Крушунски водопади
Крушунските водопади се намират на изключително достъпно с автомобил място. Тръгвате по главния път от Ловеч за Левски. В село Александрово има табела и стрелка, на която пише – с. Крушуна. Пътят в началото беше доста лош, но след това беше прясно преасфалтиран. Когато влезете в самото село Крушуна се оглеждайте за малки табели, които ви показват посоката за водопадите. Не е възможно да се объркате. Стигате до малък паркинг, който беше безплатен, но и твърде малък за многото желаещи да посетят това райско място. В началото на еко-пътеката има входна такса. Тя е прекалено символична за това което е направено и за това което можете да видите.
Вървейки нагоре постепенно започват да се показват водопадите един по един. Ще ви впечатли един от пърите, в който водата е кристално чиста и е образувала утайка, наричана „лунно мляко”.
Постепенно пътеките започват да се стесняват и да се появяват стълбички и мостчета. На където и да се обърне човек, навсякъде красота. Изключително трудно е, когато има повече хора. Разминаването става бавно, трябва да се изчакват снимащите се, за да може пейзжът да е чист и да се направят красиви снимки. Постепенно все по-нагоре и по-нагоре става все по трудно за изкачване. До достигането на заветната цел, най-високия водопад, трябва упоритост и търпение. Пред вас ще се изправи стълба, която е изключително стръмна, но е добре закрепена. Дръжейки се за нея по-нагоре ще видите и най-високия водопад, който се спуска от 15-20 м. височина. След това се разделя на множество по-малки ручейчета и поточета. Това го прави най-високата варовикова водна каскада у нас.
През 1995 година Крушинските водопади са обявени за защитена природна забележителност, с цел да се опази това великолепно творение на природата. В миналото по тези земи е съществувал голям манастир, където живеели монаси – исихасти, но до днес от него не е запазено нищо друго, освен руините на монашески килии.
През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазени скални ниши и килии. Районът е бил философски център на скални монаси – исихасти. Чрез послушание, въздържание, търпение и съзерцание на природата, исихастите се стремили към единение с Бога. Крушунските исихасти изцелявали болни, помагали на слепи да проглеждат. Те вярвали, че човечеството се нуждае от революция на ценностната система, като определящи принципи са любовта, мъдростта и истината. Нищо чудно защо това място има такова тайнствено въздействие.
Крушунските водопади не са известна дестинация за посещение. Аз научих за тях съвсем случайно. Пръвоначално ме впечатлиха снимките, които гледах. Не ми се вярваше, че може да е толкова красиво и на живо. Ходих през есента в дъждовния период. Водопадите бяха пълноводни и успях да се насладя на цялата им красота. По-трудно беше придвижването, заради калните пътеки. На маста доста се пързаляше и беше опасно. Препоръчва се водопадите да се посещават през пролетта и лятото. През пролетта заради пълноводието, а през лятото заради зеленината. Когато и да отидете има на какво да се насладите.
Тази изключителна природна забележителност включва огромен бигоров скален масив, река Маарата и своеобразна растителност. Тук могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. Високи скали в източния край на Деветашкото плато образуват огромна подкова. Местността е един от най-окарстените райони на Средния Предбалкан. Тук се крият входовете на няколко от най-дългите пещери в България. Досега спелеолозите са регистрирали по нашите земи 30 пещери с дължина над 1000 метра. Само в Деветашкото плато са разположени пет от тях, като четири са в землището на Крушуна.
Други обекти наблизо:
„Бонинската” (Попската) пещера е с дължина 2753 метра. От входа й започва суха част (около 200 м), а пътят отвежда във водна галерия. Там се намира най-дългото у нас подземно езеро – 800 метра. Преминаването му с лодка е рядко удоволствие, но се прави само с опитен водач и подходяща екипировка.
Пещерата „Водопада” (1995 м) се намира на 800 метра южно от село Крушуна. Галерията е покрита с бели образувания (наричат ги лунно мляко), които на фона на кафявия свод създават неописуема гледка. Изворната вода прорязва малката равнина пред пещерата, която при спускането си от височината образува Крушунския водопад.
„Урушката” (Пройновска) пещера – 1600 м, има суха и водна галерия, които се сливат в дълбочина. Карстовите води от пещерата образуват бигорна тераса, от която се спуска най-високият водопад в околността (с височина около 20 метра).
„Деветашка пещера” - Разположена е на десния бряг на река Осъм. Размерите й са огромни. Входът е широк 35 и висок 30 метра. Отвежда към просторна зала с площ 2400 кв. м – най-голямото пещерно фоайе в Европа. Височината на залата на места достига 100 метра. Пещерата е открита през 1921 г. В нея са направени открития на някои от най–интересните останки от времето на неолита по българските земи. Водопадите се намират в местност Маарата. Мястото пази и множество други природни забележителности. В този район се намират няколко пещери, както и по-малки водопади.
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬♦▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
Изворната пещера Житолюб се намира на 1 км северно от гара Лакатник в местността Темната дупка. Той се разкрива на левия бряг на река Искър на около 10 метра над главното шосе от Мездра към Своге. Минавайки по-бавно по този път, няма как да го пропуснете. До него има ресторант, но той е нефункциониращ. Има малък паркинг. Мястото е много е красиво и изключително достъпно. 
