Начало

Добре дошли в личния ми сайт за туризъм! Запознайте се с невероятната природа, исторически забележителности, религията и обичаите на България. „...за българския пътешественик” е Вашият гид към всичко това. В него може да намерите информация, полезни съвети, снимки, маршрути и да организирате приятно почивката си, а както и всичко за българскити празници и обичаи. 
Този сайт е любителски, даже аматьорски, но е създаден с много любов.
Сайтът е в непрекъснат процес на развитие...

Последно добавени статии:

 

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Знаете ли че...?

• В колекцията на БНБ има една единствена банкнота от 3 лв. Била е в обращение у нас от 1952 г до 1962 г.

• Прилепите винаги завиват наляво при излизане от пещерата.

• Камилите имат по три клепача, за да се предпазват от пясъка в пустинята.

• Ако дъвчете дъвка, докато белите лук, очите ви няма да се насълзяват.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Празници и обичаи:

Очаквайте....

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Монумент "Камбаните"

Монумент „Камбаните”

Монументът "Камбаните" се намира на 14 км в източна посока от центъра на София, в подножието на Витоша. Официалното му име е Международен парк на децата от света.

Монументът е създаден по идея на Людмила Живкова. Изпълнението е на творчески колектив с ръководител: склупторът Крум Дамянов, арх. Благой Атанасов и Георги Генчев, склупторът Михаил Бенчен и инж. Антон Малеев. Строителството е осъществено за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов.

Организацията на обединените нации обявява 1979 г. за година на детето и неговите проблеми. Това малко същество, което независимо в коя част на планетата се намира и какъв цвят на кожата има, еднакво силно желае да живее в мир и добри условия, да учи и да се развива.

По този повод спонтанно възниква идеята за организиране на международна среща на деца от цял свят, която впоследствие преминава в международно движение. Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да се провеждат през 3 год.

В деня на откриването, 25 август 1979 г., строителите поставят в основите на Монумента капсула с обръщение на децата към идните поколения. Думите гласят: "Деца на бъдещето, приемете нерушимия огнен зов на безсмъртието - Единство, Творчество, Красота".

През 1990 г. обаче са закрити изградените 18 чуждестранни структури "Знаме на мира". През 1999 г. Евгения Живкова - дъщерята на Людмила Живкова, възстановява асамблеята.

В центъра на парк-комплекса е разположен огромен бетонен монумент с височина 37 метра, състоящ се от 4 вертикални пилона, ориентирани според посоките на света и  спираловидна композиция от две полусфери, където са разположени част от камбаните. Около този основен монумент в кръг са поставени редица много по-малки бетонни структури, върху които са закачени камбани от различни държави (68 са поставени през 1979 година, а днес камбаните са около 100).

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Асеновата крепост

Асеновата крепост

Крепостта се намира на 2-3 км южно от Асеновград в живописните Родопи. Разположена е върху самотния рид Могилата. Отстои на 20 км от Пловдив, на около 30 км от Чепеларе и на около 150 км от София. Построена е на левия бряг на река Чая (позната за някои като река Асеница).

Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление.

В Устава на Бачковския манастир от XI в., Асенова крепост за първи път се споменава като „укрепено селище Петрич”, чието название идвало от гръцката дума за скала „петрос” (заради скалистия район, върху който се издига). В края на XII е завладяна от войските на Третия кръстоносен поход, на малко след това отново минава в български ръце и след като цар Иван Асен II разширява територията на България на три морета (Бяло, Черно и Адриатическо), той заздравявава и разширява Асенова крепост като укрепление срещу латините. Именно тогава, по негово нареждане, в скалите е издялан 8-редов  надпис на старобългарски, с който твърдината да бъде увековечена и да се превърне в безспорен символ на българската сила и история. Той гласи: „В лето 6739 (1231), индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град”.

В чест на мащабното строителство, крепостта получава официално името на владетеля (Асенова крепост), а близкият град Станимака се преименува на Асеновград. След смъртта на Иван Асен II, Асенова крепост е превзета от византийците, но през 1344 г. цар Иван Александър успява да си върне властта върху нея, само за да бъде окончателно превзета от турските нашественици скоро след това.

В крепостта се е съсредоточило феодалното ядро ,като там се настанили административната и военна власт на района,като в началото на XII век замъка и селото вече образуват средновековния град Стенимахос, известен оттук нататък под това име във всички писмени извори.
Феодалният замък е разположен в западния сектор на крепостта. Това е най-високата и на-добре укрепена част. Замъкът представлява комплекс от сгради - жилищни и стопански помещения, водохранилище ,параклис ,за който вече стана дума и кула .... Вътрешната крепостна кула "донжон" доминира над цялата крепост, както по местоположението си, така и с многоетажността ....

Църквата, "Света Богородица - Петричка" ,се откроява добре поради доминиращото си положение в местността и прави впечатлениес красивия си силует. Тя е най-запазената сграда от крепостта с размери: 18,30м дължина, ширина 6,90м и височина оклоло 15,30м. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна и еднокуполна, с кула над притвора на втория етаж. Първият етаж е имал вероятно предназначение за гробница,защото този тип двуетажни храмове са принадлежали към типа църкви-костници (костницата при Бачковският манастир),но поради липса на намерени кости си пробива мнението, че по-скоро се е ползвал за склад ,или друго помещение от битов характер. Вторият етаж представлява същинската църква . Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор.
Почти в средата под наоса върху четири арки, стъпили на четири пиластра, се издига засводен купол, сложен на барабан с осем засводени прозорци.

Живопис е имало само на втория етаж - в същинската църква, отвън, днес слабо запазена върху една от слепите ниши, и от вътре разположена в три пояса с гръцки надписи. Сигурно това е първото и единствено изписване от времето на издигането на църквата и то от добра школа. Запазеният гръцки надпис върху пиластъра...''Света Богородица Петричка с иждивения и труда и ръката на грешния и нещастен йеромонах Константин . . .''се отнася сигурно до построяването на църквата. В най-долният пояс имаме медальони с очертани вътрешно кръгли или квадратни вписани или тъмножълти полета, редуващи се един след друг. Фуниообразните ниши също са били изписани. От тази живопис личат още: Успение на Св. Богородица, над вратата девет бюста медальони (горният пояс), в долният пояс - Св. Св. Константин и Елена, от ляво на които е Свети Петър, а от дясно Св. Павел.
Изписването на храма трябва да отнесем през XII век и по-специално времето на Комнините (1081-1185г.). На притвора на църквата върху напречен цилиндричен свод има четвъртита сводеста кула-камбанария. До камбанарията е водила вътрешна дървена стълба. По една външна дървена стълба е ставало изкачването на горния етаж. Кулата на църквата стъпва над притвора. Формира с наоса и олтара втория етаж. Квадратна е по план, изградена от каменни пояси и четири тухлени, съсътоящи се всеки един от три реда тухли.

Крепостта разполага с паркинг. Асеновата крепост е обявена за архитектурен паметник в бр. 20 на Държавен вестник от 1973 г. Посетилите я имат възможност да достигнат и до намиращите се наблизо параклиси „Св. Атанасий”, „Св. Никола”, „Св. Димитър”, „Св. Илия”, където има обособени кътове за отдих и подходящи места за пикник, както и да се разходят по останките от римския път от Асеновград до Бачковския манастир. В околностите на Асеновград има пет манастира, 33 църкви (14 в самия град) и над 40 параклиса. Заедно с тях Асеновата крепост е част от културния маршрут Родопската Света гора.

Асеновата крепост е част от Стоте национални туристически обекта на България.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo

Средновековна крепост "Баба Вида"

Средновековна крепост

 „Баба Вида”

На площ от 9,5 дка на брега на река Дуна, в в северната част на Видин се намира крепостта „Бабини Видини Кули” или още наричана „Баба Вида”. Тя е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля като отбранително съоръжение и като владетелски замък.

Строежът на същинската крепост започнал през Х в. върху основите на античния стратегически пункт Бонония (III в.), който е бил част от дунавската граница на Римската империя. Останки от отбранителните съоръжения са запазени на различни места в гр. Видин, но най-добре са съхранени основите на североизточната ъглова кула, които по-късно българите вграждат в крепостта Баба Вида.

 

С течение на времето крепостта е била неколкократно надграждана от различните си владетели. Дори в ранния си етап обаче е била изключително добре укрепена, за да предизвика византийския хронист Йоан Скилица да напише: „…императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след 8 месеци обсада”. Тук става въпрос за император Василий II, който обсажда българската крепост през 1003 г. Превръщането на средновековното укрепление в замък е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка. Отбраната на крепостта се състояла от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век крепостта се използва като затвор.

Една от легендите разказва, че някога живял голям български болярин, който владеел от Стара планина до Карпатите. Той имал три дъщери Вида, Кула и Гъмза, които след смъртта му си разделили владенията. Най-голяма му дъщеря Вида не се омъжила като сестрите си и останал сама цял живот. Под нейно ръководство бил построен замъка, в който тя доживяла старините си. Поданниците й били благодарни, защото успешно ги ръководела и отбранявалао от набези. След смъртта й в знак на признателност те кръстили замъка „Бабини Видини кули”, за да пренесът във времето благодарността си и спомена за нея.

 

Замъкът заема площ от 9,5 дка и е заобиколен със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. Има неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра и се състои от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото се е минавало по подвижен мост над пълния с вода ров. След входната кула се преминава в първия вътрешен двор, а кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор. В Средновековието той е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в.

През 1964 г. замъкът – крепост „Баба Вида” е обявен за национален паметник на културата. Същата година на територията му е открит и летен театър, който и до днес е сцена на театрални мероприятия. Две години по-рано пък внушителните каменни укрепления започват да се използват като естествен декор за заснемане на документални и игрални филми и днес вече могат да се „похвалят“ с участие в над 50 български и чужди исторически продукции.

Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100-национални туристически обекта на България.

Работно време: делник 8:30ч.-17:00ч.; празник 10:00ч.-17:00ч.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Svejo в Svejo