра. Пещерата е открита през 1921 г. В нея са направени открития на някои от най–интересните останки от времето на неолита по българските земи.
Водопадите се намират в местност Маарата. Мястото пази и множество други природни забележителности. В този район се намират няколко пещери, както и по-малки водопади.






« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ $  ♦ $ ♦  $ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »