...за българския пътешественик: гр. Ловеч

град Ловеч

Град Ловеч се намира на 150 км североизточно от София, в Централна Средна България. Разположен е на двата бряга на р.Осъм, където свършват последните възвишения на Предбълкана. Той е областен град на Ловешка област. Населението му през 2011 год. е 36 600 души. Средната надморска височина на града е 360м. Най-високата точка е хълмът „Ак баир”-450м.н.в., а най-ниската точка е централната част на Ловеч-150-190м. надморска височина.

Ловеч е един от промишлените центрове на България. Активно е производството на кожи и кожени облекла, хранително-вкусовата промишленост, производството на ръчни електроинструменти, велосипеди, системи за кари, чугунени отливки и мебели. В миналото в завод „Балкан“ са сглобявани леки автомобили „Булгар Рено“, „Москвич“, учебни и селскостопански самолети „ЛАЗ“. Развива се традиционното производство на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.

История

Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната ера. За първи жители на територията на град Ловеч се считат траките от IV-III в. пр.н.е.

Първото селище по тези земи е град Мелта, по главен път от Дунав до Бяло море. Средновековното му битие е на военен център и до XI в. се казва Ловъц (град на ловци). През XII в. се застоява десният бряг на р. Осъм - сега квартал Вароша.

По време на Търновското въстание на Асеневци градът е непревземаема крепост, издържа тримесечна обсада и Византия. Ловешката средновековна крепост е разположена върху хълм, по-късно наречен „ Хисаря “. Тук през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и формално е отбелязано началото на Втората българска държава. Оттогава е с името Ловеч.

През XII век Ловеч е търговски център и един от най-известните градове в България. Преди избора му за български цар (1331), Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена, е деспот на Ловеч. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.

По време на Турското нашествие, Ловешката крепост е една от последните завладени — чак през 1446 г. Дълго време след това Ловеч запазва някои привилегии, като забрана за заселване на турци в града и вземане на деца от местното население за еничари (кръвен данък). Първото име на Ловчански епископ срещаме през 1558 г. До 1852 г. в Ловеч (Лофча) има единствено гръцки владици.

През 1784 година, по време на Руско-турската война, Ловеч е обсаден от руската войска и изгорен. Населението му драстично намалява до 4600 жители. За дълго време в Ловеч запада основният поминък.

През двата века на национален и духовен подем (XVIII и XIX в.) градът отново процъфтява и го наричат Алтън (Златен) Ловеч. Будните занаятчии и търговци пътуват из цялата Османска империя. В Ловеч основните занаяти през епохата на Възраждането били железарството и табачеството. Освен тях масово били упражнявани абаджийството, кафтанджийствсто, бояджийството, сапунджийството, бакърджийството. Ловчанлии били добри кюркчии, халачн, фурнаджии, кафеджии, бакали и др., което говори за разнородна стопанска дейност в града.Развитието на учебното дело в града е свързано и с откриването (1846-1847 г.) на двете училища в квартал Вароша. Първи учител в Горнокрайското училище става П. Р. Славейков. Жаждата за знание създава и първото читалище (1870г.), в което две години по - късно Ангел Кънчев ръководи първото театрално представление.

Ловеч се населява предимно от православни християни. Ловешката епархия е една от днешните 12 епархии в България. Градът е митрополитско седалище още от времето на цар Иван Асен II (1218-1241). В Ловешката средновековна крепост се намират останките на няколко средновековни църкви.

По време на турското владичество диоцезът е понижен в ранг „епископия“. Знае се, че през 17 в. на Търновския митрополит са подчинени Ловчанският, Червенският и Преславският епископи. Ловчанските митрополити са гърци. Първи българин митрополит е Иларион Ловчански. Ловчанската епархия е възстановена през 1871 г. заедно с учредяването Българската екзархия. Пръв екзархийски митрополит е Дионисий (1873-1875).

През 1835 г. в Ловеч е имало 7 православни храма. От тях е запазена църквата „Света Богородица“ в квартал Вароша, която тогава се е наричала и „Света Кириакия“ (1834). Днес съществува още и катедралният храм „Света Неделя“ със стенописи от 1873 г. Подновен е по времето на епископ Иларион Ловчански.

Изглед към Покрития мост на Кольо Фичето

В края на 1869г. Васил Левски създава местният революционен комитет и избира Ловеч за център на българската революция. От Ловеч през Балкала Левски се озовал в Южна България, където продължил да създава местни революционни комитети.През 1870 г. Левски идва отново в Ловеч с решението да го обяви за център на своята революционна дейност. Изграден е Вътрешният централен революционен комитет, наречен Привременно правителство, а Ловеч става негов център. Изборът на Левски не е случаен. Ловешкият край има борчески традиции, свързани с борбите за независима църква и светски училища, а освен това градът има предимства в географско отношение. Той се явява като естествен възел на земите на север и на юг от Балкана. Готви се Априлското въстание. По това време в Ловеч се изгражда Втори революционен комитет. Неговата дейност е много слаба, затова нито градът, нито околните села се включват във въстанието.

На 17 юли 1877г. е освободен от руските войни, но десет дни по - късно турците отново го завземат и избиват 2500 българи в града и околностите му. Истинската си свобода Ловеч получава на 3 септември 1877г.

Паметник на Екзарх Йосиф

През 1959 г. е създаден Изправителен лагер в каменната кариера край Ловеч, наречен саркастично „Слънчев бряг“ . В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради подривно-диверсионна дейност, фалшифициране, разказване на вицове, бивши депутати-земеделци, наркомани и юноши между 16 и 18 години,изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“. От 1501 души (много от които с изключително тежки провинения), минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изкючително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в с. Скравена. Лагерът в Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.