Архитектурно-исторически резерват „Вароша“
През 1969 г. квартал “Вароша” в Ловеч е обявен за архитектурно-исторически резерват. Характеризира се със самобитната си народна архитектура от възрожденската епоха.
По-голяма част от архитектурното наследство на Вароша е възрожденското строителство, обхващащо периода от началото до 70-те години на XIX в. Именно то създава характерния неповторим облик на резервата. Лицето на повечето къщи е към двора. На фасадите им са чардаците и кьошковете. Към улицата е гърбът им. Приземният етаж е изграден от каменен зид, на който в някои къщи са включени пезули, имащи двойно предназначение - за проветряване или за отбрана. Ловешката възрожденска къща по традиция е на два етажа. Влизането става откъм двора, а в двора - през масивна обикновено дъбова порта. Останалото място до съседната къща е продължено с високи над 2 м каменни зидове огради. Характерна за ловешката възрожденска къща е липсата на работилници и дюкяни в приземните етажи. Тази дейност е била на чаршийската улица, а по-късно и на Покрития мост. Много рядко приземните етажи са използвани за жилищни помещения. В тях обикновено собствениците са съхранявали зимнината си или пък са ги използвали за обори. Само някои от къщите са взети за обществени нужди, а всички останали сгради, реставрирани или предвидени за реставриране, се ползват от техните собственици.
Етнографски комплекс „Вароша”
В етнографският комплекс се намират експозицията “Драсова къща” - открита през 1973 г., тя представя бита на богато търговско семейство от края на ХІХ - началото на ХХ век. Повлиян е от западноевропейско влияние от края на ХIХ и началото на ХХ в. В отделните стаи на жилищния етаж са показани всички характерни за ловешката къща битови елементи. Може да се види характерната печка „джамал”. Направена така, че да се пали от едната стая, а да топли две. В хола се вижда същата смесица между европейски и ориенталски стил - до миндера, покрит с шарени черги, са разположени виенските столове и мебели и руски самовар.
експозицията “Рашова къща” - открита през 1983 г., тя представя уредбата на дом на ловешки интелигент от 30-те и 40-те години на ХХ век. Завещана на Регионален исторически музей, Ловеч от собственика и Ненчо Рашев, известен културен деец, музикант и събирач на народно творчество.
Работно време:
Работно време:
Зимно време: 8.00 - 12.00 / 13.00 - 17.00
Лятно време: 8.00 - 12.00 / 14.00 - 18.00
Без почивен ден
Входна такса-2лв
Има печат
Музей „Васил Левски”
Музей „Васил Левски“ е част от Регионален исторически музей, Ловеч и e сред най-посещаваните обекти, свързан с Апостола на свободата, направил Ловеч център Вътрешната революционна организация. Намира се в кв. „Вароша“, който е архитектурно-исторически резерват, а къщите в него са с характерна народна архитектура от възрожденската епоха. Включен е в Стоте национални туристически обекта. Музеят „Васил Левски“ при създаването си през 1954 г. е настанен в къщата на Иван Крачула, баща на известния български националреволюционер Христо Иванов-Големия, в махала „Дръстене“. Първата експозиция отразява живота и бурната дейност на Апостола през периода, когато е в Ловеч.
На 17 юли 1982 г. в преустроената сграда е открита третата експозиция. Оформена е със своята специфика в една основна тема: „Революционната дейност на Васил Левски в Ловешкия край и издигането на Ловеч за център на Вътрешната революционна организация“.През 2008 г. е открита изцяло обновена със съвременни информационни технологии експозиция . Разположена е на две нива и отразява борбите на българския народ за национално освобождение, както и разнообразната революционна дейност на Васил Левски. Сред най-ценните предмети на експозицията е най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски. В музея се съхраняват неговата сабя, кама, малка печатничка, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 г.
Други важни музейни единици са изложените вещи на съмишлениците и сподвижниците на Апостола в Ловеч, както и на участниците в Априлското въстание и Руско-турската война (1877-1878). Тук се пази пушката на Филип Тотю, револвера на Васил Йонков (Гложенеца), сабята на Христо Иванов-Големия и др..
В музея може да се види фотокопие от личното тефтерче на Левски. За първи път в новата експозиция са включени макет на Покрития мост в Ловеч, сребърни съдове от ХIХ век, които са принадлежали на семейството на Иван Драсов.
Работно време:
Работно време:
Зимно време 8.00 - 12.00 / 13.00 - 17.00
Лятно време 8.00 - 12.00 / 14.00 - 18.00
Без почивен ден
Входна такса-2лв
Има печат
Паметникът на Васил Левски
Паметникът на Васил Левски в Ловеч е открит на 27 май 1964 г. и е най-големия и внушителен паметник на Васил Левски. Един от символите на града и е част от герба му в продължение на 40 години. Намира се на мястото Старо хоро в квартал Вароша, в непосредствена близост до руините на средновековната крепост. Фундаментът е от гранит, а фигурата - от бронз. Засега той е най-високият паметник на Апостола в България. Общата му височина е 14 м, а самата фигура - 9 м. Изкачването до паметника става по 233 стъпала.Паметникът на Тодор Кирков
Паметникът на Тодор Кирков се намира на едноименния площад в старинния квартал „Вароша“ в непосредствена близост до Покрития мост.Издигнат е от признателните граждани в памет на ловчалията Тодор Кирков-националреволюционер, участник в Априлското въстание (1876). Намира се на точното място на тогавашния площад „Табашки“, където Тодор Кирков е обесен от турските власти на 24 юни 1876 г.
Църквата “Св. Богородица”
Църквата “Св. Богородица” - в която е служил набеденият за предател на Левски поп Кръстю. Преди време на входа бе поставена гранитна плоча, на която със златни букви е написано, че той е “борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.”. Така група ловешки интелектуалци подеха инициатива за изчистване на името на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров. Според ловешкия писател Марин Колев, който оглавява местното културно дружество "Поп Кръстю Никифоров", свещеникът е бил изключително честен и кадърен човек. Историята отдавна е реабилитирала отеца, но това е известно на малцина. Веднага след Освобождението поп Кръстьо е изпаднал в немилост. Хора, които били гузни пред него, са се наместили във властта. Самите те са го предали след обира на пощата на Арабаконак, твърди Марин Колев. Попът е арестуван през 1872 г., но пуснат по силата на тогавашното право, че свещеник не може да бъде задържан в конак повече от денонощие. А причината за всичко е завистта на стария духовник в храма, поп Лукан Лилов към младия отец Кръстю. Кръстю бил образован и обаятелен, възпитаник на духовната семинария в Белград. Там станал близък приятел с Георги Раковски и Васил Левски и се ползвал с доверието им. От сина на поп Лукан - Марин поп Луканов, след залавянето на Дякона тръгнала мълвата, че младият поп Кръстьо откраднал общи пари. След Освобождението поп Кръстю сам е искал да се изправи на съд заради гнусотиите, които му приписвали. Ако се докаже, че е виновен, да бъде разстрелян и низвергнат, настоявал той. "И когато умрял на 21 септември 1883 г., вече нямало кой да го спаси". Ето това е каузата, в името на която в предверието на храма “Св. Богородица” е направен и малък музей, посветен на делото на поп Кръстю.
Църквата “Св. Богородица” - в която е служил набеденият за предател на Левски поп Кръстю. Преди време на входа бе поставена гранитна плоча, на която със златни букви е написано, че той е “борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.”. Така група ловешки интелектуалци подеха инициатива за изчистване на името на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров. Според ловешкия писател Марин Колев, който оглавява местното културно дружество "Поп Кръстю Никифоров", свещеникът е бил изключително честен и кадърен човек. Историята отдавна е реабилитирала отеца, но това е известно на малцина. Веднага след Освобождението поп Кръстьо е изпаднал в немилост. Хора, които били гузни пред него, са се наместили във властта. Самите те са го предали след обира на пощата на Арабаконак, твърди Марин Колев. Попът е арестуван през 1872 г., но пуснат по силата на тогавашното право, че свещеник не може да бъде задържан в конак повече от денонощие. А причината за всичко е завистта на стария духовник в храма, поп Лукан Лилов към младия отец Кръстю. Кръстю бил образован и обаятелен, възпитаник на духовната семинария в Белград. Там станал близък приятел с Георги Раковски и Васил Левски и се ползвал с доверието им. От сина на поп Лукан - Марин поп Луканов, след залавянето на Дякона тръгнала мълвата, че младият поп Кръстьо откраднал общи пари. След Освобождението поп Кръстю сам е искал да се изправи на съд заради гнусотиите, които му приписвали. Ако се докаже, че е виновен, да бъде разстрелян и низвергнат, настоявал той. "И когато умрял на 21 септември 1883 г., вече нямало кой да го спаси". Ето това е каузата, в името на която в предверието на храма “Св. Богородица” е направен и малък музей, посветен на делото на поп Кръстю. Днес църквата “Св. Богородица” се радва предимно на интереса на туристите. Храмът е обявен за паметник на културата през 1976г. Само пет църкви в България се гордеят с ажурна дърворезба като тази на иконостаса в църквата, дело на майстори от тревненската школа.В този си вид църквата е построена през 1834 година.
Художествената галерия
Художествената галерия – Открита е през 1964г. като отдел на Регионален исторически музей, Ловеч. Наследява картините от колекцията на Ловчанското читалище „Наука“. В началото се състои от дарени и откупени картини на ловешки художници. Започва системното и обогатяване с творби и на художници с национално значение.Галерията съхранява 2377 творби - живопис, графика,скулптура и приложни изкуства. Притежава творби от 30-те години до края на ХХ век от Атанас Михов, Иван Христов, Златю Бояджиев, Елисавета Консулова-Вазова, Илия Петров, Дечко Узунов, Светлин Русев, Атанас Яранов, Сули Сеферов, Теофан Сокеров, Цвятко Дочев, Петър Дочев, Греди Асса, Вежди Рашидов, Ангел Станев, Валентин Старчев,Емил Попов, Петър Чуклев и др.Къкринско ханче
Музеят „Къкринското ханче" се намира в село Къкрина, на 17 км източно от Ловеч. Там са се провеждали заседания на местния революционен комитет и са намирали подслон някои комитетски хора. На 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче е заловен Апостола на свободата Васил Левски. Апостолът е обесен в гр. София на 19 февруари 1873 г.
След залавянето на Левски ханчето е изоставено, постройката започва да се руши, а в края на XIX век пожар я доунищожава, като остават само основите. Възстановяването започва през 1926 г. и на 10 май 1931 г. музеят е открит тържествено. Днес в Къкринското ханче идват посетители, за да почувстват атмосферата на онези тежки години и да се поклонят пред подвига на безсмъртния Апостол на българската свобода.
Работно време:
Зимно време 8.00 - 12.00 / 13.00 -17.00
Лятно време 8.00 - 12.00 / 14.00 - 18.00
Без почивен ден
Входна такса-2лв
Има печат
« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »
