Деветашка пещера
Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм. До нея се стига като се отклоните на отбивката за село Деветаки. След моста веднага в ляво е едната пътека, която води до пещерата. Няма обособен паркинг. Оставяте си автомобила, където намерите. Тази пътека е равна, с изключение на някои места, където има някои препятствия. Тя върви успоредно на река Осъм. Можете да срещнете и рибари, които да ви упътят. Пътеката е особенно опасна там където минава точно над реката и трябва да бъдете внимателни да не се изтърколите във водата. Не ви е нужна някаква специална екипировка, а само удобни обувки.
Другата пътека е малко по нагоре от моста, след завоя. Там отново можете да си оставите автомобила и да слезете в посоката, която ви показва дървената стрелка. Тази пътека е доста по-стръмна, но на места има дървени стълби и парапети. Не е подходяща, когато е мокро, защото е изключително хлъзгаво.
Няма охрана, няма и такса-вход.
Предпазен парапет с дължина 480 м е монтиран в Деветашката пещера,
съобщават от пресцентъра на Община Ловеч, цитирани от Дарик.
Изграждането на парапета е осъществено по проект по ПУДООС „Подобряване и
регламентиране на достъпа в природната забележителност „Деветашка
пещера".
Освен парапета са издигнати и прегради от моста на пещерата до входа й
в двете галерии. Целта е социализиране на пещерата, както и
предотвратяване преминаването в реката, извираща от мократа галерия, и
ограничаване на достъпа до културните пластове. Постоянните прегради във
водната и в сухата галерия целят спиране навлизането на хора, за да не
се смущава покоят на прилепите, и способстват за осигуряване на
безопасността на туристите. За предпазване от падане в дерето е
преградата от моста до входа на пещерата.
Размерите на пещерата са огромни. Входът е широк 35 и висок 30 метра. Отвежда към просторна зала с площ 2400 кв. м – най-голямото пещерно фоайе в Европа. Височината на залата на места достига 100 метра. Дълга е приблизително 400м. и широка 130м. Пещерата е открита през 1921 г. В нея са направени открития на някои от най–интересните останки от времето на неолита по българските земи.
В миналото пещерата е била засекретен военен обект. През 1950-те години е била използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни. Според някои сведения, поради големината си тя е използвана за съхранение и на храни от държавния резерв и за разполагане на ракетни установки. В момента това е абсолютно невъзможно, мостът, водещ до пещерата е разрушен, разрушена е и ж.п. линията към нея. Махането на релсите е започнало още през 2001.
Пещерата е природна забележителност със статут на защитен обект от 1996г., с международно значение.
Когато влезете вътре се чувствате нищожно малки. Пред вас се открива грандиозна гледка. Първоначално няма да се почувствате като в пещера. Сякаш се изправяте пред големи скали. Постепенно навлизайки навътре дъхът се затаява. Всичко е толкова голямо и красиво. За съжаление си личи и човешката намеса. Някога там е кипяло голямо оживление. Сега е спокойно и тихо. Не очаквайте тълпи от туристи. Ако искате да разгледате едно от чудесата на природата на спокойствие, това е мястото.
Изключително интересни са седемте отвора на тавана, наречени „окна”, през които прониква слънчевата светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Сякаш сте в църква, чийто купол е прорязан от лъчите на Слънцето. Най-големият от отворите е известен под името „Килика”. Има 2 галерии, 11 езера и 14 извора.
Част от красивите сталактити и сталагмити са били повредени. Парчета от тях се намират в музеи в Ловеч , след като били огледани още при намирането им от специалисти от столичния Музей "Земята и хората".
След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади. Рекичката пресича централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон на пещерата е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името „Олтара”.
Пещерата предлага забележително добри условия за живот – има големи размери и естествено осветление, чиста речна вода. Вероятно заради тези предимства тя е била обитавана през седем различни епохи. Изследвана е през годините 1927, 1950 и 1952. Около входа на централната зала и началото на двата клона са разкрити 8 м. дебели културни наноси с находки от доста исторически епохи - палеолит, неолит, халколит, бронзова, ранножелязна и късножелязна епохи. В пещерата е открито голямо праисторическо находище и първото пещерно поселище у нас Разкрити са различни културни останки, кости на животни, оръдия на труда и други. През II-IV в. е служела за тракийско светилище.
Под „Деветашката пещера” по течението на реката е оформен уникален каньон. Напролет речните води предизвикват любителите на силни усещания. Там естествената природа предлага идеални условията за рафтинг. Ако се спускате с лодка по реката, ще срещнете водни костенурки, риби, птици рибари и чапли.
Местността се обитава от специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони. Тук се срещат редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти, както и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Има диви прасета, сърни и елени лопатари. От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци. Все още са запазени бухалът, скалният бял орел (змияр), големият ястреб.
Днес Деветашката пещера е част от "НАТУРА 2000", попадайки в две защитени зони по директивите за птиците и местообитанията - "Деветашко плато".
Според Закона за защитените територии, за да се провеждат в защитена територия като Деветашката пещера състезания, лагери или други свързани с екстремни спортове надпревари, заснемане на видеоклипове и филми е необходимо съгласуване с Министерството на околната среда и водите. Експертите от министерството определят режим при какви условия може да се проведе лагер, надпревара или друга дейност в защитената територия, с цел да се гарантира нейното опазването и съхраняване на защитените видове в нея.
Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. РИОСВ - Плевен информира гражданите, че от 01 юни до 31 юли е забранено влизането в Деветашката пещера! Мярката се налага заради нормалното възпроизводство на многобройните прилепни колонии в пещерата. Забраната за влизане през двата летни месеца е посочена в заповедта за обявяване на Деветашка пещера като защитена територия.
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
