Асеновата крепост
Крепостта
се намира на 2-3 км южно от Асеновград в живописните Родопи. Разположена е
върху самотния рид Могилата. Отстои на 20 км от Пловдив, на
около 30 км от Чепеларе и на около 150 км от София. Построена е на левия
бряг на река Чая (позната за някои като река Асеница).
Естественият
скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със
своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от
трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на
местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е.
строят укрепление.
В Устава
на Бачковския манастир от XI в., Асенова крепост за първи път се
споменава като „укрепено селище Петрич”, чието название идвало от гръцката дума
за скала „петрос” (заради
скалистия район, върху който се издига). В края на XII е
завладяна от войските на Третия кръстоносен поход, на малко след това отново
минава в български ръце и след като цар Иван Асен II разширява
територията на България на три морета (Бяло, Черно и Адриатическо), той
заздравявава и разширява Асенова крепост като укрепление срещу латините. Именно
тогава, по негово нареждане, в скалите е издялан 8-редов
надпис на старобългарски, с който твърдината да бъде
увековечена и да се превърне в безспорен символ на българската сила и история.
Той гласи: „В лето 6739 (1231),
индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави
Алекси севаста и изгради този град”.
В чест на
мащабното строителство, крепостта получава официално името на
владетеля (Асенова
крепост), а близкият град Станимака се преименува на
Асеновград. След смъртта на Иван Асен II, Асенова крепост е превзета от
византийците, но през 1344 г. цар Иван Александър успява да си върне
властта върху нея, само за да бъде окончателно превзета от
турските нашественици скоро след това.
В
крепостта се е съсредоточило феодалното ядро ,като там се настанили
административната и военна власт на района,като в началото на XII век замъка и
селото вече образуват средновековния град Стенимахос, известен оттук нататък
под това име във всички писмени извори.Феодалният замък е разположен в западния сектор на крепостта. Това е най-високата и на-добре укрепена част. Замъкът представлява комплекс от сгради - жилищни и стопански помещения, водохранилище ,параклис ,за който вече стана дума и кула .... Вътрешната крепостна кула "донжон" доминира над цялата крепост, както по местоположението си, така и с многоетажността ....
Църквата,
"Света Богородица - Петричка" ,се откроява добре поради доминиращото
си положение в местността и прави впечатлениес красивия си силует. Тя е
най-запазената сграда от крепостта с размери: 18,30м дължина, ширина 6,90м и
височина оклоло 15,30м. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна и
еднокуполна, с кула над притвора на втория етаж. Първият етаж е имал вероятно
предназначение за гробница,защото този тип двуетажни храмове са принадлежали
към типа църкви-костници (костницата при Бачковският манастир),но поради липса
на намерени кости си пробива мнението, че по-скоро се е ползвал за склад ,или
друго помещение от битов характер. Вторият етаж представлява същинската църква
. Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор.
Почти в средата под наоса върху четири арки, стъпили на четири пиластра, се издига засводен купол, сложен на барабан с осем засводени прозорци.
Почти в средата под наоса върху четири арки, стъпили на четири пиластра, се издига засводен купол, сложен на барабан с осем засводени прозорци.
Живопис е
имало само на втория етаж - в същинската църква, отвън, днес слабо запазена
върху една от слепите ниши, и от вътре разположена в три пояса с гръцки
надписи. Сигурно това е първото и единствено изписване от времето на издигането
на църквата и то от добра школа. Запазеният гръцки надпис върху
пиластъра...''Света Богородица Петричка с иждивения и труда и ръката на грешния
и нещастен йеромонах Константин . . .''се отнася сигурно до построяването на
църквата. В най-долният пояс имаме медальони с очертани вътрешно кръгли или
квадратни вписани или тъмножълти полета, редуващи се един след друг.
Фуниообразните ниши също са били изписани. От тази живопис личат още: Успение
на Св. Богородица, над вратата девет бюста медальони (горният пояс), в долният
пояс - Св. Св. Константин и Елена, от ляво на които е Свети Петър, а от дясно
Св. Павел.
Изписването на храма трябва да отнесем през XII век и по-специално времето на Комнините (1081-1185г.). На притвора на църквата върху напречен цилиндричен свод има четвъртита сводеста кула-камбанария. До камбанарията е водила вътрешна дървена стълба. По една външна дървена стълба е ставало изкачването на горния етаж. Кулата на църквата стъпва над притвора. Формира с наоса и олтара втория етаж. Квадратна е по план, изградена от каменни пояси и четири тухлени, съсътоящи се всеки един от три реда тухли.
Изписването на храма трябва да отнесем през XII век и по-специално времето на Комнините (1081-1185г.). На притвора на църквата върху напречен цилиндричен свод има четвъртита сводеста кула-камбанария. До камбанарията е водила вътрешна дървена стълба. По една външна дървена стълба е ставало изкачването на горния етаж. Кулата на църквата стъпва над притвора. Формира с наоса и олтара втория етаж. Квадратна е по план, изградена от каменни пояси и четири тухлени, съсътоящи се всеки един от три реда тухли.
Крепостта
разполага с паркинг. Асеновата крепост е обявена за архитектурен паметник в бр.
20 на Държавен вестник от 1973 г. Посетилите я имат възможност да достигнат и
до намиращите се наблизо параклиси „Св. Атанасий”, „Св. Никола”, „Св. Димитър”,
„Св. Илия”, където има обособени кътове за отдих и подходящи места за пикник,
както и да се разходят по останките от римския път от Асеновград до Бачковския
манастир. В околностите на Асеновград има пет манастира, 33 църкви (14 в самия
град) и над 40 параклиса. Заедно с тях Асеновата крепост е част от културния
маршрут Родопската Света гора.
Асеновата
крепост е част от Стоте национални туристически обекта на България.
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $
♦ $ ♦ $
▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
