Ресиловски манастир „Покров Богородичен"



Ресиловски манастир
 „Покров Богородичен"




Ресиловският манастир „Покров Богородичен" се намира в северозападното подножие на величествената Рила планина, До него се стига по асфалтова отбивка от главния път между гр. Дупница и курортното градче Сапарева баня. Отбивката е обозначена и започва на около 6 км след като се излезе от Дупница, и се подмине село Ресилово вдясно. По нея след около 1.5 км се стига директно до манастира.
Историята не помни на това място да е имало древен манастир. В района са намерени останки от т.нар. римски плочи, използвани през Х век за подова настилка и орнаментна зидария на храмовете. Сведенията за духовен живот на това място датират от двайсетте години на XX в., когато в него се заселила подвижницата Елена от гр. Варна, известна със строгия си отшелнически живот. Около 1924 г. към нея се присъединили още няколко послушнички. Те живеели при склона на планината, на около 200 м. от сегашния манастир, в малка пристройка с две стаички. От нея до днес са запазени само основите.






Изграждането на храма, посветен на честния Покров на Божията майка започнало в 1932 г. Тогава бил поставен и основният камък на храма. Сестрите започнали да събират средства в Кюстендилско, Пернишко, Софийски и Благоевградско, а мястото за строежа показала самата Пресвета Богородица. Когато били посъбрани средства за храма, жената на кмета на с. Ресилово, Йорданка Гладникова, започнала да роптае, че се хвърля излишен труд и средства за градеж на църква извън селото. Една вечер насън тя видяла необикновено явление - на определеното за строежа място стоял храст, в чийто клони горяло кандило, а до него стояла жена в светли дрехи. Тя заканително се обърнала към Йорданка и ѝ казала, че точно тук Тя, самата Царица Небесна, е избрала да бъде мястото на новия храм, посветен на нейния всечестен покров. Вразумена по този чудесен начин, жената на кмета започнала да помага щедро със средства и собствен труд при изграждането на новия храм. Множество благочестиви християни от различни краища на страната продължили да даряват средства за строежа на манастир. Значителна парична сума дарил и самият български цар Борис III.



През Втората световна война и с идването на власт на комунистическия режим настъпили изключително тежки дни за новопостриганите монахини, които живеели в нищета и крайна изнемога. Затова през 1947 г. те взели решение да отидат във Врачешкия манастир, понеже имали близки отношения със сестрите там и били обгрижвани от един и същ духовен старец. Пресвета Богородица обаче не позволила това да стане. Тя внушила на един благочестив свещенослужител на име Стефан да подпомогне финансово монахините. С тези средства те построили в близост до храма скромна жилищна постройка с четири стаи и салон. По това време монашество приели и останалите три послушнички с имена: Серафима, Евдокия и Татиана. През 1962 г. към сестринството се присъединила и настоящата майка игумения Мелания, която Левкийският епископ Партений постригал през 1968 г. (Из Официалния сайт на Светия Синод).



Всяка година в края на лятото - 1 октомври, когато е храмовият празник, тук се събират хиляди гости от района и от цялата страна, както това се е правило от незапомнени времена. Ресиловският девически манастир е постоянно действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради, заобиколени от каменна ограда. Малко преди входа за Ресиловския манастир, могат да се видят аязмо и параклис "Св. Дух".
В Ресиловския манастир не се предлагат храна и спане. За сметка на това Сапарева баня е близо и там има достатъчно места за настаняване.









« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $$$ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »




Няма коментари:

Публикуване на коментар