...за българския пътешественик: Кордопулова къща

Кордопулова къща

„Да живееш - значи да се бориш: робът за свобода, свободният - за съвършенство."

Яне Сандански

Кордопуловата къща е построена през 1754 година, е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. В нея са показани венециански стенописи, дърворезби и стъклописи, както и огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино Първоначално сградата е построена за производството и съхранението на вино и е принадлежала на богатото гръцко семейство Кордопулос. Последният представител на семейство Кордопулос - Манолис е загинал по време на Балканската война. През 1912 година той осигурява подслон на Яне Сандански - освободителят на Мелник от турското робство. Манолис бил убит от турците, напускащи града. Днес в Кордопуловата къща може да се види и дори да се влезне в тайникът, където се е крил Яне и други българи, участващи в освобождението.

Известно е и друго име на Кордопулова къща - Цинцаровата къща. Така се нарича, защото след смъртта на Манолис, къщата се наследява от Агнеса, която е била или сестра или прислужница на Кордопулос. Тя се омъжва за Георги Цинцар и заедно с него живеят в къщата. Тъй като семейството на Цинцар нямало деца, те се усиновили племенника си Гавраил. През периода 1974-1980 Кордопуловата къща е възстановена и реставрирана. Днес това е частен музей на Никола Паспалев - син на Гавраил.

Според някои източници Кордопуловата къща е най-голямата запазена къща от XIX век в България. Тя се състои от четири етажа, два от които са изградени от камък, и винарска изба. 150-метровият подземен тунел за съхранение на вино е издълбан в скалата и може да побере до 300 тона вино. В тунела има специални канали и вентилационни системи за правилното съхранение на вино. Туристите могат да се спуснат в лабиринтите и да видят с очите си най-голямата бъчва, която може да побере 12,5 тона вино. Там също можете да опитате и да закупите прочутото мелнишко вино. Подземните коридори са тесни и стените на тунела са покрити със залепени монети. Туристите си намислят желание и се опитват да залепят монетата на стената - ако тя не падне, желанието им ще се изпълни.

Два от четирите етажа на постройката са изградени от камък. Седем вътрешни стълбища свързват различните етажи и мансарди. В залата влиза светлина през 24-те прозорци, подредени в две редици. Горната редица е от цветно венецианско стъкло, което пропуска меко светлината, падаща върху изрисуваните стени, дърворезби и долапи. Дървените етажи са покрити с пъстри черги. Покрай три стени има места за сядане под еркерните прозорци.

На горните етажи на Кордопуловата къща са запазени старинни мебели. Обитателите на къщата също така са разполагали и с зимна и лятна градини.